Скандална съдийка бави делото в един съд четири години

Българската съдебна система отказва 16 години правосъдие на семейство от София, преживяло грабеж, жесток побой и зверско изнасилване на двете им дъщери, малолетни по времето.

16 години престъпниците са на свобода и продължават да вършат престъпления, а делото остава без присъда. На 4 юли тази година Касационният съд в столицата заседава за пореден път по делото и въпреки че максималният срок за излизане на решение е един месец в края на септември жертвите не могат да повярват, че някога ще получат възмездие, предава faktor.bg.

Зловещата история се случва през 1998 г. във вилата на семейството близо до столицата. Дни по-рано фамилията е продала имот и се предполага, че държи в дома си голямо количество пари. В къщата нахлуват 7 бандити, а за организатор и поръчител се сочи скандалният ромски бос Ицо Папата, който в момента се намира в затвора, но за изнудване.

„Децата бяха изнасилени и двете. Съпругът ми беше пребит до неузанаваемост, намушкан на няколко места, едва оцеля. Караха ме да се събличам и се гавриха с нож. Питаха къде са парите, докато изнасилваха децата ми”, спомня си с ужас майката.

След погрома бандитите избягали от опустошеното семейство с пари и бижута. Разследването бързо стигнало до извършителите и доказало, че Ицо Папата е събрал престъпната група, за да поръча грабеж в къщата на семейството. Ромският бос, представящ се за шеф на Мешерето, не е сред седмината обвиняеми.

Пред съда са изправени неговият шофьор Боби Лудия и охранителят му - Митко Бомбата. В бандата дори имало и полицай - Димчо Димчев, който бил помагач по време на изнасилването. Имало и очевидци, които са видели Христо Върбанов – Папата, да обикаля около къщата докато сатрапите му вилнеели вътре.

Въпреки това видният ром излиза с алиби – веднъж твърди, че по това време бил в Сърбия, а друг – в Париж.

Никой в съдебната система и до днешна дата не е направил експертиза дали печатите на паспорта му са автентични и дали наистина е бил извън граница.

През 2001 г. делото влиза в Софийски градски съд, като обвиняеми са само седемте авери на Папата и попада в ръцете на скандалната съдийка Мирослава Тодорова, която почти 4 години се занимава с него, провеждайки 23 заседания.

„Повечето бяха фиктивни, само 2-3 бяха реални и случаят се разглеждаше по същество. В нас остана усещането, че процесът се шиканира, умишлено разтяга във времето без да се изясняват важни обстоятелства и факти”, разказват пред жертвите.

Те започват да осъзнават, че съдебната система цели да мине давностният срок за престъплението, а не да докаже истината и да наложи справедливи присъди.

Защитен свидетел наясно със схемите на бандата решава да проговори. Уж случайно, обаче, следовател Весела Илиева разкрива самоличността му, без да понася някакви санкции.

Малко след това свидетелят е обхванат от амнезия и се отказва от показанията си, заплашен със смърт.

„Нямаме съмнение, че разкриването на самоличността на защитения свидетел стана контролирано. Съдия Тодорова приемаше всички искания на обвинените и адвокатите им, а нас не искаха да ни чуят. Присъствахме и на невероятен случай. По време на почивка пред съдебната зала единият от бандитите скочи и удари свидетел по делото – оперативен работник, разследвал случая. Опита да му вземе пистолета, но съдия Мирослава Тодорова остана невъзмутима, не реагира, въпреки отправения от нас сигнал за скандала”, разказват потърпевшите.

Така без резултат процесът се точи 4 години, а съдия Тодорова отказва да реши съдебния казус. Развитие настъпва, след като през четвъртата година Тодорова разбира случайно, че единият от обвиняемите е работел като полицай по време на престъплението. Оправдала се, че прокуратурата трябвало да изясни това обстоятелство, което било и удобен мотив за нея да прехвърли делото към военен съд.

„Ситуацията е абсурдна, недопустимо е 4 години да проведеш 23 заседания по едно дело и да не установиш статуса на подсъдимите, да не знаеш кого съдиш. Ако не е била сигурна, е можела да върне делото на обвинението за доразследване. Става дума или за твърде лош професионализъм, или за умишлена грешка. Тази съдия е също майка, нямаме представа как допуска подобна гавра с деца”, възмущава се семейството.

Именно техният случай стана един от поводите и за част от критиките срещу Тодорова от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, че покровителства „октопода” в съдебната власт. Тя заведе дело срещу срещу политика от ГЕРБ за клевета, но съдът в Пловдив го оправда. За общо 57 неоснователно забавени дела по-късно Мирослава Тодорова беше наказана от ВСС.

„Цветанов е единственият, който обърна внимание на трагедията ни. Писахме му докато беше вътрешен министър и той веднага реагира, направи всички възможно истината да се разкрие”, споделят жертвите.

Драмата на семейството продължава във Военния съд, където системата се оказва още по-объркана – започват да изчезват веществени доказателства, променят се показания, появяват се нови свидетели на обвиняемите, следовател се оказва в близки отношения с адвокат на разбойниците.

Военният прокурор Антон Митаков пък е уволнен от главния прокурор Никола Филчев за оказван натиск на съда и опит да се оневини единият от бандитите. В крайна сметка на първа инстанция хората на Ицо Папата са оправдани.

„Съдията, който е с военен чин не можа да прочете присъдата и се наложи да му помагат, целият трепереше. И това се случва във военен съд, след като и четирите жертви сме разпознали нападателите без никакво съмнение и има събрани много оперативни доказателства. Съдията показваше, че е пропит от страх, че е зависим”, коментира семейството.

По-късно на втора инстанция военен съд потвърждава оправдателната присъда на бандата. Междувременно някои от обвиняемите попадат отново в криминалните хроники за грабежи и други престъпления. Някои от тях отново са извършени в съучастничество, единият изнасилвач се прави на луд, но и до днес съдът не е поискал освидетелстването му. Сега жертвите чакат търпеливо решението на Касационния съд. То се бави необяснимо трети месец, а почернената фамилия е убедена, че зад отказа от правосъдие стоят много мръсни пари и задкулисни интереси.

„16 години при всяко съдебно заседание преживяваме отново трагедията, виждаме се очи в очите с похитителите, усещаме как ни се надсмиват. Изчакваме да видим до къде ще стигне правосъдието в България и ще търсим правата си в Европейския съд. Не е нормално държавата да ни причинява това беззаконие. Осъзнаваме, че утре дори и да осъдим България, ще ни бъде платено обезщетение от данъците на всички нас, а истинските престъпници, заради които държавата плаща - ще са останали ненаказани. Нашата драма вероятно изглежда на хората като частен случай, но все повече граждани са жертва на бандити и отказ от правосъдие. Така проблемът се превръща в рана на обществото. Но тази рана може да се превърне в смъртоносна за държавата, предупреждават жертвите”, казват жертвите на тежкото престъпление.