Министърът на икономиката ще се скара и на камъка, върху който ще падне

Най-доброто от печата

19-12-2013, 06:21

Снимка:

БГНЕС

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Управляващите чертаят смели планове за реиндустриализация, които ще ни вкарат в дългов капан

Него го обичаха домакините, домашните работнички, вдовиците и дори една жена зъботехник...

Удивително е убеждението на българските политици от последните две десетилетия, че всички, не само гореизброените от "Златния телец", са длъжни да ги обичат и да приемат за правилно и единствено възможно всичко, сторено от тях. Традицията е заразна. Тези дни министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев се разсърди на рейтинговата агенция "Стандарт енд Пурс", която промени перспективата на страната ни от стабилна на негативна заради високия политически риск. Самият рейтинг бе запазен, но, според експерти, това е първи признак, че инвеститорите вече ще подхождат към страната ни по-внимателно. Негативни изказвания на президента Росен Плевнелиев и на бившия премиер Бойко Борисов пред чужди дипломати и чужди медии, а не действията на кабинета, влияят негативно на страната ни, убеден е Стойнев.

Агенцията е понижила перспективата на България на базата на политически, а не на икономически мотиви, настоява икономическият министър. И още в понеделник уверено се изказа, че икономиката ни се е отлепила от дъното, промишленото производство ще запише растеж от 4.1% тази година, а като цяло икономическият растеж ще бъде 0.8%. После добави, че в следващата година растежът ще е поне 1.8%, но лично неговата цел е за "по-бърз ръст, отколкото в богатите държави, за да можем да ги догоним". И че "никой не протестира срещу икономическата политика на правителството".

За растежа министър Стойнев, а и кабинетът като цяло очевидно разчитат на така наречената реиндустриализация на България. Тази дума напоследък влиза във всяко едно изказване на висш политик. Покрай нея чухме интересни предложения - държавата да се ангажира (финансово) с възстановяването на производството на отдавна фалиралите и отдавна частни "Химко" и "Кремиковци". Да изкупи частното "Ремотекс", където работниците не получават заплати. Да се вдигнат отново цените на въглищата, за да има работа и заплати за миньорите...

Най-парадоксалното е обаче как човек, за когото се твърди, че разбира от икономика, се отнася към поемането на нови и нови дългове. Неотдавна, в интервю за вестник "Труд", Стойнев заяви дословно следното: "Но коя държава инвестира собствените си средства и спестявания? Никоя. Да се върнем по-назад, защото дотам я докараха българските политици на прехода, че 



наистина Тодор Живков е най-големият държавник. 



Когато е изграждана България, ние имали ли сме необходимите спестявания, откъде сме намерили парите - явно сме търсили заеми... Всеки един заем се връща. Ако мислим по логиката - дайте да спестим пари и след това да ги инвестираме, това няма никога да се случи. Страхуваме се да погледнем в бъдещето. Да, преходът беше тежък, да, хората спряха да се усмихват и да мечтаят, но нека да се освободим от тези окови и да погледнем бъдещето. Заеми вземат всички държави - САЩ, Китай, Великобритания. Няма да отидем утре при пенсионерите или при работещите и да им наложим нов данък, за да върнем заема заради АЕЦ "Козлодуй". Те няма и да го усетят този заем..."

Съдейки по годината на раждане на Драгомир Стойнев, той може и да не знае, че ускорената индустриализация на България, изграждането на неефективни предприятия и строежът на нови атомни енергоблокове в крайна сметка доведоха до фалит на държавата. Формално този фалит беше обявен през 1990 г. от тогавашния премиер Андрей Луканов с мораториум върху плащанията по външния дълг. Тогава дългът бе около 10 милиарда долара, между 52 и 53% от брутния вътрешен продукт (БВП). За сравнение - в момента, по последни данни от септември, брутният външен дълг на страната ни надхвърля 37 милиарда евро и е 91.5% от БВП. Той, разбира се, включва не само борчовете на държавата, които са сравнително ниски, а и на частния сектор. Но евентуално сътресение в някой от секторите винаги се отразява на общото състояние на страната.

Българският министър на икономиката би трябвало да знае още, че и досега изплащаме дълговете от времето на социализма. На него и на някои по-млади хора мога да напомня



емблематични имена като Ануп Сингх и Ан Макгърк.



Първият бе първият шеф на мисията на Международния валутен фонд (МВФ) в България. Тогава започнаха преговорите с така наречения Лондонски клуб на българските кредитори, бяха ни наложени строги ограничения и реформи. Тяхното изпълнение се следеше стриктно, всяко пристигане на мисията се появяваше в челото на новините, а имената на шефовете на мисиите знаеха и децата. Защото от решението й зависеше дали ще получим някакъв транш от няколко десетки или няколкостотин милиона лева - за горива, за платежния баланс, дори за зърно, за да има хляб. Впрочем първата зима след мораториума ни върна много десетилетия назад - появиха се купони за най-необходимите стоки.

Второто име - на Ан Макгърк, икономическият министър би трябвало да свърже с ултиматума държавата да спре да налива пари в губещи държавни предприятия точно от типа на "Химко", "Кремиковци", авиокомпания "Балкан", и други подобни. Те трябваше да бъдат или затворени незабавно, или да бъдат продадени - пак незабавно. Тази работа обаче я свършихме пак малко по български - с разпродажба на символични цени, но на неслучайни собственици, които доизточиха фирмите и ги докараха до фалит. Всичко това стана след поредно социалистическо управление - на Жан Виденов, и след втори фактически фалит на държавата.

