Кадровият орган крие избора на обслужващи съдилищата банки Галина Гиргинова Съдебни репортажи

В последните няколко години най-мащабните скандали в съдебната система пряко или косвено винаги са били свързани с административните ръководители на съдилищата. Макар по закон председателите да имат чисто администраторски функции и да нямат право да се месят при разглеждането на делата, чрез множество скандали във връзка с командироването на съдии и разпределението на делата стана ясно, че те разполагат с механизми на власт и лостове за влияние, които надхвърлят описаното в нормативната уредба. Именно затова изборите на началници в съдебната власт често концентрират енергията на "белите покривки" (както беше наречен скритият кръг на власт в съдебната власт от бившия шеф на ВАС Константин Пенчев) в осигуряването на подкрепа за кандидати, чиито професионални и морални качества са под въпрос или пък направо са компрометирани.

Заради практиката на ВСС да делегира на председателите на съдилища възможността да избират банка, те разполагат и със съвсем законни правомощия, които, ако бъдат използвани на ръба на етичните правила, създават обосновани съмнения в добрите им намерения. Въпросът за бюджетните средства не е никак маловажен. В бюджета за съдебната власт за 2013 г., например, за разходи на съдилищата са предвидени над 200 млн. лв. Именно заради това темата за публичността и отчетността при администрирането на тези средства често е поставяна от съсловните организации. Още през 2012 г. Съюзът на съдиите се обръща към ВСС с искане публично да оповести финансов отчет за законосъобразността и целесъобразността на разходването на бюджета на съдебната власт – достатъчно ясен и конкретен отговор обаче така и не е получен.

Същевременно, въпреки последователното увеличаване на бюджета единствено на ВСС в сравнение с другите органи на съдебна власт в последните 2 години, кадровият орган в бюджетната сфера не увеличава работата си и е натоварил от 2005 г. председателите сами да избират банките, които обслужват съдилищата.

В началото на ноември "Съдебни репортажи" изпрати въпроси до Висшия съдебен съвет, за да разберем дали ВСС осъществява някакъв контрол по отношение на селекцията на обслужващи съдебната власт банки и дали въобще следи този аспект на управлението на бюджетните средства. Попитахме по какъв ред административните ръководители определят в коя банка да бъдат открити сметки на съда, дали кадровият орган на съдебната власт е информиран за тези процедури, поддържа ли регистър, от който да е видно кой съд в коя банка има сметки и дали следи дали председателите на съдилища не са в конфликт на интереси при избор на конкретна банка. Интересът към темата е съвсем разбираем и той засяга няколко аспекта: дейността на административните ръководители по опериране с държавните пари (има ли мерки за сигурност) и до каква степен ВСС се грижи за доброто управление на системата.

Месец по-късно получихме и официалният отговор на кадровия орган на съдебната власт, който гласеше, че Комисията по "Бюджет и финанси" е разгледала официалното ни запитване на свое заседание на 4 декември и е приела решение, с което "не възразява" да предостави исканата информация. Но не сега, а след като подадем "молба по надлежния ред". Всяко питане на журналист до държавна институция е "молба по надлежния ред", защото е способ за вършене на законна и общественополезна работа – нямаме съмнение. Разбираме обаче, че Комисията, оглавявана от Михаил Кожарев, бивш зам.-главен прокурор, иска да подадем заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Не е без значение за интерпретиране на готовността на ВСС да е прозрачен към финансовата тема и обстоятелството, че е било необходимо повече от месец на съдебните кадровици да решат, че не искат да отговорят на журналистически въпрос. Подаването на искане по ЗДОИ означава нов срок за чакане на отговор, както и друг срок за обжалване на евентуален отказ на ВСС да предостави информацията.

Точно за такъв подход на кадровиците наскоро разказа публикация на вестник "Капитал" – на въпрос на журналиста за обстоятелства във връзка с друга тема от висок обществен интерес – разследванията срещу магистрати, ВСС се бави с отговора три седмици слез изтичане на срока по ЗДОИ, а когато най-сетне искането е внесено за обсъждане в Етичната комисия на ВСС, предложението на председателя на Комисията Ясен Тодоров е да не се отговаря, защото срокът за отговор е изтекъл и е налице мълчалив отказ. С други думи, препоръчва се на журналиста да обжалва, а на гражданите – да чакат да приключат съдебните процедури, за да получат информация.

Изглежда поне две Комисии на ВСС считат, че съществува такъв "надлежен ред" за предоставяне на информация на журналисти, който по същността си удължава, възпрепятства, а защо не – и отклонява задължението на съдебния кадрови орган да осъществява дейността си публично и да убеждава гражданите, че това става непрекъснато. По казуса на "Капитал" с мълчаливия отказ на ВСС да предостави информация за конкретен списък с разследвани магистрати, сред които е бил и председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров, адвокат Александър Кашъмов припомня, че "мълчаливият отказ по ЗДОИ е обявен за нетърпимо от правото явление в практиката на ВАС и е винаги незаконосъобразен". С други думи Кашъмов обяснява на Етичната комисия, че е правонарушител.

