Извънбрачните раждания са в селата

Животът

19-04-2014, 11:33

Автор:

DobrichUtre

Всичко от Автора

Смолян, Кюстендил и Враца чезнат заради миграция

Делът на извънбрачните раждания е по-голям в селата, отколкото в градовете. Изселилите се в чужбина българи са повече, отколкото пристигащите за постоянно в страната. Преселванията от града към селото вече са с по-голям дял, отколкото в обратната посока.  Това са резултати от изследването на населението през 2013 г., които обяви Националния статистически институт, цитиран от ehograf.info.

 Според националната статистика, Смолянска област е сред първенците, в които резултатите на естествения и механичния прираст на населението, са най-лоши. Коефициентът на механичния прираст за изминалата 2013 година за област Смолян е отрицателен – минус 15.0%.  С тази цифра, градът е начело на първата тройка на районите с най-голямо намаление на населението по механичен прираст. По този показател, положението е тревожно и в още две области на страната. Процентът за област Кюстендил е минус 7.7, а в област Враца е - минус 7.5%.

 Коефициентът на механичен прираст на населението показва увеличението или намаляването на населението на областта на 1000 души средногодишно население вследствие на неговата миграция. Механичният прираст се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от дадената област. Коефициентът се изчислява на база на данните за броя на лицата, които са променили обичайното си местоживеене за разглеждания период. Механичният прираст представлява разликата между заселилите се и изселилите се лица за дадена административно-териториална или териториална единица, съобщават от НСИ.

 През 2013 г. седем области имат положителен механичен прираст. Това са София (град) - (7.1‰), Варна (3.8‰), Бургас (3.7‰), Пловдив (3.1‰), Стара Загора и Шумен - по 0.4‰, и Русе (0.2‰).

 Показателите на Кюстендилска област и по отношение на естествения прираст обаче, също са тревожни – минус 11,4. Тя е сред трите области в страната, където има най-голямо намаление на населението вследствие и на високия отрицателен естествен прираст. Другите две са областите Видин и Монтана, чиито стойности са съответно минус 14.3 и минус 11.8‰.

 През 2013 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София град (-1.5‰), Кърджали (-1.8‰) и Сливен (-2.2‰).

 Естественият прираст на населението е разликата между броя на регистрираните живородени деца и броя на починалите през съответната година. Коефициентът за естествен прираст показва увеличението или намаляването на населението на областта на 1000 души от средногодишното й население, като положителният естествен прираст на населението се приема за благоприятен демографски показател.

 Естествения и механичния прираст са два от индикторите в група „Демография”, които характеризират броя на населението и неговата динамика. По последни статистически данни, които обхващат периода за изминалата календарна 2013 година,

 

населението на България намалява и застарява.

 

Продължава тенденцията семейните двойки да живеят без официално сключен брак и така да отглеждат децата си. Делът на извънбрачните раждания пък е по-голям в селата, отколкото в градовете.

 Към 31 декември 2013 г. населението на България е 7 245 677 души, с 38 875 души по-малко, отколкото през 2012 г. 

 Мъжете са 3 524 945 (48.6%), а жените - 3 720 732 (51.4%), или на 1 000 мъже се падат    1 056 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 52 години.

 

 Продължава процесът на остаряване.

 

В края на 2013 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 417 667, или 19.6% от населението на страната. В сравнение с 2012 г. делът им нараства с 0.4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 2.7 процентни пункта.

 Този процес е общ за Европейския съюз. Най-висок дял на възрастните хора има в Италия  (21.2%), следват Германия (20.7%), Гърция (20.1%) и Португалия (19.4%). Най-нисък е делът на възрастното население в Ирландия - 12.2%

Средната продължителност на живота на българските мъже е 71.0 години, докато при жените е със 7 години по-висока - 78.0 години.

В българските градове живеят 5 291 675, или 73.0%, а в селата - 1 954 002, или 27.0% от населението на страната.

Коефициентът на обща раждаемост пада - през 2013 г. е 9.2‰ при 10.4‰ средно в ЕС. През предходните 2012 и 2011 г. той е бил съответно 9.5 и 9.6‰.

 От 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на

 

увеличаване на извънбрачните раждания.

 

Техният относителен дял нараства от 18.5% през 1992 г. на 42.0% през 2001 г. и на 57.4% през 2012 година. През 2013 г. броят на живородените извънбрачни деца е 39 375, или 59.1% от всички живородени. За 69.9% от извънбрачните деца има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.

 Относителният дял на извънбрачните раждания е по-висок в селата (68.4%) отколкото в градовете (56.0%). Най-много извънбрачни деца се раждат в областите Видин (76.4%), Ловеч (74.9%) и Монтана (73.8%). Над 50% е този дял във всички области на страната, с изключение на областите Кърджали и Благоевград, където той е съответно 43.5 и 43.0%.

 Броят на починалите през 2013 г. е 104 345 души, а коефициентът на обща смъртност - 14.4‰. Спрямо предходната година

 

броят на починалите намалява

 

 с 4 936 случая, или с 4.5%. Въпреки намалението в абсолютния брой на починалите лица нивото на общата смъртност все още е твърде високо, коментират статистиците. През 2013 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 86 378 души над една трета от тях са между 20 и 39 години, всеки четвърти е под 20 години.               

 Най-голямо териториално движение има по направлението "град  - град" (45.5%), а най-малко - от село в село (9.4%). Относителният дял на преселилите се от градовете в селата (23.5%) е по-голям отколкото в обратното направление - "село - град" (21.6%).

 През 2013 г. 19 678 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина.  Близо 56% от

 

емигрантите са на възраст между 20 - 39 години.

 

 Във възрастовата група 40 - 59 години относителният дял на емигрантите е 21.5%. Най-младите емигранти (под 20 години) са 14.2%, а тези на 60 и повече навършени години - 8.9% от всички емигранти.

 Потокът на имигрантите - български граждани, завърнали се в страната и граждани на други държави, получили разрешение за постоянно пребиваване в България са общо 18 570.

 

Сред дошлите да живеят в страната 43.3% са във възрастовата група 20 - 39 години, а 27.0% са на възраст 40 - 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 13.4%, а най- възрастните - на 60 и повече години - 16.3%.