Ивайло Калфин: Преди да решава каквото и да било за Украйна, ЕС, трябва да бъде наясно какво може да направи Европа по конфликта там

Преди да решава каквото и да било Европейският съюз, трябва да бъде наясно какво може да направи Европа по конфликта в Украйна. При всички случаи – това нито е военна намеса, нито е икономически санкции, тъй като в продължение на десетилетия целта на Европа е да влезе в отношения с Русия, вкл., в икономическата сфера и сферата на енергетиката. Това заяви в предаването „Референдум” на БНТ водачът на евролистата на АБВ Ивайло Калфин. Той е категоричен, че налагането на икономически санкции е противно на цялата тази политика, която самият ЕС води в продължение на години. Икономическите санкции не само няма да проработят, но те са и неуместни каза Калфин и припомни, че вече сме били потърпевши от такива наказания срещу бивша Югославия. Той отново подчерта факта, че българска позиция по въпроса все още няма, а българският парламент все още не е взел решение, с което да изпрати премиера или външния ни министър в Брюксел.

Евроскептицизмът в България няма как да не се появи – българските граждани очакваха по-високи доходи, по-добър живот. Това не се случва седем години, след началото на членството, коментира Калфин. Той посочи като несправедливо разпределението на евросредствата у нас, но подчерта, че с подобно решение Брюксел няма общо, но това е резултат от водената в България политика.

По въпроса за създаването на Европейски енергиен съюз, Ивайло Калфин бе категоричен, че първо е важно да си изясним какво е енергиен съюз. „Ако енергиен съюз е общ пазар на газ и електроенергия, съвместно договаряне на цените от външни доставчици, България има интерес”. България има интерес от енергиен съюз, ако използва наличните си възможности и това означава да станем енергиен център, какъвто сме били на Балканите – строеж на ядрени мощности, строеж на газов пренос, какъвто е „Южен поток”, това означава проекти като „Набуко”, който предишното правителство изтърва и той ни заобиколи. Означава България да използва целия капацитет, който има така, че да си върне ролята на енергиен център на Балканите, обясни той.

За бъдещото разширяване на Европейския съюз Ивайло Калфин припомни, че позицията на страната ни е ЕС да се разширява, това обаче трябва да се случва при определени условия. Той смята, че именно това е българският интерес и големият механизъм, с който ние можем да въздействаме и върху Република Македония, и Сърбия и е начинът да защитим интереса на нашите сънародници там. Членството им няма как да се случи, без те да изминат своя път, категоричен е Калфин.
По идеята за въвеждане на минимална работна заплата, обвързана със средната във всяка държава членка на ЕС, Калфин припомни, че това е битка на европейските социалисти от много години. Въпросът обаче не е просто да има минимална работна заплата, защото в България има такава, въпросът е какъв процент от средното възнаграждение трябва да бъде, коментира евродепутатът, и заяви, че процентът трябва да бъде поне 60%. Минималната работна заплата е в основата на една социална държава, допълни той.

За спирането на еврофондовете като наказание за дадена държава, в случай на неспазване на европейските правила и норми, Ивайло Калфин заяви, че правилата в ЕС са съвсем различни и механизмът на налагане на санкции се прилага по съвсем различен начин. „Има съд на европейските общности – тогава, когато една държава не спазва правилата, тя бива осъждана и плаща, а не й спират фондовете. Евродепутатът заяви несъгласие с идеята за нарушение да бъдат спирани европейските фондове. ЕС и ЕК не може да бъде съдник на суверенни правителства, категоричен е той.

По въпроса за обвързване на влизането на България в Шенген с ефективността на съдебната система, Ивайло Калфин обясни, че членството на страната ни е технически проблем – и в момента изпълняваме всички изисквания на страна членка в Шенген. Той смята за неприемливо към страната ни да се прилага двоен стандарт и проблемът е в становищата на няколко страни членки и това, което трябва да направим, е да убедим тези страни членки. Държавата ни трябва да защити своя интерес от гледна точка на това ние да не бъдем втора категория абсолютно незаслужено, каза той. Калфин е категоричен, че въпросът за Шенген не трябва да бъде обвързан със съдебната система, защото двата въпроса нямат нищо общо.