Избрани Новини
ГЕРБ ПЕЧЕЛИ ЕВРОИЗБОРИТЕ според Центъра за анализи и маркетинг на Юлий Павлов
11-03-2014, 15:57
Автор:Пенко Тодоров
Още по Темата:Томислав Дончев ще води листата за евровота на ГЕРБ
ЕК ще разследва ДПС за купуване на гласове
Внесоха подписите за референдума в Народното събрание
ГЕРБ отново получава най-много от гласовете на българите
ГЕРБ предадоха 500 хиляди подписа на Близнашки
Проф. Близнашки: Не бих се захванал с референдума, ако нямах подкрепата на ГЕРБ
ГЕРБ подкрепя номинацията на Томов за член на ЦИК от гражданската квота
Станишев отлага евроизборите за по-добри времена
Т. Дончева: „Движение 21“ вече може да участва на избори
Предстои битка не само в Европа, надяваме се на предсрочни избори
ЕК започна наказателна процедура срещу България заради евроизборите
Ако вотът беше тази неделя, първата политическа сила щеше да получи 6 места в Европарламента
Ако евроизборите и евентуалните предсрочни избори бяха тази неделя, най-много гласове щеше да вземе политическата партия ГЕРБ. Това е един от изводите на последното изследване на Центъра за анализи и маркетинг с предмет "Електорални нагласи и доверие в институции и политици", което беше представено днес на събитие в Националния пресклуб на БТА. Изследването е по поръчка на Информационна агенция ПИК.
В проучването участват 1016 пълнолетни български граждани, които са запитани за своите нагласи по най-актуалните политически теми между 1 и 6 март 2014 г. Изследването е направено чрез преки интервюта по домовете, като повечето въпроси са затворени - т.е., с изброени отговори. Възможната статистическа грешка е плюс-минус 3%.
Избирателна активност и избори
ГЕРБ | 14,7 |
Коалиция за България | 13,5 |
ДПС | 5,8 |
Реформаторски блок | 3,3 |
България без цензура | 2,7 |
НФСБ | 2,4 |
Движение АБВ | 2,3 |
Атака | 1,4 |
Други | 1,8 |
Не съм решил | 6,5 |
Няма да гласувам | 9,7 |
Без отговор | 36,1 |
Акцентът на изследването логично пада върху предстоящите избори за Европейския парламент, които ще се проведат на 25 май. На проведените интервюта цели 64,8% са заявили, че ще дадат своя глас тогава, като твърдите гласоподаватели, които освен това са решили кого ще посочат, са 42,3%. Този дял се равнява на приблизително 2,5 милиона души, което, според Юлий Павлов, който представи обобщения вариант на резултатите от изследването, е "едно реално и постижимо число". Неговите прогнози са, че избирателната активност ще е приблизително равна на тази на последните избори у нас.
Той обаче коментира, че до голяма степен вотът ще се води на вътрешнопартийно ниво, като за някои партии ще е своеобразен тест за електоралната подкрепа при евентуални предсрочни избори.
На отворен въпрос с текст "За коя партия или коалиция ще гласувате на изборите за Европейски парламент?" конкретен отговор са дали 48% от интервюираните, което, приложено към цялото пълнолетно българско население, се равнява на около 2,9 милиона души - обемът на фактическите избиратели.
"Това също е едно постижимо число", отбеляза Павлов, според чиито прогнози на изборите ще гласуват някъде между 2,5 млн. и 3 млн. българи.
Най-голяма подкрепа тук получава ГЕРБ с 14,7% от гласовете на хората. На второ място, с процент и малко назад, стои "Коалиция за България" (13,5%), а трета политическа сила е ДПС (5,8%). Ако преобразуваме данните спрямо дела на хората, посочили конкретен избор, бариерата от една седемнадесета от вота би се равнявала на 2,8%.
Над нея твърдо стои Реформаторският блок. На ръба на бариерата е "България без цензура", а малко под нея - Националният фронт за спасение на България и Движение АБВ, които биха могли да наберат скорост до 25 май и също да получат евромандати.
Под бариерата остава "Атака", която при тези резултати се явява втора националистическа сила.
Това са данните с най-голяма тежест, тъй като въпросът е бил отворен, т.е., хората са посочвали своите пристрастия, без политическите формации да са им били изброени в шоукарта. "Този въпрос е един от изходните пунктове, на които можем да стъпим, за да направим прогноза", заяви експертът.
