Те срутиха домовете на всичките му съседи. Той обаче отказва да си тръгне

Свят

18-02-2014, 17:53

Снимка:

"Дейли мейл"

Автор:

Пенко Тодоров

Всичко от Автора

Вижте невероятната история за личната борба на един англичанин

Бъркенхед, Мърсисайд. Англия. Самотна къща с леко "поочукан" вид се издига насред пусто поле от основи на постройки, някога правели ѝ компания. Възрастен мъж стои облегнат на току що пребоядисана ограда и гледа замечтано в празното пространство с доловима меланхолия - сякаш наблюдава реална картина, разиграваща се пред очите му.

Историята на този човек и неговата къща е дълга и засега няма изгледи да приключи. Неин обитател през последните 62 години, той отказва да я напусне, макар местната администрация отдавна да го е оставила без съседи.

Малкият град Бъркенхед е част от мърсисайдската община Уиръл. Районът, в който е разположена къщата, някога е бил дом на общо 600 сгради. С изключение на една, всички са били срутени до камък от местната управа с мотива, че повечето от тях отдавна са необитаеми.

Чарли Райт обаче отказва да даде дома си доброволно. За него той е много повече от убежище, тъй като между порутените стени се крият стотици лични, но и исторически спомени. Гордостта му може да се види дори от панорамен поглед - сред празните площи пилонът с националния герб в градината му определени прави впечатление.

Срутените къщи, разположени край Бъркхендънските докове, са част от следвоенното наследство на града - някога те са били домове на хиляди работници, които са поддържали производствения сектор и корабостроенето. В опит да се изправи на крака крехката след двете световни войни английска икономика плановете на общината са включвали изграждането на нови фабрики на мястото на жилищните постройки.

Откриването на работни места и инвестициите обаче така и не са се матереализирали, оставяйки района пуст и несигурен. Докато някога там е имало 14 000 заети работници, до средата на 80-те години на миналия век те са се свили до едва 1 300 души, дали основание на властите да говорят за бедност в региона.

Ето как те са обосновали последното си решение за "пълно разчистване".

Онова, което управниците виждат като икономически изостанал район обаче, за Чарли е свързано с неизмерима носталгия към щастливи отминали моменти. Всъщност, те представляват целия му живот. Той е последното останало от 10 деца, родени и израстнали в един прекрасен и сплотен квартал.

"Наоколо беше пълно с хубави петстайни къщи и на хората им харесваше да живеят тук", разказва той. "Сега се оглеждам и не мога да повярвам, че всичко си е отишло. Тази ситуация ме разгневява и потиска".

Ето защо Чарли Райт отказва да напусне дома си, следвайки своята лична кауза за региона. До момента той е отхвърлил редица предложения на общината, въпреки че всичките му съседи (голяма част от които - близки роднини) вече са си отишли.

"Не знам какво бих правил и къде бих отишъл, ако в края на деня трябва да се изнеса оттук. Получавал съм предложения да живея на други места, но никое не е толкова добро", коментира той.

И отказва да се даде без битка. "Ако общината иска война, ще я получи, защото аз оставам тук", категоричен е г-н Райт.

 

Вижте историята на Чарли и под друг ъгъл в нашата галерия