Д-р Благовеста Костуркова е семеен психолог. Родена е в Мездра. Завършила е медицина в София и семейна психотерапия в НБУ. Завършила е и клинична хомеопатия в МА-София. Повече от десет години се занимава с психотерапия.

- Д-р Костуркова, на какво се дължат празничните депресии, в които понякога изпадаме? Празниците обикновено са заредени с положителни емоции, но за някои хора Коледа се оказва по-скоро неприятно преживяване, защо е така?

- Празниците действително са време за веселие, за събиране и споделяне на радостни мигове с близките хора, за разнообразните неща, които се правят по този повод. Но ако например човек е далеч от близките си хора или няма такива, празниците, вместо да го правят по-жизнен, по-радостен, се случва обратното – те го депресират, именно заради това, че няма с кого да ги сподели. И когато човек вижда, че по това време другите се събират с познати, приятели и близки, това го потиска. Зависи, разбира се, и от отношенията в семейството. Ако човек се чувства спокоен и семейната среда го предразполага към радост, той не би стигнал до мрачно настроение и депресия. Но ако има проблеми, непрекъснати дрязги, понякога се чувства по-добре, по-комфортно на работа, защото се отдалечава от семейството, където дразнителите са повече. И затова по време на празниците, когато не се работи, се депресира. Различни могат да бъдат причините.

- Финансовите затруднения доколко изострят това усещане за тревожност?

- Когато човек е възпитан да се сравнява с другите, да гледа кой какво има и какво може да купи, да се съревновава с материалните постижения на другите, тогава липсата на възможност да постигне същото, го депресира. Особено в случаите, когато е имал по-големи възможности, позволявал си е много неща, а сега по някаква причина вече не може, празниците също могат да го доведат до депресия. Защото вече не е в състояние да задоволява желанията си, собствените и тези на близките си.

- Защо някои хора стигат дотам да казват „да минат тези празници, да преживея тази Коледа” ?

- По-затворените хора, които събират всичко в себе си, таят чувствата и изживяванията си, такъв тип хора се депресират повече, защото не могат да споделят. Те нямат желание да празнуват, защото не се чувстват комфортно в една празнична обстановка, не се вписват в нея. Такива хора предпочитат да са сами, да не се налага да контактуват с другите.

- След празниците идва ли краят на това усещане или те просто отключват нещо, на което би трябвало да се обърне внимание?

- Често зад празничната депресия се крие проблем, който не е решен и празничната обстановка го изважда навън – в семейството, или в работата. Има хора, които са сами по време на празниците, но не са депресирани, защото няма предварително условие за това. И дори когато не са заедно с близките си, те са съпричастни с тях.

- Зимният сезон и това, че дните са по-кратки, влияят ли по някакъв начин?

- На някои хора определено тези неща им влияят – това, че денят е по-кратък, че е по-студено, по-рано се затваряш вкъщи, а навън вече е тъмно. Всичко това влияе на хора, които са с по-лабилна психика, които са предразположени към депресии, или са по-меланхолични. Донякъде и равносметката, която се прави в края на годината за това какво сме постигнали и какво сме пропуснали през нея, също оказва влияние. Ако не сме доволни от годината и ако нямаме възможност да празнуваме така, както бихме искали – дали поради финансови причини или защото близките ни са далеч, или отношенията с тях не са добри.

- Тревожността и депресиите около празниците само за съвременните хора ли са характерни, нашите баби и дядовци например едва ли са имали подобен проблем? Промяната в ценностите играе ли някаква роля?

- Да, определено промяната на ценностите играе голяма роля. Защото, когато човек е ориентиран повече духовно, отколкото материално, тогава това дали има достатъчно пари, за да посрещне Коледа, не е от такова значение. Важното е да е с близките, да празнува с тези, които обича и с които му е приятно. За хората, които са по-материално ориентирани нещата са по-сложни. Освен това, в миналото семействата са били по-големи, имали са възможност повече да споделят, битът е бил по-патриархален. Това патриархално усещане за общност, за семейство, ги е предпазвало, усещането, че можеш да се опреш, да се довериш на някого. По време на криза също депресиите са повече, защото материалното положение на хората се променя към по-зле. Ако например си имал бизнес и си фалирал, няма да ти се празнува Коледа, няма да имаш усещане за празник. Работници, които са останали без работа през годината или в навечерието на празниците – също, защото нямат мотивация да празнуват. А и духовната криза е от голямо значение, защото тогава човек е опустошен. Няма пари, духовно не може да се опре на никого. Тогава са необходими много по-малко дразнители, за да отключат депресия. И самият празник, това, че наоколо има хора, които показват, че са доволни от живота, ги депресира, защото се чувства аутсайдери, извън това празненство.

- Т. е., когато изглежда, че всички са по-щастливи от теб?

- Да, пък и нагласата ни е такава, че гледаме повече дали на другия му е по-добре или по-зле. Важно е да има по-зле от нас. Някак си се чувстваме по-спокойни, когато съседът е по-зле от нас, ако е по-добре, това ни депресира.

- Идват ли при вас хора, които са в депресия заради това, че не могат да осигурят това, което биха искали на семейството си, че не са постигнали това, което искат?

- Да, има и такива. Но като цяло, когато не могат да си го позволят, те по-скоро ще се обадят и ще споделят каквото могат по телефона. Това все пак е услуга, която би ги затруднила финансово. За българите психотерапията все още си остава лукс. Особено по време на криза хората предпочитат да задоволят належащите си нужди, а депресията не им е приоритет. В повечето случаи, си депресиран, когато например нямаш работа, и няма как да си го позволиш, не ти е достъпно. Или можеш да си позволиш една консултация, но тя трудно може да оправи нещата. Няма психотерапия, която с магическа пръчка да върне духовния мир на човека.

- Това ли е една от причините, поради която българите предпочитаме да потърсим приятелите си, когато имаме лични проблеми или сме в криза?

- Първо, защото българите все още смятат, и аз съм го казвала, че психотерапията е за душевно нестабилни хора. И второ, защото споделянето с приятели не струва пари. Но не винаги, всъщност почти никога приятелите могат да ти дадат това, което очакваш от психотерапията – да ти се помогне да излезеш от това състояние, просто защото не са професионалисти. Те могат да дадат приятелски съвет, но дали той ще е най-удачният, е съвсем друго нещо.

- Какво бихте посъветвали хората, за да избегнат тези състояния и да не се чувстват потиснати около празниците?

- Най-напред, да не се сравняват непрекъснато с другите хора, с тези, които имат повече, или са постигнали повече. И второ, да не се сравняват с това, което са били преди и това, което са сега, ако преди са били по-добре. Да приемат, че сегашното положение, макар и по-тежко и по-лошо, вероятно е временно. И да имат нагласата, че в бъдеще могат да постигнат повече. По този начин ще намалее тревожността, чувството на потиснатост и депресия.

- Според Вас, ако се научим да се обръщаме повече към духовната страна на Коледа, а не толкова към материалната, като се случва, това ще ни помогне ли да се чувстваме по-празнично?

- Да, определено ще ни помогне, ако се обръщаме повече към духовната страна на празника, отколкото към материалната. И ще бъдем в по-добро психическо състояние. Защото човек рядко е доволен от това, което е постигнал като материално състояние, винаги му се иска повече. И когато материалното надвива над духовното, винаги има усещането, че не е постигнал това, което иска и което според него, заслужава.