Седмицата: Крадци на бъдеще

Без цензура

12-04-2014, 08:42

Автор:

Светлана Ганчева

Всичко от Автора

Откраднахме ли си и мечтите?

Тази седмица градският часовник във Варна навърши 125 години. Поколения варненци са броили минутите под любимото място за срещи, а часовникът е броил хубаво и лошо, а и откраднато градско време. Последните дни бяха пълни с

различни крадци на бъдеще –

от вдъхновените любители на цензурата в галериите през битово-наивните плячкаджии на лалета до искрено /и основателно/ притеснените от опцията да имат „различни” съседи. Ако тръгнем от битовизма, след многото опоскани пролетни градинки, тази седмица дойде ред и на подарените холандски лалета пред Общината /което не е крайната наглост, на която са способни иначе недоволните от вида на града си варненци – преди няколко години добре облечена дама бе засечена да скубе разсад от градинката, която си бяха направили сами група ученици/. Заловеният тази седмица се оправда с немотия. Вероятно би могъл да каже, че бъдещето му е било откраднато. Но

няма ли и самоучастие в кражбата на бъдеще?

Иначе откъде се взеха всички тези хора, които, хванати в кокошкарски деяния, започват да говорят за глад, но на предложенията за работа реагират с репликата „Няма да им работя за 300 лева”... За не много повече от 300 искат, /но може и да не успеят/ да работят хората от ТЕЦ Варна. Тази седмица недоволното им шествие мина и през града. Областният управител не можа да ги утеши много, като им обеща, че не успее ли да им помогне, ще подаде оставка, а съветът му да протестират със същите искания пред собственика едва ли ще увенчае с успех. Защото у нас

със собственик се говори доста по-трудно, отколкото с държавата – просто когато създаваха правилата на това общуване, известно количество държавни чиновници откраднаха бъдещите възможности за това. Кражба на бъдеще се случи и стълбите на Художествената галерия, където тази седмица се откри една „закрита изложба”. Пред веригата с катинар, заключил колажите му, Калоян Илиев - Кокимото получи аплодисментите на дошлите, а за "Еротичната нотка в колелата на християнската машина" научи цяла България. При това като за нещо, което е „срещу българското достойнство, християнски ценности и морал“. Извън естетиката на изложбата /която изобщо не е безспорна/ част от варненската културна общност успя да натрупа

съчки за истинска средновековна клада,

в която има и нарушен договор, и объркване на правилници и правила, и най-страшното – гласове за забрана сред Обществения съвет по култура, подадени от хора, които открито признават, че не са виждали картините. А сред тях има и такива, които не от четенето на мемоари знаят какво е да осъждаш нещо, без да си го виждал и така да зачеркваш творби, съдби и бъдеще. Покрай налагането на цензура поне видяхме и нещо ново в Общината, защото се оказа, че този кмет: 1. участва в дискусия, 2. има мнение, 3. защитава го. Остава само проблемът с избор на позиция, защото е трудно да искаш градът ти да е културна столица на Европа през 2019-та, а

да „менажираш” изкуство все едно е 1419-та.

Колкото до най-критикувана страна в спора – църквата, тя просто се държи като Мадона – прави добри рекламни ходове за продажбата на не много качествен продукт, който обаче след многото и агресивна реклама минава за еталон. А и дали позицията на църквата срещу изкуството е по-укорима или по-опасна от целия подтекст, събран в тазседмичното варненско посещение на главния прокурор Цацаров, който избра да изслуша отчета на прокуратурата в сградата на полицията? Все пак от нас зависи какво бъдеще ще си купим – идеология с мухъл по ръбовете или собствено мнение. Покрай сериозния културен скандал през седмицата без малко да мине друго културно решение – как да бъдат похарчени бюджетни

над 20 хиляди лева за презентации и коктейли

за италиански гости, които също спринтират към Европа-2019. Макар че гостите ще идват за форуми, които и без това се провеждат по това време във Варна. С поглед в бъдещето тази седмица започна поредният ремонт – на Римските терми, които да станат и сцени за изкуство. Само не трябва да се забравя, че след предишната идея на Даниела Димова уникалната тоалетна с делфините още е зарината с пръст, та сега е добре да се следи сцените да не гълтат археологията. Ремонтът обаче може да се окаже туристически безсмислен, ако се разгъне с пълната си мощ проектът "Исторически парк". Авторите му смятат да покрият 130 декара между Ветрино и Неофит Рилски с грамадни

исторически статуи и възстановки за 50 милиона евро,

които нямало да имат аналог в Европа /Македония очевидно не се брои/. Една от възстановките щяла да е на селището, където е намерено най-старото злато в света /да, наистина става дума за Варненския халколитен некропол/. Разбира се, може да се нарича и партиориотичен порив, но историята с стил „Дисни” винаги е повече кражба на истина, отколкото истина, затова е по-добре да се намери ваксина срещу македонския вирус, а парите да отидат за възстановяване на истинското място на най-старото злато и за наистина забавни атракции. Лошо бъдеще се очертва за строежа

на социалните жилища по европрограми.

