Историята е разказана в книгата на Илко Минев "Преди да замлъкна"

Мисълта ми непрекъснато ме води към онази далечна и непозната Амазония, така чувствително усетена от Илко Минев в книгата "Преди да замлъкна". И към пътя до нея. Мислех, че навярно ми трябва бягство от това наше битие, което би убило всеки с хаоса и недомислиците си, ако смелият му човешки дух не е сковал свой сал, който да го приюти върху вълните.

После разбрах. Книгата ме бе притеглила към себе си с ласкавата сила на искреното слово. Беше предизвикала сетивата ми и ми бе подарила възможност за сълза и за усмивка. Една импресионистична картина, набързо нарисувана от Христо Георгиев, издателя ("Синева"), беше просеката, по която тръгнах към неизвестни човешки съдби.
Берта и Лико Хазан, основните герои в романа, събират в своя релефен портрет много съдби. Според автора в "Преди да замлъкна" има

много факти и малко фантазия

Фактите са събирани сред еврейската общност в цял свят. В този смисъл можем за говорим и за изследователската страст на Илко Минев. Не се наемам да определя каква точно е тази книга - тя звучи като документална, има точните прицели на добрата публицистика, има нежния полъх на поезията, завладяващия темп на есето.

Майката на Илко Минев е еврейка, бащата е българин. Една сянка на неблагонадеждност прогонва автора извън България. Роден в София, той намира своето политическо убежище в Белгия, с работна виза стига до Бразилия, Сао Пауло, при свои роднини. А Манаус е градът, в който е целият му живот след България.
През 2012 г. става почетен гражданин на Манаус, столицата на щата Амазонас. Тридесет години е бил

почетен консул на Холандия

в този щат. Един делови мъж, преуспял, ненаситен да види още и още знаци от миналото на евреите. Да мине по пътеките на предците си. Да разкаже за холокоста и унижението, което не успява да сломи достойнството.

Много са фактите, чрез които се връщаме седемдесет години назад, но един от тях досега не е бил извеждан така от пластовете на историята. Той е свързан с името на Алберт Гьоринг, брат на Херман Гьоринг. Ето какво ми написа в един имейл Илко Минев:
"От родителите ми Ева и Минчо Минев, от леля ми Берта Хаим и съпруга Лико, а и от други роднини, бях чувал много истории за гоненията преди войната, а и трудностите след нея. А и сам познавам някои от тях. Винаги намирах фантастична историята за брата на нациста Гьоринг. Баща ми разправяше често за него. Баща ми е бил инженер във фирмата "Ян Пилчик", която е представлявала "Шкода" в София.

Те са инсталирали турбини за електростанции и Гьоринг, който е бил директор в Прага, е ходил три или четири пъти на година на инспекция. Един ден той извиква баща ми и го кани да ходят на опера заедно с майка ми. Изненадан, баща ми пита защо, още повече че тяхната връзка е само професионална. Отговорът е, че германският посланик също ще ходи, ако не се лъжа, името му е Бекерле и тъй като майка ми е еврейка, Гьоринг иска да покаже, че Миневи са негови хора и не иска нищо да им се случи.
После той помага родителите ми, заедно с брат ми, да си извадят паспорти и постига за тях турска виза. Предупреждава, че ако той се обади на баща ми и каже една определена фраза, семейство Миневи веднага трябва да замине за Турция. Не е станало нужда, но баща ми моли да се помага на Нисим Михаел, брат на баба ми. Гьоринг тогава някак си успява

с фалшив паспорт на немски офицер

да помогне на Нисим да избяга в Испания.

Тази история се намира в моята книга. Чувал съм, че баща ми е представил двама български евреи, които са бягали с помощта на Гьоринг, но постоянно са минавали в София много румънски, унгарски и чешки евреи - това е бил един от най-използваните пътища. Истинските Берта и Лико също са били защитени от Гьоринг, но не е ставало нужда да бягат с негова помощ. Интересно е, че не знаех първото име на Гьоринг и преди две години на шега потърсих в Google. За моя изненада намерих потвърждение на това, което знаех."

В "Преди да замлъкна" е и дневникът на чичото на Илко Минев. Едно пътуване с кораба "Ямайка". Едно стълпотворение от човешки тела, "тъжни, уморени, изтощени и дълбоко унижени хора". Унижението на третата класа... На желаещите да намерят някъде спокойствие за труда и за съня си.

"Ямайка" е огласен от "всевъзможни езици и диалекти". Идиш, немски, руски, арабски, гръцки, холандски, френски... Илко Минев ми обясни, че е превел този дневник "от немски, както чичо ми го беше писал - малко го съкратих и нагодих". През 1948 година този кораб е потънал близо до бразилския бряг.

В дневника, освен мизерията и трудностите, трепти и една голяма любов - любовта на Берта и Лико. В романа има и друга любов - Лаура, "взета назаем от други хора". Така под описаните герои се напластяват чертите на много съдби, различни и цветни. И виждаме "горчивите и сладки уроци на живота". Миналото е до настоящето.

Защо Илко Минев започва да пише? "Една от причините е, че много обичам да чета", признава той. Но има една друга, която без съмнение е по-силна - това е желанието му да се поклони пред предците си. Пред корена си. Понякога

завръщането към миналото е болезнено

Там има болка, трагедии, там е "болната амбиция за расово чисти хора". Обич и чувство за дълг към изстрадалите, към силните духом е предизвикало за живот "Преди да замлъкна", първата книга на Илко Минев.

В писмото, което ми изпрати, той посочва и този детайл: "През 2006 година се загубих в джунглата заедно със сина ми и трима приятели. Вдигна се много шум, дори и в Европа писаха по вестниците. Навремето бях холандски почетен консул и това изигра роля." Споменаваше го, защото го бях помолила да разкаже нещо любопитно. Загубилият се в тъмнината на джунглата автор е бил спасен. Самият той е минал през джунглата на живота с волята си, с амбицията, с труда си - но и с тази огромна обич към корените си. Поклонът към еврейската общност, където и да е тя по света, е неотделима от поклона към България.

Обаятелният с цветната си словесна неизтощимост Румен Стоянов определя романа като мост между

бразилската и българската книжовност

И това е само едно от достойнствата на тази творба. Тя подканя всеки да се замисли изследвал ли е своя род, направил ли е своя поклон пред предците си. Книгата ни напомня, че в днешния свят, когато границите между народите не са непреодолими, повече от всякога ни е необходима човечност.