Разпределение на силите и депутатски места
Ако изборите бяха днес - процентите сред решилите да гласуват
ГЕРБ | 28,4 |
Коалиция за България | 27,5 |
ДПС | 15,4 |
Реформаторски блок | 6,4 |
България без цензура | 5,9 |
Движение АБВ | 5,0 |
НФСБ | 3,4 |
Атака | 2,6 |
Друга партия | 1,4 |
Без отговор | 4,0 |
Въпросът: "За кого ще гласувате на изборите за Европейски парламент?" е бил зададен само на твърдите избиратели, отсети чрез предишното затворено питане, т.е., обхваща 42,3% от хората. "Това е, което вече прилича на изборен резултат", заяви Павлов.
Тук отново с най-голяма подкрепа от страна на гражданите стои ГЕРБ, за която биха гласували 28,4 на сто от тях. 27,5% са изявили подкрепа към "Коалиция за България", а 15,4% - за ДПС, чието трето място е твърдо гарантирано по думите на социолога.
В този случай бариерата за излъчване на евродепутати е 5,88%, а разпределението на силите около нея е същото - Реформаторски блок, България без цензура, Движение АБВ, НФСБ, "Атака". Съществената разлика е, че и двете националистически партии остават извън разпределението на мандатите в Европарламента, а АБВ е много близо до границата.
"Ако има избори в неделя, резултатите ще изглеждат приблизително така", посочи Юлий Павлов. До изборния ден обаче тази визия би могла да претърпи промени.
Ето какъв е конкретният извод от всички тези данни: в борбата за мандати ГЕРБ и КБ ще вземат по 6 места, ДПС - 3, а Реформаторският блок - 1. Последният мандат засега остава неясен, като към него ще се стремят както водещите политически сили, така и движенията, стоящи на границата - АБВ и "България без цензура". "Рамките, в които се води тази борба, са вече доста стеснени", коментира Павлов.
Според него обаче първите три места са твърди и гарантирани. "ГЕРБ не могат да паднат под 5 депутатски места", заяви той. И добави: "За 25 май остава борбата за 3 депутатски места".
Разпределението е аналогично и по отношение на евентуалните предсрочни парламентарни избори на национално ниво. Ако те бяха тази седмица, в Народното събрание щяха да влязат седем политически сили. ГЕРБ щеше да получи 18,7%, "Коалиция за България" - 17,6%, а ДПС - 8,3.
Рейтинг и доверие
Ето как стоят нещата при доверието към политиците - кои са най-одобряваните и неодобряваните от тях:
Най-голямо доверие | |
Кристалина Георгиева | 32,5 |
Росен Плевнелиев | 31,6 |
Йорданка Фандъкова | 28,4 |
Пламен Орешарски | 28,1 |
Георги Първанов | 24 |
Бойко Борисов | 22,3 |
Сергей Станишев | 21 |
Ивайло Калфин | 15,8 |
Еврокомисар Кристалина Георгиева традиционно се ползва с най-голямо доверие сред гражданите. Сред работещите на територията на страната политици най-харесван е президентът Росен Плевнелиев.
Най-голямо недоверие | |
Волен Сидеров | 87,7 |
Слави Бинев | 83,3 |
Лютви Местан | 79,6 |
Цветан Цветанов | 78,8 |
Николай Бареков | 78,5 |
Росен Петров | 78,3 |
Валери Симеонов | 77,3 |
Меглена Кунева | 77,2 |
В негативната класация водач е Волен Сидеров. Лидерът на ДПС Лютви Местан също е събрал доста негативни гласове.
Доверие и институции
Общият извод е, че като цяло хората са разочаровани от политиката и политическите субекти и ще им е трудно да им се доверят и на предстоящите вотове. Запитани за своите очаквания за положението в страната в следващите месеци, почти половината от тях (43,1%) отговарят, че то ще остане същото, а 38,3% смятат, че то ще се влоши. Едва 14,3 на сто от запитаните граждани очакват подобряване на положението в страната, а без отговор са 4,4%.
"Песимистите са три пъти повече от оптимистите. Най-много обаче са реалистите и като цяло хората нямат някакви свръхочаквания", коментира тези данни Юлий Павлов.
Измежду четирите водещи институции в българската система с най-малко обществено доверие традиционно се ползва Народното събрание, получило негативния отговор на цели 75,8 на сто от хората. Този резултат не е изненада, тъй като, по думите на Павлов, парламентът винаги е "на опашката на институциите".
70,7% от интервюираните пък нямат доверие на правителството. В последващ въпрос над една трета (31,5%) от хората изразяват мнение, че настоящият кабинет се представя по-зле от този на ГЕРБ, а 35,1% - че това правителство се представя "като предишното", като това са двата най-популярни отговора.
За сметка на това Българската православна църква и полицията се ползват с одобрението на почти половината от гражданите (съответно 44,5 и 42,3%), като църковната институция е единствената с "положителен" резултат в това изследване. Нейният авторитет като цяло се повишава, въпреки скандалите през последните месеци, посочи социологът.
Топ Новини