Алфа Рисърч: България иска предсрочни избори

Общество

16-12-2013, 21:31

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Още по Темата:

Увеличеното напрежение на гражданското общество може да доведе до предсрочни избори?

Тренчев: Предсрочни избори са решението на кризата

Цветан Цветанов: Разходите за командироване на полицаи за протестите, ще бъдат в пъти в повече, отколкото за предсрочни избори

Скоро ще има предсрочни избори, убеден е Борисов

Все повече българи искат предсрочни избори

Тотев чака още записи, БСП – предсрочни избори

И "кръгът Първанов" подкрепя предсрочни парламентарни избори

„Протест” и „оставка” - символите на отиващата си 2013 г.

"Алфа рисърч": Управляващите са в нов негативен цикъл с непредвидими последици

"Алфа рисърч": Кабинетът е с катастрофален рейтинг

"Алфа Рисърч": 60% от българите подкрепят студентските протести

''Алфа рисърч'': Правителството няма полезен ход

ГЕРБ и БСП с изравнени позиции, Реформаторите и ДПС - също

80% от българите или 4 от всеки 5 пълнолетни граждани искат предсрочни парламентарни избори. Това показва декемврийското национално представително проучване на социологическа агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 30 ноември – 8 декември чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на 1011 пълнолетни българи. Изследването е качено на сайта на агенцията.

Мнозинството от жителите на страната са категорично за предсрочни парламентарни избори - 41% - във възможно най-кратки срокове, 39% - заедно с европейските избори през месец май 2014.

Подкрепата за пълен мандат на правителството се връща на равнището от летните протести – 19%, показват още данните.

Втори пореден месец доверието към правителството остава под психологическата бариера от 20% и по-ниско от електоралния потенциал на излъчилите го партии БСП и ДПС.

В началото на декември положителните оценки за дейността му са 19%, а отрицателните достигат половината от пълнолетното население - 50%. Дори сред традиционните леви избиратели – възрастни, пенсионери, жители на малките населени места – неодобрението за кабинета е средно 1.5 пъти по-високо от одобрението.

Макар и по-бавно, продължава ерозията в доверието и към премиера Пламен Орешарски. Към момента положителните оценки за дейността на Пламен Орешарски (21%) надвишават само с 2 пункта тези за правителството, а отрицателните (47%) са три пункта под тези за кабинета.

И през декември нито една от ключовите държавни институции не успява да излезе от негативната спирала на недоверието:

Одобрението за парламента се е закотвило на дъното от 10%. Намалява и личният рейтинг на председателя му Михаил Миков - от 20% на 18%.

Отношението към президента Росен Плевнелиев остава силно поляризирано. Той губи два пункта доверие, с което отрицателните оценки за дейността му (29%) вземат лек превес над положителните (27%).

Аналогична е тенденцията в мненията за работата на главния прокурор Сотир Цацаров (22% позитивни срещу 28% негативни), към ръководената от него прокуратура (13% позитивни срещу 46% негативни) и всички институции на съдебната власт.

Положителен баланс на доверие в края на годината запазват единствено столичният кмет Йорданка Фандъкова (35% : 26%), еврокомисарят Кристалина Георгиева (34% : 22%) и националният омбудсман Константин Пенчев (32% : 19%).

За трети пореден месец БСП и ГЕРБ стоят доста плътно една до друга в електоралните нагласи, въпреки че и при двете е налице лек спад. Достигайки максимума си на обществена подкрепа, БСП с леки колебания запазва около 16,5% избиратели. Доверието в лидера й Сергей Станишев обаче продължава да ерозира, спадайки от 23% до 19%.

ГЕРБ и Бойко Борисов също бележат лек отлив на подкрепа. Електоралният потенциал на партията спада от 16,5% до 15,8%, а одобрението за лидера му от 24% на 21%.

Близки остават позициите между Реформаторския блок и ДПС. Реформаторите разполагат с малко по-висок общ потенциал (6,9%), но зад 6,1% за ДПС стои по-мобилизиран електорат.

Недоволството от управлението на страната и притокът на бежанци през последните месеци повишават радикалните анти-системни нагласи и националистическия вот.

Скандалите около "Атака" отнемат част от подкрепата й, която спада до 2,7% и прелива в полза на конкурента НФСБ (3,5%). Търсенето на алтернативи извън настоящите политически партии се връща също на равнището от летните месеци – 10%.

За момента обаче, както в националистическата ниша, така и в останалата част от политическия спектър липсва нов играч, който да консолидира енергията на общественото недоволство. Поради това делът на негласуващите се запазва сравнително висок (39%).