Най-големият недостатък на Европа днес е, че не подбира правилно проблемите, с които да се занимава

Политика

17-05-2014, 13:45

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Още по Темата:

Румен Петков към премиера: Ще спреш ли шуробаджанащините във Варненско?

Калфин: Не е редно преди избори да се правят упражнения с важни сектори в икономиката

Калфин: Водачите на листите бягат от дебати, защото са фалшиви и нямат какво да кажат

Калфин: Поддръжниците на статуквото нямат интерес от масово гласуване

Ивайло Калфин: България трябва да престане да бъде опитно поле за корумпирани политици

Ивайло Калфин: Политиката е да решава проблемите на хората, не да ги създава

Ивайло Калфин: Европарите трябва да стигнат до дребния производител

Ивайло Калфин: Няма решение за Украйна, което да изключва Русия

Ивайло Калфин: Ако се купи „Химко“, колко ще струва на данъкоплатеца

Първанов: Парламентът произвежда само скандали

Първанов: Евродепутатите на България трябва да работят като екип

Първанов: Предсрочните избори са неизбежни

Георги Първанов: Настоящото управление няма бъдеще

Румен Петков – Ден 30: Не стига, че крадете, ами и товарите бюджета/обновена/

Румен Петков: Пирински, остана без опора от опорните точки!

Румен Петков: Орешарски, и тръби, а?

Ивайло Калфин в „Седмицата“ на Дарик

Най-големият недостатък на Европа днес е, че не подбира правилно проблемите, с които да се занимава. Това заяви в обзорното предаване „Седмицата“ на Дарик радио водачът на евролистата на АБВ Ивайло Калфин. Той смята, че Европа трябва да се занимава с големите европейски проблеми, които създават добавена стойност за страните – свързани с икономическото управление, свързани със солидарността, икономическото развитие и да не се занимава с дребни теми, като бутилките зехтин на масите и на коя дата да се сменят летните гуми със зимни – това не е работа на ЕС.

АБВ е единствената политическа формация, която се опитва да насочи разговора в предизборната кампания към европейските теми, заяви Ивайло Калфин. Той коментира, че кампанията минава лъжовно, в обсъждане на вътрешни въпроси, без предизборни програми и ангажименти към избирателите, без дебати и с фалшиви листи, където много от водачите заявяват, че или няма да отидат, или ще отидат за малко в ЕП.

В студиото на Дарик радио Ивайло Калфин заяви, че основното, за което АБВ настоява, е да се запълни един огромен дефицит в държавата – той е свързан с националното съгласие и поставянето на национални цели. Евродепутатът коментира, че България няма нито една цел, която партиите да са в състояние да изработят като национална и да следват. Той даде пример и за ситуацията в Украйна, където българският парламент е неспособен да приеме позиция. „Вместо това си пренесохме един външен проблем като вътрешен и политическите партии продължиха да спорят. Това е изключително отровна политическа среда“, категоричен е той.

Що се отнася до идеята ЕС да стане Европейски съединени щати, изнесена преди няколко месеца от зам.-председателя на Еврокомисията Вивиан Рединг, Калфин коментира, че не подкрепя подобни амбиции, поне не на този етап. „Може би някога в бъдеще. В момента националните държави има своята функция – нещо, което и в България трябва да се разбере, огромната част от решенията зависят от България, приоритетите ни зависят от нас, не от ЕС. Така, че вместо да чакаме някой да дойде да ни оправи, трябва да осъзнаем, да повярваме, да разберем, че проблемите на България се решават в България, а ЕС дава инструменти за това“, обясни евродепутатът. На въпрос – християнски ли трябва да бъде Европейският съюз, Калфин коментира, че въпреки, че Съюзът е преобладаващо християнски, все пак има различни религии – и в България, и в други държави и по тази причина не би определил ЕС като изключително християнски съюз.

По отношение на въпроса за разширяването на ЕС и алтернативата в него да влязат държави, примерно, като Украйна, Молдова, Русия, Грузия, Армения, Турция, Ивайло Калфин цитира бившия германски канцлер Хелмут Шмит, който казва, че европейските депутати трябва да вдигнат въстание срещу Европейската комисия – тя да спре да се бърка така, както се е насаждала обстановка преди Първата световна война. „ЕС не може да се разширява безкрайно. Така, че да се поставят цели всички страни около Русия да бъдат в ЕС, та даже и Русия – това нито е реалистично, нито е на дневен ред. Мисля, че надали ще се случи. Това обаче не пречи да се развиват отношения и в областта на икономиката, на инвестициите, на свободното движение, които либерализират режима. Но няма нужда да си правим илюзии, още повече, че и няма такова желание от всички страни да се включат в ЕС.

На въпрос – правото на самоопределение на народите или принципа на териториалната цялост на държавите трябва да подкрепя ЕС, и в контекста на референдумите за отделяне на части от Украйна, Ивайло Калфин обясни, че в случая има международно право, където няма и прецеденти. Но в международното право правото на интегритет на територията, правото на самоуправление също се подкрепя в отделни, много специфични, случаи. В конкретния случай с Украйна евродепутатът смята, че няма юридически валидни аргументи за присъединяването на Крим към Русия, което не означава, че това фактически не се случва.
За строежа на газопровода „Южен поток“, предварителното съгласие на Русия по него да тече газ, добиван или внасян и от други източници, освен руските, и подкрепата на България в рамките на Евросъюза, Ивайло Калфин обясни, че е задължително договорите за членство да бъдат съобразени с европейското право.

„Това трябва да стане на шестте европейски страни, които имат идентични договори с Русия. И това, което мисля, че трябва да се случи, не е да се прехвърля топката на Еврокомисията и на комисаря Йотингер, а българското правителство трябва да води преговори с много усърдие. Това, което е задължително, за да работи този газопровод, е да отговаря на европейските правила. Ако те не се променят, това означава, че би трябвало този газопровод да е отворен и за допълнителни количества газ.

За финансовата политика на ЕС Калфин коментира, че тя трябва да е основана на бюджетни инвестиции. „Европейският бюджет е инвестиционен бюджет, 94% от него се връщат обратно в страните членки и те са много често един от много малкото ресурси на публични инвестиции“, обясни евродепутатът. Що се отнася до движението на евросредствата към България – управлението им трябва да се промени към децентрализация, категоричен е Калфин и допълни, че средствата трябва да отиват до повече дребни и средни предприемачи, защото те имат нужда от подкрепа.

В края на сегашния си мандат като евродепутат, Ивайло Калфин каза, че личната си кауза, която иска да отчете в ЕП, е България да има капацитета да участва в най-важните решения, които се вземат в ЕС, да не гледат на страната ни като страна от втора категория и да не се самоизключваме от решения, в които бихме могли да участваме и които са важни за българските граждани.