Във връзка с практиката на ВСС да не предоставя информация Калин Калпакчиев внася конкретно предложение до съвета. "Считам, че ВСС не бива да се позовава на мълчалив отказ, тъй като кадрови орган на съдебната власт е недопустимо да ограничава достъпа до обществена информация и така да става основание за водене на дела. Същевременно смятам, че дори след изтичането на 14-дневния срок за произнасяне на административния орган (в случая ВСС), следва да се изготвя отговор по същество на запитването, а не да се приема наличие на мълчалив отказ. Колкото и да е безспорно казаното, това положение следва да се утвърди в практиката на ВСС по ЗДОИ", настоява Калпакчиев.

В същото време обаче финансовата комисия в отказа си да отговори на журналистически въпрос на "Съдебни репортажи" за избора на банки от председателите на съдилища показа, че за ВСС съвсем не е "безспорно" разбирането, че не е редно кадровият орган на съда да търси процедури за отлагане на предоставянето на информация, нито да дава вид, че търси поводи или претексти за затрудняване на журналистите, нито пък му е позволено съзнателно да осъществява дейност, чиято законност да се оспорва пред съда по ЗДОИ.

Юристи, с които "Съдебни репортажи" разговаря, изразиха искреното си учудване от интерпретацията на ВСС по казуса. "Тази информация е публична. Във въпросите не се съдържа питане, което да касае лични данни или трети лица", коментира пред "Съдебни репортажи" юрист, който допълва, че не вижда никаква необходимост поисканата информация да минава през заявление по ЗДОИ. Ръководителят на правния екип на "Програма достъп до информация" Александър Кашъмов заявява, че не може да си обясни, защо въпросите, които зададохме, не са третирани като заявление по ЗДОИ. "Тази информация поначало би следвало да е публична и да бъде налична, без журналистите или репортерите изрично да я изискват", смята Кашъмов. Категоричен е, че не вижда какви основания има ВСС да поиска изрично заявление по ЗДОИ, за да предостави исканата информация. "Законът урежда публичността, на мен ми се струва, че тук се касае за формализъм, прилаган от ВСС, който може да прикрива единствено нежеланието за такава", казва още Кашъмов.

Какво би могло да се крие и защо?

Бюджетната комисия на ВСС не ни предостави дори информацията, която всеки компютърно грамотен човек с достъп до интернет, съвсем спокойно може да намери– в специализирания сайт www.lex.bg, в секцията "Справочник", изчерпателно са изброени адресите, контактите и информация за банковите сметки на всички съдилища в страната.

Може да си види кои са предпочитаните банки, но не може да се разбере кой и кога ги е открил там (в мандата на кой председател), при какви условия е станало това. Тези факти би следвало да са публично достъпни, защото само въз основа на тях е възможна ефективна антикорупционна проверка дали при опериране с големи бюджетни средства някои председатели не се облагодетелстват, дали не възникват конфликти на интереси.

Пример за важността на темата във връзка с независимостта на съдебната власт от икономически влияния е публикация на вестник "Капитал" от началото на месец ноември. Според фактите в разследването председателят на Варненския окръжен съд Ванухи Аракелян е взела изключително изгоден кредит от Корпоративна търговска банка (КТБ) три месеца, след като е преместила сметките на съда от "Уникредит Булбанк" в "КТБ" (Според отчетния доклад на съда приходите по бюджета на ОС-Варна за 2012 г. възлизат на 2 865 720 лева, като 2 660 581 лева са от държавни такси). Съвпадението на събитията и необичайно изгодните условия за кредитополучателката (нисък процент лихва и гратисен период от 8 години) създават съмнение за конфликт на интереси и за нарушаване на етичните правила на магистратите.

От ноември до Коледните празници ВСС не излезе с позиция по казуса. Това мълчание, както и отказа да се предостави търсената от "Съдебни репортажи" информация, е повече от смущаващо, защото няма никакво оправдание. Месец след публикацията членът на ВСС Калин Калпакчиев сезира три от комисиите в кадровия орган по случая с настояването да бъде проверено дали Ванухи Аракелян не е в конфликт на интереси и нарушила ли е етичните правила на магистратите и по-точно нормата, според която "в обществените и официалните си контакти магистратът няма право да се възползва от служебното си положение или да използва правомощията си с цел извличане на лична облага".

Калпакчиев поставя въпроса и дали е целесъобразно не ВСС, чиято функция е да администрира съдебната власт така, че тя да се занимава единствено и само със същинската си дейност да осъществява правосъдие, а всеки отделен съд сам да решава коя банка да ползва. В хода на дебата, който тече от повече от две години, как да се създадат реални гаранции срещу привилегироването на някои банки с бюджетни средства, не се налага въобще да се защитава нуждата подобна дискусия да се случи и в съдебната власт.

"Съдебни репортажи" ще изпрати до ВСС отново въпроси, на които ще пише, че са заявление по ЗДОИ, с настояване да получи исканата информация, от една страна, защото въпросът как се управляват бюджетните средства на съдебната власт не може да остане сенчест. А от друга страна – от чисто любопитство, за да разберем кое налага журналистите да използват тромавата процедура по ЗДОИ за данни, които би трябвало, според мнението на експертите, да са отдавна достъпни на сайтовете на институциите. Освен това така помагаме на ВСС да преодолее практиката си да бъде правонарушител със споменатите "мълчаливи откази" за предоставяне на информация и по ЗДОИ.