Смях! Прозявката - зараза или съпричастност (видео)?

Вид имитация на поведение

Повечето бозайници, някои птици и риби също се прозяват, но не всички го правят като рефлекс от видяна чужда прозявка. От биологична гледна точка прозяването е стар рефлекс, свързан с работата на стволовата част от мозъка. Ефект от това действие е насълзяването на очите. Овлажняването на ретината всъщност е много важно. Така че вместо да използвате капки за очи срещу сухота, по-добре се прозявайте по-често.

Процесът е любопитен, но все още не е изцяло дефиниран научно. Прозявката е вид имитация на поведение. Но обяснението, че заразността й е желанието да се споделят емоциите на другите, е едностранчив и непълен отговор. Нормално е да възникне въпросът защо тогава не винаги споделяме кихането, усмивката или сълзите. Като се прозяваме, вследствие на чужда прозявка, по невербален начин съобщаваме, че и ние сме част от тази група. Това важи обаче само за хора, които са склонни на силно изразена съпричастност. Има и такива, при които механизмът действа доста по-ограничено. Това може да е въпрос на характер или на вид заболяване. Аутистите например никога не се поддават на заразата на прозявката. Дишащите през носа без затруднения се прозяват по-малко от тези, които имат изкривена назална стена, удебелена лигавица или полипи. Регулярното поемане на въздух не само доставя необходимото количество въздух на мозъка, но и го охлажда. Това е един от процесите, които му осигуряват нормално функциониране.