На фона на анексирането на Крим пред световната общност стоят далеч по-сериозни заплахи

Само допреди месец американските граждани нямаха идея къде се намира Крим на картата на света. Мълниеносното му поглъщане от страна на Руската федерация като заключителна фаза от вихъра от събития в Украйна през последните седмици обаче промени много неща. Една от причините е, че рязкото преначертаване на глобалните геополитически граници заплашва да разруши крехкото 25-годишно равновесие между двете сили – САЩ и Русия – и много хора вече усещат ледения полъх на наближаващата нова Студена война.

След падането на Берлинската стена през 1989 г. Вашингтон и Москва успяха да постигнат една нова форма за партньорство, скрепявана въпреки предизвикателствата от взаимното съгласие за ядрено ненападение. А предизвикателства имаше много под формата на военни конфликти, развиващи се с участието на едната или другата държава; конфликти като тези в Косово, Грузия, Ирак.

Във вторник президентът на Русия отпразнува с официална церемония решението на Кримската автономна република да премине в обятията ù, а заплахите на Запада и Щатите за санкции и разрив в отношенията останаха някъде пространствено далеч. Именно тази „глухота” на едната страна към другата; на Владимир Путин към Барак Обама или обратното; кара експерти, политолози и граждани да настръхват от страх при мисълта за нова война. Този път – ядрена.

На фона на цялостното развитие на международната общност, както и на индивидуалното такова на двете велики сили като самостоятелни политически субекти обаче, дори да избухне, войната няма да бъде такава, каквато я помним, смятат анализатори. Въпросът е под каква форма ще ни заплаши новата сериозна конфронтация между САЩ и Русия.

„Това е едно земетресение, и то не от 4 пункта”, коментира Тоби Т. Гати, дългогодишен специалист по Русия, който е служил в Държавния департамент на президента Бил Клинтън. Но до какъв срив ще доведе това земетресение, никой не може да каже, по простата причина, че на световната карта съществува нова съществена фигура, която в края на Студената война беше само една мечта:

"Единна и свободна Европа? Е, имаме една Европа, която е свободна за всички. И ние не знаем как да реагираме на нея. И ние вече не знаем как да контролираме сюжета”.

Според Стивън Дж. Хадли, бивш съветник по националната сигурност на президента Джордж У. Буш, ако би избухнал нов конфликт, възстановяването от него би било много по-трудно, тъй като Владимир Путин напълно отхвърля международния ред, установен след разпадането на Съветския съюз. „Той иска да пренапише историята, която започна с края на Студената война”, казва Хадли и добавя: „Съществуват няколко коренно различни сценарии за това каква би била Европа”.

Пак във вторник Белият дом потвърди ходовете, които смята да предприеме спрямо Русия, включващи „по-сериозни санкции”. В действителност международната общност оценява вероятността Крим да се освободи от пределите на новата си покровителка като минимална и признава, че истинският въпрос е дали Западът може да спре Путин от дестабилизация на Източна Украйна и дори дали би могъл да установи контрол над нея, който да спре влиянието му.

Но дори тази граница да не бъде прекрачена, възстановяването на търговските отношения между двете сили вероятно вече е невъзможно; поне в краткосрочен план. Стабилната интеграция на Федерацията в световната общност, финализирана с приемането ù в СТО през 2012 г., пък, е на път да приключи, след като останалите страни от Г-8 инициираха обсъждания за това отново да станат Г-7.

В опасност са и всички останали сфери, в които САЩ и Русия си сътрудничат – след десетилетия ожесточена конкуренция между двете държави днес съществува например тясно сътрудничество в областта на космическите изследвания; предстоят важни международни преговори с Иран за ядрената ù програма, по повод на които миналата седмица американски и руски дипломати са разговаряли, за да се уверят взаимно, че все още могат да работят заедно по този въпрос.

Извънредната ситуация в Украйна обаче изглежда е с по-голяма спешност, тъй като създава заплахи от нарушаване на човешките права на територията на Европа, при това – трудно предсказуеми. Държавният секретар на Щатите Джон Кери заяви по повод речта на Путин след анексирането на Крим, че тя „няма връзка с реалността” и добави: „Въпреки че Русия има законни интереси в Украйна, това не те легитимира просто да вземеш това, което искаш, просто защото го искаш, или защото си ядосан за края на Студената война или за края на Съветския съюз, или за каквото и да е”.

"Страхувам се, че сме на прага на нещо коренно различно от последните 25 години”, заяви от своя страна Андрю Кучинс, директор на руските изследвания в Центъра за стратегически и международни изследвания. „Наистина ми е трудно да си представя да се върнем някога назад в отношенията между САЩ и Русия, докато г-н Путин е на власт”, заключи той.

Едно е сигурно – на прага сме на нещо ново, и това не е нова Студена война. Можем само да се надяваме разликата да не е в реализирането на ядрената заплаха.

Източник: NY Times