През деветдесетте години на миналия век, след дълги преговори ни опростиха част от заемите. Остатъкът бе оформен в дългогодишни така наречени Брейди облигации. Точно тях преди десетина години бившият финансов министър Милен Велчев трансформира в глобални облигации. През 2012 г. изтеглихме едни 950 милиона евро, за да платим първата част от тези облигации. През януари 2015 г. трябва да покрием втората част. И, очевидно, и за нея ще теглим заем.

Това е положението - две поколения плащат дълговете на предшествениците си. Видимо, новото социалистическо управление има "доброто" желание да продължи традицията. Неразумно дадените социални обещания и



вече видимата дупка в бюджета



водят до мерки, които вече неведнъж сме виждали. Първо дойде актуализацията на бюджета. Напук на клетвите, че парите ще отидат за разплащане с бизнеса и за съживяване на икономиката, задълженията на държавата към фирмите през тази година се увеличиха. Миналата събота изтеглихме поредните 290 милиона евро заем, които влязоха във фискалния резерв. От него, очевидно, ще се извършат и социалните плащания, и ще се покрият парите за проектите по европейските програми. От няколко седмици, освен по спряната програма "Околна среда", пари от Брюксел не идват по никоя програма заради дефицит в бюджета на ЕС. Те ще бъдат възстановени най-рано след февруари.

Правителството в момента изстисква последните възможни резерви - освен пълния дивидент от държавните фирми, миналата седмица реши да си присвои още 88 милиона лева от резервите на държавни дружества. Мотивът бе, че това нямало да наруши работата им. Но пък ще спре всякакви инвестиционни намерения и резултатът едва ли ще е към тяхното добро развитие. Впрочем така силно критикуваният от сегашните управляващи бивш финансов министър Симеон Дянков правеше същото, за да удържи дефицита в бюджета. А сега управляващите се кълняха, че няма да повтарят тези му грешки.

Друга част от държавните дружества, най-вече в енергетиката, продължават да се товарят с допълнителни задължения. Емблематичният БЕХ вече изтегли 500 милиона евро на фона на няколко милиарда задължения на неговите поделения (вярно, голяма част от тях помежду им). Натовариха го със заем за "Южен поток" - още 620 милиона лева. Във вторник депутатът от БСП Красимир Янков заяви в телевизионен ефир, че анализите показвали, че заемът от 500 милиона евро не е достатъчен... И ще се наложи да се заемат още пари.

При гласуването на бюджета за 2014 г. депутатите заложиха огромен капан. Макар да е ясно, че няма да бъдат изпълнени приходите за тази година, те приеха през следващата година те да бъдат значително завишени - с повече от милиард лева. Натрапва се усещането, че правителството работи просто за да изкара до средата на идната година, след което пак ще има или актуализация на бюджета, или пропадане, или преразпределяне на собственост - този път по схемата "дълг срещу собственост" на избрани и подготвени за това играчи.

Засега няма и най-малък признак, че управляващите чуват предупрежденията за идваща заплаха. България е сред отличниците в ЕС по показателите държавен дълг и бюджетен дефицит, продължават да твърдят те. Само че в Европа вече ни следят доста внимателно. Съгласно правилата за прилагане на процедура за свръхдефицит ЕК вече гледа не само нивото на бюджетния дефицит, което не трябва да надвишава 3%, но и нивото на държавния дълг като процент от БВП - то не трябва да надвишава 60%. Механизмът за наблюдение на макроикономическите дисбаланси отчита за България прекрачване на праговете по два показателя - ниво на безработицата и нетна международна инвестиционна позиция. Максимално допустимото ниво за безработица според механизма за ранно предупреждение за икономически дисбаланси е 10%, докато в България безработицата е 11.3% и се очаква да се покачи. Нетната международна инвестиционна позиция представлява общата задлъжнялост на българската икономика - бизнеса, държавата и населението - спрямо външния свят. За нашата страна този показател е минус 79.7% от БВП при праг от минус 35% от БВП. Показателно е и как рязко намаляха чуждите инвестиции. В сравнение с миналата година през тази дойдоха с над 700 милиона евро по-малко, а някои от инвеститорите започват да се изтеглят от страната ни.

Колкото и милиарди от нови заеми да се изливат в изтърбушени държавни дружества и фалирали частни предприятия, те едва ли ще тласнат напред икономиката. Това може да направи бизнесът. Управляващите се кълнат, че работят много за подкрепа на бизнеса. В понеделник видяхме една анкета на БСК, според която бизнесмените, които отчитат подобряване на условията през 2013 г., се увеличават. Но пък 53% смятат, че икономическите условия са се влошили. Близо половината изобщо не подкрепят досегашните мерки на правителството...

На този фон икономическият министър Драгомир Стойнев се държи като Драги ми Господине. Драги ми Господине е герой от книгата на Йордан Радичков "Ние, врабчетата". Той се сърди на всички и всичко и постоянно някому за нещо се кара. При първия си полет пада върху камък, а не върху тревата, и се кара на камъка, че не се отместил, като го видял да идва. Интересно кому ли ще се кара министърът, ако дори малка част от мрачните прогнози се сбъднат. И ако се наложи повече хора, освен тесните специалисти, да научат името Мишел Шанън, сегашния шеф на мисията на МВФ у нас.

Заради всичко това - никак не ми е драго, драги ми господин министър.