Снежните бури идват след седмица, предупреждава Минчо Празников

Дали е нормално в началото на януари температурите у нас да гонят 15 градуса на места, а в по-голямата част от страната сушата да продължава вече месеци? Отговорите на тези въпроси дава известният синоптик Минчо Празников.

Г-н Празников, каква е вашата прогноза за новата година?

Традиционно посрещнах 1 януари с надежда за хубаво време, повече добри емоции. Аз съм непоправим оптимист и прогнозата ми е такава. Очаквам тази година да бъде по-добра от миналата, не само от метеорологична гледна точка, но и от политическа. Дано се вземат по-добри решения и страната да върви напред.

Но какво става с това време? Има ли аномалия с толкова високи температури и суша, задържала се вече няколко месеца?

Не, аномалия няма. Очаквахме повече сняг досега, но само през ноември имаше няколко дни валежи. Не предполагахме толкова дълга суша, но преди да попитате дали е прецедент, ще напомня, че през 2006 г. зимата приличаше много на сегашната. Доста е топло за началото на януари и е доста тихо. Което пък и е причина за гъстите мъгли в цялата страна и особено по Дунавската равнина.

Да чакаме ли скоро преспи и виелици?

Големи преспи може да се очакват само в Североизточна България, където след обилен снеговалеж обикновено следва силен вятър, който прави навяванията. Такива ще има и по планинските проходи. Да, сняг чакаме, но най-рано след 10 януари. Тогава може да има и снежни бури, след като паднат температурите. Няма индикации за екстремно ниски градуси, но все пак ще застудее.

От сушата сега обаче се плашат фермерите заради посевите.

Да, истина е. Както е казал народът - голям сняг, голям комат. При условие, че досега не е паднал достатъчно сняг, може би прогнозата за селското стопанство и особено житните култури не е много оптимистична. Защото досега посевите трябваше да се позатоплят под снега. Без да се обвързвам с категоричност, предполагам, че тази година реколтата ще е по-лоша от тази през 2013 г., когато зимата бе доста снежна. Но отсега не може да се гадае със сигурност.

Г-н Празников, занимавате със синоптика от много години. Имали сте изненади в последно време, когато техниката за прогнозиране на времето е напреднала?

Имало е много изненади в миналото. В последните години обаче тя наистина помага много и са все по-малко дните, в които времето навън се различава драстично от посоченото в картите от предишния ден.

А как се чувствате, ако сбъркате?

Много зле. Тежко го изживявам, лично дори. Това е все едно хирургът да сбърка нещо с пациента си на операционната маса. Много ми е неприятно да сбъркам. Занимавам се с това повече от 30 години и непрекъснато се опитвам да се усъвършенствам. Пък и човек, който си обича професията, няма как да остане безразличен към грешките, които прави, и се опитва да ги поправи.

Случвало ли ви се е ваши близки да не си вземат чадър, а после да ви се карат за прогнозата?

И това се е случвало, но по-рядко, защото техниката помага и е трудно радикално да сбъркаме прогнозите. Най-точни от тях са за 3 дни, после вече може да настъпят промени в атмосферата, които трудно можем да предвидим.

Как гледате на прогнозите за месеци наред. В края на лятото ни плашеха за най-тежката зима от столетие насам?

Не ги разбирам. Нямам отношение към тях, защото са по-често в сферата на гаданието. Освен това в тях много често няма никаква конкретика и информацията е доста обща. Няма как да се каже отсега какво лято на 2014 г. ни чака. Метеорологията се основава на наука, на статистика. Безспорно обаче има и други фактори, човешки най-вече, които доста влияят и на времето.

Но все по-често се чува, че теорията за глобалното затопляне може и да се окаже един голям балон?

Такъв процес има, макар че е много, много бавен. Както виждате, ледовете намаляват, а топлият сезон, образно казано, се удължава. Процеса го има, но наистина не се случва за няколко години. В България промени, които да влияят на климата, не съм наблюдавал в последните десетилетия. Тук обаче е редно да се припомни, че замърсяванията от човешката намеса безспорно са ключов фактор.

Съгласен ли сте с твърдението, че няма нищо по-хубаво от лошото време. На вас как ви влияе мрачното небе?

Разни хора, разни идеали. Признавам, че предпочитам слънчевото време и ясното небе. А любимите ми сезони са пролетта и есента.

Вие сте професионалист и правите прогнозите на база на науката, а напоследък все по-млади момичета, а и момчета без образование като вашето, казват какво ще е времето по телевизията. Одобрявате ли ги?

Вижте, за публиката не е важно развитието на синоптичните обекти - циклони, антициклони, атмосферни фронтове и т.н. За нея е важно да знае дали ще вали сняг през зимата и дали през лятото ще има слънце на морето. Съвсем естествено е. А презентаторите по телевизията само представят прогнозата в ефир, която винаги е изготвена от синоптиците. Гледката е по-приятна, когато красиви и млади хора казват какво ни е подготвила природата и ни дават съвет как да се облечем. Лошото е, че понякога зрителите обръщат повече внимание на външния вид на тези момичета и момчета и често не слушат какво ще е времето. А после се сърдят.

Търсили ли са ви за съвет?

Не, никога. Няма и за какво. Аз съм представител на класическата синоптика, докато сега много от младите ми колеги разчитат на цифровите методики. Затова и те имат своя нов модел да се учат и съответно да правят синоптичните си прогнози още по-верни и точни.

73-годишният метеоролог не отрича още, че докато може, ще практикува професията си. По нея той се пали от дете, а впоследствие завършва физика и метеорология. Цели 22 години е работил като синоптик във Военновъздушните сили, споделя още синоптикът в интервю за vsekiden.com.