Защо някои стават алкохолици, а други – не? (видео)

THIQ в мозъка е отровата, заради която зависимият не може да спре да пие

Широко разпространен сред хората е митът, че слабоволевите хора стават алкохолици. Науката още не е открила защо при еднакви количества изпит алкохол и честота на употреба едни хора стават алкохолици, а други - не. Но пък учените вече са категорични за начина, по който реагира организмът на алкохолика при поет алкохол и възприемането на спиртната напитка от „нормалните" пиячи, пише "списание Осем".

Широко разпространен сред хората е митът, че слабоволевите хора стават алкохолици. Науката още не е открила защо при еднакви количества изпит алкохол и честота на употреба едни хора стават алкохолици, а други - не. Но пък учените вече са категорични за начина, по който реагира организмът на алкохолика при поет алкохол и възприемането на спиртната напитка от „нормалните" пиячи.

Когато здрав човек употребява напитка, съдържаща етилов алкохол, организмът му започва да отделя ензима алкохол-дехидрогеназа. Той превръща спирта в ацеталдехид. Това е по-силна отрова, отколкото самия етилов алкохол. Нашият организъм се опитва да се освободи от вредното за него въздействие и „чисти" остро токсичния ацеталдехид, като го разгражда с помощта на споменатия ензим на вода и въглероден двуокис, предварително превръщайки го в оцетна киселина. H2O и CO2 се отделят от организма чрез белите дробове, потта, урината.

Но не така се случва при всички!

При някои хора ацеталдехидът не се разгражда на оцетна киселина, а отива директно в мозъка и там се трансформира в тетрахидроизохинолин - THIQ.

За първи път тетрахидроизохинолинът е открит през 30-те години на миналия век. Американска лекарка изследвала пристрастяването на хората към наркотици. При аутопсия на починал от свръхдоза тя открила вещество в кората на главния мозък, чието местонахождение не било обичайно и то не било описвано до този момент. При „нормалните" хора, загинали при катастрофа или нещастен случай, това вещество липсвало. Но тъй като имало малко материал за изследване, на лекарката разрешили да прави аутопсия на клошари, загинали на улицата, които нямали роднини и близки. Същото вещество било открито в мозъците на много от тези нещастници, които били и пияници.
След дълги анализи тетрахидроизохинолинът бил признат за болкоуспокояващо, по-силно като ефект от морфина и хероина. По време на втората световна война било използвано в болниците в САЩ вместо морфин. Но скоро се отказали от тази практика, тъй като станало ясно, че тези, върху които бил прилаган препаратът, ставали наркомани и алкохолици.

Тетрахидроизохинолинът се трупа в мозъка, където може да остане над 25 години. Зависимостта към него настъпва по-бързо, отколкото при употреба на морфин и хероин. Образува се при употреба на алкохол и опиати. Предизвиква непреодолимо физическо влечение към алкохол, наркотици и други вещества, променящи съзнанието.

Експериментите се провеждали с лабораторни плъхове, които няма как да бъдат научени да поемат алкохол. Те по-скоро ще умрат от жажда, отколкото да пият алкохол, дори смесен с вода. Но ако в мозъка им се въведе дори минимално количество THIQ, гризачите развиват предпочитание към алкохол.

Трезвият плъх се превръща в алкохолик.

Изследвания са правени и върху маймуни. Станало ясно, че веднъж вкаран в мозъка им, THIQ не се разгражда и остава завинаги там.

Нарколози и психиатри описват в своята практика хора, които са станали въздържатели след хронични запои и не са пили 10 или даже 25 години. Но в момента, в който са употребили след тази дълга трезвост дори малко количество алкохол, те отново са изпаднали в запой и бързо са деградирали. А някои стигат до летален изход.

THIQ е като мина със забавено действие, ако го има, то даже минимално количество от всяко химическо вещество, променящо съзнанието, ще го активира.

Възниква непреодолимо желание за употреба на алкохол или наркотик на ниво подсъзнание.

Ето защо колкото повече пият алкохолиците, толкова повече спирт им трябва – това, което никога не могат да си обяснят не-алкохолиците.

Тетрахидроизохинолинът се разпростира и алкохоликът не може да мисли за нищо друго освен за пиене, настъпва процес на деградация на морално ниво. При всеки алкохолик този трагичен развой на промените е различен в зависимост от индивидуалните физиологични характеристики.

Но резултатът е един и същ – смърт.

Засега лечението на алкохолизма е невъзможно. Един алкохолик никога няма да може да пие като „нормалните" хора, без да се активира тази странна реакция. Колкото и дълго време да е бил въздържател. Защото колкото по-дълъг е периодът на въздържание от алкохол, толкова по-бързо (в геометрична прогресия) тетрахидроизохинолинът (който си е непокътнат в мозъка независимо че зависимият вече не пие или не употребява наркотици) започва да си търси подхранване. Започналият отново да пие след дълго прекъсване, бързо наваксва „изпуснатото“.
Науката още не е измислила хапче против алкохолизъм. Но алкохоликът може да живее в дълготрайна ремисия десетилетия наред стига да е наясно, че

никога не трябва да близва алкохол.

Зависимият трябва завинаги да се откаже от употребата на всякакви вещества, които могат да подхранят THIQ. Тоест всички вещества, променящи съзнанието.

Става дума за алкохол, наркотици, транквиланти, обезболяващи, съдържащи кодеин, лекарства против кашлица, съдържащи кодеин. При предстояща операция с обща анестезия, алкохоликът трябва да предупреди лекуващия екип, че използването на упойващи вещества е опасно за него.