Бежанците - завоеватели или жертви

Страховете от тях - реални или измислени

Полемиката в обществото и социалните мрежи около бежанците, идващи от Сирия и други мюсюлмански държави, е от "Осанна" до "Разпни го". Настроенията у хората не са еднозначни. Но не са виновни нито бягащите от войната и условията на живот в третия свят, нито ние, които се страхуваме кой идва тук и какво прави. Не бива обаче да слагаме на един кантар всички бежанци, така както не ни е приятно, че англичаните не ни искат, защото не всички са и сме еднакви. Какви са хората, които идват тук? Защо идват? Как идват и какво правят като дойдат в България? Разговор с Теньо Арабаджиев, доброволец в групата "Приятели на бежанците в Стара Загора".

 

Г-н Арабаджиев, вие сте доброволец и помагате на бежанците, които идват в България, вече имате опит и впечатления от тях. Какви хора са те?

Те са обикновени хора от средната класа. Имали са си някакъв статут в държавата, от която идват. Повечето са сирийци, но има и от други африкански държави, както и афганистанци. Характерно за повечето от тях е, че са имали конкретна причина, за да напуснат домовете си и да търсят късмета си на друго място. При сирийците е не просто икономически затруднения, а гражданска война, конфликти и насилие.

 

С какво и как им помагате? Като само да отворя една важна скоба - хората, на които помагате в Стара Загора са получили вече хуманитарен статут.

Да. Да обясня. Когато бежанците пристигат в България по нелегален начин, първо ги прибират в Центровете за временно настаняване. Там те кандидатстват за статут. Изчакват няколко месеца, за да бъдат проверени. Проверките се извършват от ДАНС и се извършват за всички, за да не се допусне влизането в България на криминализирани лица. При отказ на статут, лицето се екстрадира обратно. Хората, които получат статут са проверени хора.

 

Колко са бежанците със статут в Стара Загора?

Доста са динамични движенията им, повечето от тях, които са вече настанени в квартири напускат, отиват в Германия при роднини или в друга европейска страна. Числото варира от 50-70 до стотина човека.

 

Иска ли някой от тях трайно да се устрои тук?

Не съм чул такъв случай. Повечето от тях решават, че в друга държава ще бъдат по-добре приети и ще имат по-добри шансове за живот. Аз лично мисля, че ние имаме какво да научим от тези хора. Те са много различни от нас - като мислене, като характери. А това би могло да ни обогати много повече от страховете ни.

 

С какво и как помагате на бежанците?

Правим го в две направления. Първото е помощта в лагерите. Там е чисто хуманитарна помощ. Например един бизнесмен от Полша изпрати 22 тона провизии - храна, дрехи, одеяла. Помощта ни се състоеше в това да разтоварим стоките, да разпределим и пакетираме помощите и да ги раздадем на нуждаещите се. Всичко раздадохме в Харманли. Другата вид помощ е за вече получилите статут, които до 14 дни трябва да напуснат центъра. Тогава става големият проблем, защото те нито имат знания, нито познати в региона, нито знаят език, а много от тях нямат и пари. Ние като доброволци им помагаме да намерят квартира, да се регистрират в общината и полицията - задължителните процедури, които трябва да направят.

 

Сега въпросът, който вълнува всички противници на бежанците, а покрай тях и на вас, защото им помагате. Кой ви упълномощи да им помагате и помощта ви подлежи ли на някакъв контрол?

Не е и нужно някой да ме упълномощава. Както и не е нужно пълномощно, за да помогна на някой ром, примерно - да го нахраня, да му подаря дрехи. Аз нямам проблем да общувам с човек със статут бежанец. Той вече е получил легално правото да работи тук, да се лекува тук, децата му да учат тук, т.е. да бъде сънародник. Той е легално пребиваващ в България.

 

Още един чувствителен въпрос. Широко битува страхът, че идването на тези хора тук цели ислямизация на страната и съответно Европа. Какви са ви впечатленията ви, как се държат те?

Тези хора бягат от крайния ислямизъм. Бягат от зверствата на радикалистите, бягат от това да не застрелят жена пред семейството й, защото е отворила вратата на дома си без да се е забрадила. Бягат от това, че ги тероризират собствените им сънародници, понеже не спазват по-тясно исляма. Всъщност хората, които са тук са избягали от този краен религиозен терор. Те са толкова мюсюлмани, колкото ние сме християни. Не съм виждал дори да се молят.

 

Защо се включихте като доброволец, какво ви провокира и всъщност с какво се занимавате? Не ви ли е страх?

Да. Първият път, когато имах досег с тях ме беше страх. Нищо не знаех за тях, но исках да ги видя и да ги преценя със собствените си очи. Това, което видях са едни изстрадали хора, които са видели много смърт и трагедии. И въпреки това са готови да те почерпят с чай. Конкретен случай: занесохме дрехи на една жена с девет деца. Тя нямаше нито пари, нито храна. През цялото време ни благодареше, а колкото пъти я питахме дали има нужда от още нещо само повтаряше "Не, не, всичко си имам". А беше дошла в България само с децата си. Питах я къде е мъжът й, тя отговори, че не е имало достатъчно пари да тръгне и той от Сирия... И се смее. Те са в някакъв шок, изпитали са ужасни неща. Били са лъгани, били са в арести. И всички негативни преживявания са ги направили много раними и чувствителни. Затова за мен лично е много важно как ще се отнасяме с тях. Иначе съм финансов мениджър на вятърен парк.

 

Да, но знаете, че има много негативни настроения към бежанците. И тези настроения идват от страховете на хората, които пък се пораждат от липсата на достатъчно информация за това кои са, какви са, как пристигат, какво правят тук и т.н. Страховете са напълно разбираеми. Открихте и пункт за събиране на дарения за бежанци, как се случват нещата там?

Събираме дрехи, одеяла, походни легла, пакетирани храни. Сега особено се нуждаем от зимни мъжки дрехи. Във Фейсбук страницата на "Приятели на бежанците в Стара Загора" даваме пълна информация кога, къде, какво и как събираме и как го разпределяме.

 

Старозагорци активни ли са?

Много съм изненадан от хората, които идват. Това са предимно жени и майки. 90% от дарителите ни са хора с деца. Хората са готови да помагат, с отворени сърца са. И ако мога да завърша с една мисъл на Ганди: "Бъдете промяната, която искате да видите в света". Мисля, че всеки човек може да направи нещо малко и така да повлияе на нещата, случващи се около него.