По изборите в Свищов

Напоследък един провинциален депутат с вид на герой от Любимец 13 неспирно и безспирно обикаля надлъж и нашир де що има студио, камера, обектив или журналист.

Стига се дотам, че участва в сутрешния блок на две от националните телевизии, включа се по телефон по друга, а по скайп в четвърта. Този дърдорко, за когото излязоха основателни съмнения за начина по който е осигурил депутатския си мандат, дори се хвали с подвизите си. Колко „виетнамци“ по неговите думи е завел на митинга в подкрепа на най-голямата опозиционна партия в Пловдив.
А колко „виетнамци“ е завел под строй до урните през май 2013-та? Кога ДАНС и прокуратурата ще ударят по масата по повод ежедневните самопризнания на този пишман бунтовник срещу лошите на върха в ГЕРБ?

С каква цел новият фикус размахва самопризнания от сутрин до вечер?

И то такива, след които би могъл да излежи няколко годинки. Може би отговорът се крие в плажа, на който бе щракнат другият фикус. Където очеизвадно фикусите осребряват индулгенциите си за участие в поредния мръсен преврат срещу българската държавност. С разликата, че вероятно свищовското стайно цвете ще разпусне в компанията на останалите гнили свищовски ябълки, начело с местния дерибей Адамов и сие. Но това е друга приказка...
„Пази Боже, сляпо да прогледа!“