Цитат на деня: КТБ беше ударена челно от медиите на Пеевски и в тила - от държавата

Тези действия нагнетиха общественото безпокойство и засилиха паниката

Това, което се случва, е много неприятно. В разгара на този апокалипсис - природен, политически и институционален, да се развихри това, на което сме свидетели в последните дни, означава, че, според мен, даже нямаме място в Европа.
Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ Муравей Радев, министър на финансите в периода 1997-2001 година.
Банката беше ударена челно от медийната група на Пеевски и в тила – от държавните институции – правителство, прокуратура и БНБ. Какво направи правителството? То ,първо, дълго време мълча. После подкрепи, съвсем сухо и служебно, Централната банка в действията ѝ, но в същото време голямата част от държавните предприятия изтеглиха парите си от тази банка и на практика я обезкървиха. Ако се докаже някакъв умисъл и някакво организирано действие от страна на МИЕТ, то би могло да се търси и съдебна отговорност. Прокуратурата пък предприе няколко откровено непрофесионални, но за сметка на това публично-демонстративни акции в банкови офиси, във фирмени офиси, свързани с КТБ, обвини подуправител на БНБ, отговарящ точно за банковия надзор, и арестува трима човека за опит за убийство на олигарха Пеевски, а след това се извини, че била сбъркала. Тези действия нагнетиха общественото безпокойство и засилиха паниката, точно в епицентъра на кризата. Централната банка се намеси фатално късно, едва когато самата КТБ поиска да бъде поставена под специален надзор. След това вече последваха правилни и решителни действия на БНБ, но каруцата се беше обърнала.
Действията на институциите са подсилили паниката, причинена от медийната атака, и са докарали КТБ до неплатежоспособност, смята Радев.
Кризата в КТБ е лесно овладяема, защото ударът върху нея е външен, и може да бъде преодоляна за около месец. Паниката обаче може да се прехвърли върху други банки, макар че за това няма основания, каза той. Банковата система е много стабилна, а валутният ни ресурс е доста голям. Имаме и висок фискален резерв, а в ръководството на БНБ няма пълен партиен контрол за разлика от 1996-а година.
Не виждам нито една причина да премахнем валутния борд, нито една, колкото и малка да е, опасност да виси над него.