ГЕРБ ПЕЧЕЛИ ЕВРОИЗБОРИТЕ според Центъра за анализи и маркетинг на Юлий Павлов

Ако вотът беше тази неделя, първата политическа сила щеше да получи 6 места в Европарламента

Ако евроизборите и евентуалните предсрочни избори бяха тази неделя, най-много гласове щеше да вземе политическата партия ГЕРБ. Това е един от изводите на последното изследване на Центъра за анализи и маркетинг с предмет "Електорални нагласи и доверие в институции и политици", което беше представено днес на събитие в Националния пресклуб на БТА. Изследването е по поръчка на Информационна агенция ПИК.

В проучването участват 1016 пълнолетни български граждани, които са запитани за своите нагласи по най-актуалните политически теми между 1 и 6 март 2014 г. Изследването е направено чрез преки интервюта по домовете, като повечето въпроси са затворени - т.е., с изброени отговори. Възможната статистическа грешка е плюс-минус 3%.
Избирателна активност и избори

ГЕРБ 14,7
Коалиция за България 13,5
ДПС 5,8
Реформаторски блок 3,3
България без цензура 2,7
НФСБ 2,4
Движение АБВ 2,3
Атака 1,4
Други 1,8
Не съм решил 6,5
Няма да гласувам 9,7
Без отговор 36,1

Акцентът на изследването логично пада върху предстоящите избори за Европейския парламент, които ще се проведат на 25 май. На проведените интервюта цели 64,8% са заявили, че ще дадат своя глас тогава, като твърдите гласоподаватели, които освен това са решили кого ще посочат, са 42,3%. Този дял се равнява на приблизително 2,5 милиона души, което, според Юлий Павлов, който представи обобщения вариант на резултатите от изследването, е "едно реално и постижимо число". Неговите прогнози са, че избирателната активност ще е приблизително равна на тази на последните избори у нас.

Той обаче коментира, че до голяма степен вотът ще се води на вътрешнопартийно ниво, като за някои партии ще е своеобразен тест за електоралната подкрепа при евентуални предсрочни избори.

На отворен въпрос с текст "За коя партия или коалиция ще гласувате на изборите за Европейски парламент?"  конкретен отговор са дали 48% от интервюираните, което, приложено към цялото пълнолетно българско население, се равнява на около 2,9 милиона души - обемът на фактическите избиратели.

"Това също е едно постижимо число", отбеляза Павлов, според чиито прогнози на изборите ще гласуват някъде между 2,5 млн. и 3 млн. българи.

Най-голяма подкрепа тук получава ГЕРБ с 14,7% от гласовете на хората. На второ място, с процент и малко назад, стои "Коалиция за България" (13,5%), а трета политическа сила е ДПС (5,8%). Ако преобразуваме данните спрямо дела на хората, посочили конкретен избор, бариерата от една седемнадесета от вота би се равнявала на 2,8%.

Над нея твърдо стои Реформаторският блок. На ръба на бариерата е "България без цензура", а малко под нея - Националният фронт за спасение на България и Движение АБВ, които биха могли да наберат скорост до 25 май и също да получат евромандати.

Под бариерата остава "Атака", която при тези резултати се явява втора националистическа сила.
Това са данните с най-голяма тежест, тъй като въпросът е бил отворен, т.е., хората са посочвали своите пристрастия, без политическите формации да са им били изброени в шоукарта. "Този въпрос е един от изходните пунктове, на които можем да стъпим, за да направим прогноза", заяви експертът.


Разпределение на силите и депутатски места

Ако изборите бяха днес - процентите сред решилите да гласуват

ГЕРБ 28,4
Коалиция за България 27,5
ДПС 15,4
Реформаторски блок 6,4
България без цензура 5,9
Движение АБВ 5,0
НФСБ 3,4
Атака 2,6
Друга партия 1,4
Без отговор 4,0

Въпросът: "За кого ще гласувате на изборите за Европейски парламент?" е бил зададен само на твърдите избиратели, отсети чрез предишното затворено питане, т.е., обхваща 42,3% от хората. "Това е, което вече прилича на изборен резултат", заяви Павлов.

