Един отговор на интервю за работа, който никога не трябва да давате

Защо не трябва да казваме, че сме перфекционисти

Мнозина от нас са го преживяли: Справяте се добре на интервю за работа, когато ви попитат „Каква е най-голямата ви слабост?“

В опит да не я разкривате, каквато и да е, отговаряте с добре звучащото: „Перфекционист съм.“

За съжаление, обаче, този чест отговор, целящ да удовлетвори, изглежда неискрен в най-лошия случай и като липса на самооценка в най-добрия.

Да заявите, че сте обсебен от чувството за съвършенство звучи като да кажете, че най-големият ви недостатък е, че подранявате за работа.

„Такъв човек най-вероятно лъже“, казва Питър Капели от Отдела за човешки ресурси към Университета в Пенсилвания.

„Те се чудят как да отговорят „безопасно“ – приемливо, но не отрицателно“, посочва експертът.

Ако наистина сте перфекционист, няма начин да отговорите по този начин, добавят експерти.

Хората, които поддържат невъзможно високи лични стандарт прекарват доста време, мислейки за недостатъците си.

„Тези, които казват, че перфекционизмът е техният проблем рядко се оказват перфекционисти. Това са по-скоро хора, които се опитват да представят позитивно качество като негативно“, казва публицистът Сюзан Лукас.

„Истинските перфекционисти имат ниво на самооценка, което им позволява да разберат кои са и какво искат да подобрят“, смята експертът Джош Бъдуей.

Той добавя, че отговорът с перфекционизма е свързан с „неудобството на хората да бъдат себе си и искрени пред други“.

Друга причина да се избягва този отговор в интервю е, че перфекционизмът не винаги постига перфектни резултати, тъй като хората обладани от това чувство, често изпитват страх от провала и не поемат рискове.

„Истинският перфекционизъм е ужасно качество“, отбелязва Лукас. Според нея перфекционистите никога не са задоволени със собственото си представяне или чуждата работа, което ги прави дребнави.

Така че кой е правилният отговор на въпроса за най-голямата слабост?

Според Бъдуей това е най-откровеният.

Специалистът отбелязва, че искреността за личните недостатъци, осъзнаването как човек е разбрал за тях и опитите да се поправи са най-правилният начин.

По думите му откровеният подход към лошите качества може да проработи положително, предава Huffington Post.