Какво движи еволюцията напред?

Културните различия между хората са и причина и следствие на различията в ДНК между хората, смятат учени

Културата в най-широкия смисъл на това понятие също е причина за генетичната еволюция, твърдят авторите на ново изследване, обхванало 29 страни и проведено в рамките на 3 години.


Благодарение на рядко използван научен подход чрез съчетаване на естествените и социалните науки, авторите на изследването са събрали и интерпретирали данни както за гените, така и за културата на хората.


Според учените, цитирани от изданието Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences, сред хората, принадлежащи към т.нар. колективистичен тип култура (например Япония и Китай), е налице специфична генна мутация, която има отношение към производството на серотонин – неврохимикал, имащ пряко отношение към настроението.


В Китай и останалите азиатски страни от региона специалистите са установили, че тази мутация, засягаща гена 5-HTTLPR, присъства при над 80% от населението. Предишни изследвания свързват този вариант на гена с наличието на негативни емоции, включително лесна възбудимост и депресии. Същевременно обаче хората от този генетичен тип показват нежелание за влизане в конфликти.


За разлика от това, в европейските страни, повечето жители спадат към типа хора, които поставят личния си успех над общия и тяхна най-важна цел е да докажат себе си. Сред европейците мутацията в гена 5-HTTLPR е налице в по-малко от 40% от населението.


Авторите на изследването предлагат своето предположение защо и как са се получили тези разлики. Според тях културата и гените са си взаимодействали в течение на хилядолетия, като са оформили процеса на естествения подбор, какъвто го познава науката днес. По този начин отделния човек, както и обществото, в което той е живял, са се приспособявали как да оцеляват и живеят.


“Древните култури на Азия, Африка и Латинска Америка са били изложени на смъртоносни патогени, които са застрашавали съществуването на цялата им цивилизация. Затова и е логично в тези общества да се е оформил колективния дух, благодарение на който хората са се борели по-успешно с опасността. Така постепенно тази социална тенденция е намерила отражение и в гените”, смятат учените.


Еволюцията, според нас, е действала най-малко на две нива”, твърди Джоан Чао, професор в Северозападния университет в Чикаго и ръководител на научния екип, “Едното е биологичното, за което се знае много повече и върху което науката до момента се е концентрирала. Но има и още едно ниво – културното развитие, което се е случвало едновременно с това на гените”.


Като най-популярен пример за новата т.нар. културно-генетична коеволюционна теория проф. Чао цитира употребата (или не) на краве мляко при различните цивилизации. През времето това е довело до генетична промяна, влияеща върху поносимостта (или липсата на такава) към лактазата (ензимът, който отговаря за разграждането на лактозата в млечните продукти).
“Ние смятаме, че културната и генетичната еволюции през цялото си развитие са действали едновременно и свързано и човешкото поведение трябва да се разглежда като продукт на културно-генетична коеволюция”, смята Чао.