Млади хора с дипломи, главно учени, не изчакаха отварянето на европейския пазар на труда, за да напуснат масово България и Румъния и това се превърна в истинска главоблъсканица за двете най-бедни страни в Европейския съюз, пише БГНЕС.

Две трети от учените в института по математика в София напуснаха през последните 15 години. С вдигането на ограниченията в Европейския съюз ще е още по-лесно, казва примирено Михаил Константинов, професор по гражданско строителство.

И нещо по-лошо – качеството на много студенти е плачевно, защото най-добрите заминават още след завършване на гимназия.

Седем години след като двете страни станаха членки на Евросъза, румънците и българите вече са свободни са работят навсякъде в Европа. Девет страни, които бяха запазили ограниченията, трябваше да ги вдигнат от 1 януари. Седемнадесет други, сред които Италия и Швеция, направиха това преди години. Според експертите тази промяна няма да доведе до голямо увеличаване на емиграцията, след като три милиона румънци и един милион българи вече са напуснали страните си за последните двадесет години и са отишли да градят бъдеще другаде.

Във френската гимназия в София – реномирано учебно заведение в столицата, един от всеки двама заминава след зрелостния изпит да учи във Франция, Германия, Англия, или Холандия с мисълта да се установи там, обяснява заместник-директорката Гергана Кръстева. Според младежите учението в българските университети не им позволяват да бъдат конкурентни пред работодателите от международните компании.

Двадесети една годишният Свилен Малчев е завършил престижната математическа гимназия в София. Сега е студент в Техническия университет и мечтае да стане инженер в автомобилостроителния бранш. За целта следва съвместна програма с германския университет в Карлсруе. Иска да отиде в Германия, защото студентите от нашия университет останали в България, не намират работа според компетенциите си, обяснява той.

Общественото здравеопазване в България, както и в Румъния, е секторът, който най-много пострада от постепенното отваряне на европейския пазар на труда.

След 1990 г. над 21 000 румънски лекари заминаха в чужбина, казва Василе Астарастое, председател на лекарския съюз. Мнозинството работят във Великобритания – 4500, във Франция – 4300 и в Германия – 2000. От чуждестранните лекари, практикуващи във Франция, румънците са най-много – повече от белгийците, изтъква той.

Съчетаването на излизането в пенсия и на емиграционния взрив доведе до намаляване на лекарите с 30% за две години. Някои болници са останали само с един анестезиолог, което блокира до голяма степен тяхната работа, казва доктор Астарастое. Медицинските сестри, които са много търсени в Западна Европа, също са недостатъчно.

В съседна България Марияна Кирилова, ръководител на лекарския съюз за Великотърновски окръг, ръководи спешно отделение. Има две специалности и 28 г. стаж. Цифрите, които съобщава, говорят много за ситуацията. В България вземам 940 лева (480 евро), докато начинаещ лекар в Германия е със заплата 2200 евро на месец.

Информатиката - по традиция силен сектор в двете страни – е лъчът надежда в сивата картина. Подготовката на младите български и румънски информатици се цени в чужбина, което стана причина много водещи чужди компании да се установят в двете страни. Последицата от това е че бягството на мозъци намаля.

Преди 15 години най-добрите, подготвени в Румъния, имаха една цел – Силиконовата долина, припомни през ноември румънският министър на новите технологии Дан Ника. Днес някои се върнаха, а заминаващите намаляха, добавя той. /АФП