Популизмът е слънце, но не свети

"Остроумията" на министър Стойнев и екипа му вероятно ще струват доста скъпо на българите

Правителството на Пламен Орешарски дойде с много обещания и в началото държеше да се кичи с претенциозни наименования като „експертно”, „спасително” и т.н. Премиерът и бивш министър на финансите дори стигна до там, че през месец септември миналата година обяви, че... води най-експертното правителство от началото на прехода.

Така. Мненията са като задниците – всички ги имат. В този дух дори и да има нещо хубаво, което правителството на управляващата коалиция е направило, то някъде потъва в конските дози популизъм, заливащи ни всеки ден от екрана. Популизъм, който става още по-тежък и труден за понасяне от чувството, че сме зрители на поредния театър, а Орешарски и министрите му са просто кукли на конци.

Една от сферите, в които ситуацията е най-тежка и изисква радикални мерки, е енергетиката. Там възпитаникът на Сорбоната и бивш председател на социалната комисия в НС Драгомир Стойнев решава проблемите с финеса на слон в стъкларски магазин. А въпроси за решаване не липсват – бъдещето на мегапроекта „Южен поток”, делото което руската държавна компания „Атомстройекспорт” води срещу България заради неизпълнени ангажименти около проекта АЕЦ „Белене”, бъдещето на АЕЦ „Козлодуй” – ще бъде ли удължен живота на V и VI блок, ще има ли VII и VIII и тн и т.н. ...

Усилия за решаването на някои от по-горните казуси се полагат, без съмнение. Те обаче са по-скоро стихийни и кампанийни. Стойнев, заедно с председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Боян Боев си намериха нова играчка за лъскане на имидж – електроразпределителните дружества, известни като ЕРП-та. И обявиха с ултимативен тон в навечерието на евроизборите, че ЕВН, ЧЕЗ и „Енерго Про” трябва да платят от 320 млн. лв. Иначе държавата ще премине към национализация.

Всичко хубаво, НО:

Първо – какво стана с неприкосновеността на частната собственост? Защото ако някой е забравил, трите дружества СА ЧАСТНИ. Това е тема отделен разговор. Българите обаче няма да забравят убийствените сметки за ток, които ги изкараха на площада.

Но да се върнем на собствеността. Според член 17, алинея трета, на Конституцията на Република България – ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ Е НЕПРИКОСНОВЕНА!!!!! Поправете ме, ако греша, но не сме нито Куба, нито Северна Корея, нито някоя друга подобна страна, в която демокрацията е напълно отсъстваща. И в която държавата може да си позволи да влезе като танк и да те изгони от ЧАСТНАТА ТИ СОБСТВЕНОСТ само и единствено, защото тук и сега не си й симпатичен.

Второ – Не, благодаря!!! Не искам да плащам за това, че някого му е хрумнало, че да разбута един неработещ модел, за да може да си настани "свои читави хора". Да не се лъжем: Нито Стойнев, нито Станишев, нито Боев, нито Местан, нито който и да било от сегашните управници, ще вадят пари от собствените си джобове за подобен масраф (извинявам се за турцизма). И както до скоро всички бяха весели и щастливи, че токът поевтинява, изведнъж ще се окаже, че ни готвят поредната ценова секира - да речем – 50-100%. Може дори и повече.

Трето – никой под никаква форма не може да ме убеди, че държавата е добър стопанин. За последните 25 години тя не успя да се справи с регулацията, камо ли отново да започне да управлява отново цялата енергопреносна мрежа. Темата за изключително закъснялата и проведената при доста съмнителни условия приватизация заслужава цялостен анализ и дори глава в бъдещите учебници по икономика.

Четвърто - целият спор около тока и цената му вече една година се води в качествено грешна плоскост. В България токът е скъп, но ако се има предвид покупателната способност и жизнения стандарт. Които да речем за едно 75% от българите са изключително мизерни и ниски. Но никой не прави нищо по въпроса.

Също така никой не прави нищо, за да се модернизират производствата и така да стъпим най-накрая в XXI век, а се предлага недоклатени и звучащи доста съмнително идеи като реиндустриализация и „будене” на заспали гиганти от времето на социализма като „Химко” и „Кремиковци” и др. Което на хартия звучи добре, но всъщност е... купчина екскременти. По ред причини, на които вероятно ще се спра в някой друг материл.

Пето – липсата на визия. Всъщност това е проблемът. Моделът с ЕРП-тата има повече недостатъци, отколкото предимства, но никой не прави нищо, за да го промени и да наложи работещ. А само и единствено си гледа личния интерес и този на кръговете около него. Така, поне според мен, не се прави.

Но очевидно според министър Стойнев и шефа на ДКЕВР и останалите отговорни за енергетиката нахлуването в стил „Командо” в части фирми е по-добрият вариант. Както и почти сигурното обричане на страната на режим на тока и тъмни нощи. През които всички, качили управляващата коалиция на власт, ще имат време да си помислят... Дали не е време да спрем да се връзваме на евтини обещания за светло бъдеще след 5 минути и захаросани перспективи, които са близки до научната фантастика.

А дано, ама надали, както се пее в една песен...