Емпиричен материал за "майчината" агитация

Кой определя правилата за гласуване и за кого те са най-удобният вариант?

Да се агитира ли на майчин език, или не? Този въпрос гръмна като бомба от парламентарната трибуна в петък, а взривът заплаши да разруши стабилните устои сред организмите в единното цяло, наречено "нова Тройна коалиция".

Разбира се, под майчин език разбираме "турски език", рискувайки заради това да бъдем обвинени в ксенофобски нагласи. Да, картата с етническата принадлежност беше добре изиграна пиар стратегия.

Как обаче тя засяга електората, с уговорката, че при двете управляващи сили, които са в мнима конфронтация, той е твърд и постоянен (а при ДПС, простете, и регионално обусловен)? Журналист от Нова телевизия посети някои от регионите, в които, макар да са част от България, се говори предимно на майчин, респективно, турски език.

Локацията е село Колец, Хасково, където, както се посочва, "българи почти няма". "Тук политици идват рядко, предимно по избори и често говорят на турски, защото иначе много от хората не ги разбират".

Твърде удобно - и как да не се съобразиш с постоянния си електорат, който, ако не те разбере "правилно", туко виж не успееш да преминеш границата от 3 процента и да не станеш водеща управляваща сила. В този ред на мисли, вотът на интервюираната Нефизе Шабан е от жизнено значение, затова и агитацията трябва да е направена, така че да достигне до нея, пасвайки по някакъв начин на социално-демографския ѝ профил.

Ето какво споделя тя за себе си: „Аз съм на 50 години и аз не разбирам някои неща, макар че съм учила до 8 клас. Осем деца сме, къде по-напред? Две майка и баща, ставаме 10 човека и децата са на 2 години разлика, не можахме да учим. Не можахме, искахме, обаче не можахме”.

Такъв е приоритетният за привличане в урните профил: основно образование, много деца, никакъв български език. А и защо им е да учат такъв? Би им трябвал, ако решат да упражнят конституционното си право на глас и по случайност искат "да изберат" правилния кандидат сред всички агитации. Но ако правилният кандидат съкрати пътя на избор и сам изпъкне сред останалите, като агитира на "майчин език", ученето на български се превръща в излишно старание. А подобни старания трябва да се пестят, когато си зает с грижите за десетчленното си семейство и трябва всеки месец да се редиш на дългата опашка за социални помощи за всеки от членовете.

Ето тук попадаме в една доста комична ситуация. Агитацията на майчин език да не би да е част от мерките за повишаване на избирателната активност? Или е свързана със социалната интеграция на малцинствата? Какво стана с опитите на властта да приобщи младите хора с високо образование към изборната кауза и не трябва ли с тях да са съобразени правилата за гласуване?

Преди всичко, управляващата партия за права и свободи е права за едно. "Майчината" агитация ще създаде улеснение. За партията и набирането ѝ на избиратели.

А когато някой отново запита какво стана с "чистия и прозрачен вот", от коалицията могат да отговорят: "Не можахме, искахме, обаче не можахме”.