Според някои юристи доживотният затвор без замяна е равносилен на смъртна присъда, а близките на жертвите смятат, че дори и с най-тежките наказания не получават пълно възмездие.
Предложението за отпадане на най-тежкото предвидено в момента в закона наказание – доживотен затвор без право на замяна, предизвика голяма обществена дискусия на фона на готвените промени в Наказателния кодекс.
В студиото на „Здравей, България” по Нова телевизия мнението си изразиха адвокат Димитър Марковски и Михаил Въжаров, баща на Кирил – едно от момчетата, които бяха убити пред дискотека „Соло”.
Не сме стигнали още до този етап да отпадне тази присъда, сподели г-н Въжаров, поискал доживотен затвор за осъдения за убийството на неговия син Илиян Тодоров, който се укри след окончателното произнасяне на съда.
По повод изчезването на Илиян Тодоров, обвинен и осъден за двойното убийство при дискотека "Соло", Михаил Въжаров смята, че убиецът на сина му е покровителстван и въпреки че е обявен за международно издирване, полицията не го търси.
Не сме стигнали до това културно, политическо, икономическо развитие, при което тя просто да стане излишна, коментира той и се обяви против прилагането на препоръката на Евросъюза в тази посока.
Сред мотивите в подкрепа на отпадането на доживотния затвор без право на замяна се посочва фактът, че в последното десетилетие у нас такава присъда не е произнасяна и още, че наказанието остава усещане за безнадеждност в човека, който го изтърпява.
Адвокат Марковски уточни, че няма изрично изискване за отпадането на присъдата, има препоръка от ЕС.
"Аз мисля, че сме дорасли до този момент и съм на позиция, че трябва да отпадне", смята юристът. Той аргументира позицията си с факта, че човек, осъден на доживотен затвор без право на замяна, остарява в местата за лишаване от свобода, а това обезсмисля наказанието.
Целта на затвора не е възмездието, законодателят трябва да даде възможност на човек да се поправи, категоричен е той. Марковски уточни, че такава възможност дава сега действащата присъда – доживотен затвор с право на замяна.
В хода на дебатите обаче се задава и въпросът не дали да отпадне това, а дали да се върне още по-тежкото наказание, което не се прилага никъде в Европа – смъртната присъда.
Според някои юристи доживотният затвор без замяна е равносилен на смъртна присъда. Близките на жертвите обаче смятат, че дори и с най-тежките наказания не получават пълно възмездие след смъртта на любими хора, убити по мъчителен начин.
Освен това съществуват и опасения, че по-леките наказания, заложени в новия Наказателен кодекс, може да отприщят вълна от саморазправа.