Тук отново с най-голяма подкрепа от страна на гражданите стои ГЕРБ, за която биха гласували 28,4 на сто от тях. 27,5% са изявили подкрепа към "Коалиция за България", а 15,4% - за ДПС, чието трето място е твърдо гарантирано по думите на социолога.

В този случай бариерата за излъчване на евродепутати е 5,88%, а разпределението на силите около нея е същото - Реформаторски блок, България без цензура, Движение АБВ, НФСБ, "Атака". Съществената разлика е, че и двете националистически партии остават извън разпределението на мандатите в Европарламента, а АБВ е много близо до границата.

"Ако има избори в неделя, резултатите ще изглеждат приблизително така", посочи Юлий Павлов. До изборния ден обаче тази визия би могла да претърпи промени.

Ето какъв е конкретният извод от всички тези данни: в борбата за мандати ГЕРБ и КБ ще вземат по 6 места, ДПС - 3, а Реформаторският блок - 1. Последният мандат засега остава неясен, като към него ще се стремят както водещите политически сили, така и движенията, стоящи на границата - АБВ и "България без цензура". "Рамките, в които се води тази борба, са вече доста стеснени", коментира Павлов.

Според него обаче първите три места са твърди и гарантирани. "ГЕРБ не могат да паднат под 5 депутатски места", заяви той. И добави: "За 25 май остава борбата за 3 депутатски места".

Разпределението е аналогично и по отношение на евентуалните предсрочни парламентарни избори на национално ниво. Ако те бяха тази седмица, в Народното събрание щяха да влязат седем политически сили. ГЕРБ щеше да получи 18,7%, "Коалиция за България" - 17,6%, а ДПС - 8,3.

Рейтинг и доверие

Ето как стоят нещата при доверието към политиците - кои са най-одобряваните и неодобряваните от тях:

Най-голямо доверие
Кристалина Георгиева 32,5
Росен Плевнелиев 31,6
Йорданка Фандъкова 28,4
Пламен Орешарски 28,1
Георги Първанов 24
Бойко Борисов 22,3
Сергей Станишев 21
Ивайло Калфин 15,8

Еврокомисар Кристалина Георгиева традиционно се ползва с най-голямо доверие сред гражданите. Сред работещите на територията на страната политици най-харесван е президентът Росен Плевнелиев.

Най-голямо недоверие
Волен Сидеров 87,7
Слави Бинев 83,3
Лютви Местан 79,6
Цветан Цветанов 78,8
Николай Бареков 78,5
Росен Петров 78,3
Валери Симеонов 77,3
Меглена Кунева 77,2

В негативната класация водач е Волен Сидеров. Лидерът на ДПС Лютви Местан също е събрал доста негативни гласове.

Доверие и институции

Общият извод е, че като цяло хората са разочаровани от политиката и политическите субекти и ще им е трудно да им се доверят и на предстоящите вотове. Запитани за своите очаквания за положението в страната в следващите месеци, почти половината от тях (43,1%) отговарят, че то ще остане същото, а 38,3% смятат, че то ще се влоши. Едва 14,3 на сто от запитаните граждани очакват подобряване на положението в страната, а без отговор са 4,4%.

"Песимистите са три пъти повече от оптимистите. Най-много обаче са реалистите и като цяло хората нямат някакви свръхочаквания", коментира тези данни Юлий Павлов.

Измежду четирите водещи институции в българската система с най-малко обществено доверие традиционно се ползва Народното събрание, получило негативния отговор на цели 75,8 на сто от хората. Този резултат не е изненада, тъй като, по думите на Павлов, парламентът винаги е "на опашката на институциите".

70,7% от интервюираните пък нямат доверие на правителството. В последващ въпрос над една трета (31,5%) от хората изразяват мнение, че настоящият кабинет се представя по-зле от този на ГЕРБ, а 35,1% - че това правителство се представя "като предишното", като това са двата най-популярни отговора.

За сметка на това Българската православна църква и полицията се ползват с одобрението на почти половината от гражданите (съответно 44,5 и 42,3%), като църковната институция е единствената с "положителен" резултат в това изследване. Нейният авторитет като цяло се повишава, въпреки скандалите през последните месеци, посочи социологът.