Парите най-вероятно ще бъдат изгубени, а опашката от около две хиляди души, чакащи за настаняване, няма да намалее дори с 40, защото бъдещите съседи се възпротивиха въпреки обещанията за подбор на настанените. Хората твърде много са лъгани, затова не вярват на гаранциите, които даваме, беше общинският коментар. И е добра илюстрация как лъжите и кражбата на бъдеще от едни хора преди години сега струват реални пари и крадат бъдеще от други хора. По същата причина се наложиха и дългите обяснения, че по улиците пак има палми, защото част от така или иначе са купени и

няма да е ефективно да отидат за подпалки,

но поне издръжката им няма да краде от други общински бюджетни пера. Откъдето тази седмица щедро се почерпи шофьорът на луксозен голям автомобил, който паркира на новия тротоар на "Цар Освободител" около 20 минути след като го отвориха за движение. Разбира се, шофьорът /вероятно много недоволен от състоянието на градската инфраструктура/ е само дребен крадец на бъдеще. Професионалистите тепърва загряват на старта с наближаването на 25 май, макар че ЦИК отряза най-аджамиите, отишли да се регистрират с фалшиви подписи.

Варна не беше подмината от големите играчи

и тази седмица. Дошъл, за да нагледа състоянието на Съдебната палата, председателят на парламента Михаил Миков обеща пари и не пропусна да изтъкне, че Народното събрание „работи нормално, като се изключат проблемите с кворума” /разбирай – заседанията все по-често започват с почивка, докато кворумът все пак дойде на работа/. Пак във Варна Сергей Станишев декларира, че БСП са единствените, които имат приоритети, и не пропусна да се оплаче, че с проекта „Карадере” са сбъркали. От уточнението стана ясно, че

грешката била в пускането му преди изборите.

Румен Петков /вече АБВ/ използва варненскана трибуна, за да нарече действащия премиер „нищожество”, и почти засенчи Цветан Цветанов. Той пък определи престоя на ГЕРБ в опозиция като време за очистване от метастази, с което отговори на много въпроси за времето, докато ГЕРБ беше на власт. Варненското му обещание беше, че градът ще има свой представител в евродепутатската листа „до десетото място в нея”. А също така – че ГЕРБ разчитат на около петима евродепутати. Истинската предизборна бомба беше голяма – Делян Пеевски, като и там не мина без варненско участие. Сред номиниращите партийни организации се нареди и варненската, а електоратът беше оставен да се чуди

как да тълкува идеята „Пеевски в Брюксел” –

като декларация, че някои партии изобщо не се вълнуват от общественото мнение или като познатото разкарване чрез повишение. От анонсираната в края на седмицата сделка – продажба на медийната империя на Ирена Кръстева на инвеститор, регистриран два дни преди сделката, е ясно, че поне двамата явни играчи гледат твърде сериозно на брюкселското си бъдеще. Ако сполучи в пазаруването друга една кандидатка - Евгения Банева /тя засега е стигнала само до инициативен комитет, който да я издигне за евродепутат/, то в следващия европарламент циркът е гарантиран. Сравнително тихо мина поредната промяна в Изборния кодекс –

да се разнообрази бюлетината с кръгчета

към квадратчетата за поставяне на номерата. Предложението беше на ДПС. След като стана ясно, че вкарването на преференциално гласуване е неизбежно, просто бяха взети мерки да няма прекалено много невалидни бюлетини и, още по-важно - грешно преподредени. В края на седмицата не пропусна да се разпише и вече официално обвиненият Волен Сидеров. Той повика пред Президентството заради визитата на генералния секретар на НАТО, а след като вождът си тръгна, пръснаха се и симпатизантите му – участници в поредната рекламна партийна акция, маскирана като патриотизъм. Иначе визитата беше добре охранявана, информацията – добре филтририрана, а

акцент стана селфито с Расмусен,

което Плевнелиев и Паси си направиха. Разбрахме, че НАТО засилва присъствието си в региона заради напрежението в Украйна, но след два военни кораба под американски флаг в Черно море, ние и сами се бяхме досетили. Покрай предизборни и следцензурни вълнения през седмицата не успяхме много да се зарадваме на една годишнина - 35 години, откак българин летя в Космоса. Откраднахме ли си и мечтите?