Формулата на успеха

Най-доброто от печата

22-10-2013, 08:31

Снимка:

Анелия Николова

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

С предлагания от Цонев и Пеевски закон се създава удобен инструмент за изземване на активи на произволен принцип

Представеният законопроект на депутата Йордан Цонев и успелия млад човек Делян Пеевски с ограничения за офшорните компании генерира предостатъчно коментари и анализи, които ясно разкриват юридическата му несъстоятелност и практическа неприложимост за постигане на прокламираните от авторите му цели. Искам да обърна внимание на един друг аспект на проекта, който остана на заден план.

Прозрачност, яснота, контрол

Това са ключовите послания, с които авторите представиха своето творение. Едва ли има разумен човек, който да отрече легитимността и обществената полезност на постигането на така формулираните цели. Нали именно неяснотата на капиталите и контролът върху ключови компании и медии, скритата собственост и замаскираните връзки правят възможно съществуването на "задкулисие" и концентрирането на огромни сектори от икономиката и впрягане на генерираните ресурси за постигане на нерегламентирано въздействие върху всички уж разделени власти?

Прозрачността е необходимо условие, за да е възможно ефективно осъществяване на граждански контрол върху политическите и икономически процеси и за своевременното прекъсване на нелегитимни практики.

Прозрачността е кислородът на демокрацията. Затова не е никаква изненада, че авторите на този проект се опитват да го окичат точно с този етикет, при цялата му несъвместимост със съдържанието на проекта, вече разобличена при професионалния анализ на разпоредбите му.

При все това в нездравата медийна среда, в която се намираме, авторите умело използват този етикет като щит срещу всякаква критика с простото обяснение – който критикува, се страхува от прозрачността и служи на олигархически офшорни мрежи. Доста удобен подход… и прозрачен за всеки разсъждаващ индивид.

Аз ще си позволя да направя и една спекулация – ако по лошо стечение на обстоятелствата този проект се превърне в закон, президентът ще бъде изправен пред дилемата дали да наложи вето, тъй като подобно действие със сигурност ще бъде последвано от обилна медийна атака и посочване с пръст на твърдяната му обвързаност с "офшорки".

Ако от помията можеше да се прави мозайка, това парченце би паснало перфектно. Ще оставя този PR аспект на акцията за анализ на експертите от тази област. Не това е притеснението ми, свързано с този проект, нито дори невъзможността му да създаде прозрачността, прокламирана от авторите му.

Конфискация, национализация, тормоз

Това са ключовите резултати, които аз идентифицирам при евентуалното превръщане на проекта в закон. Едва ли има разумен човек, който да не настръхва от реториката на партия "Атака" и нейния лидер. Този законопроект черпи с пълни шепи от нея и фактът, че авторите му са членове на самоопределящото се като либерално ДПС, за пореден път илюстрира бутафорността на понятия от политологията при приложението им в българския политически живот, където те имат стойността на цвета на пионките в детската игра "Не се сърди, човече".

Считам, че в този закон бомбата е удобно заложена съвсем другаде, а прахолякът с "офшорките", "медиите" и "прозрачността" цели да я прикрие. По-конкретно визирам разпоредбите на чл. 5, точки 3, 4, 5 и 10.

В чл. 5 са описани последиците от участие на офшорно дружество в някоя от сделките/стопанските дейности в забранителния списък по чл. 3. Особеното на тези точки обаче е, че те визират вече финализирани в миналото сделки, което прави невъзможно "поправянето" им чрез съобразяване с изискванията на закона в щедро предоставения шестмесечен срок по §5. Тези сделки са конкретно: изпълнени обществени поръчки (без ограничение назад във времето), приватизационни договори (за последните 5 години), придобиване на държавно или общинско имущество (отново без ограничение) и действащи към момента концесии.

А последиците са: възстановяване на всички получени суми по изпълнени обществени поръчки, без никаква компенсация; недействителност на приватизационния договор, без да се дължи никакво обезщетение; недействителност на договора за придобиване на имущество, без обезщетение; прекратяване на концесията.

Или с прости думи казано – каквото е придобито, следва да се върне, каквото е дадено, не подлежи на възстановяване; концесиите се прекратяват без обяснения и обезщетения. Виждате ли вече самодоволната усмивка на Волен и радостно потриване на ръце на последователите му? Планът му е на път да получи нормативна реализация.

Очевидна е несъвместимостта на подобен подход с чл. 17, ал. 3 от конституцията, според който частната собственост е неприкосновена. Погазена е и разпоредбата на чл. 1, от Протокол №1 на Европейската конвенция за правата на човека, гарантиращ защитата на собствеността.

Има ли набелязани жертви

В България има доста хора, които не изпитват каквото и да било уважение към чуждата собственост, и вероятно мнозина от тях няма да идентифицират гореописаната фактическа национализация като някакъв проблем – нали в крайна сметка ще бъдат засегнати единствено "офшорките", зад които според разпространената обществена нагласа се крият единствено престъпници и олигарси.

Ще се наложи да разочаровам дори тях: в чл. 3 е записано, че "офшорни" дружества не се допускат нито пряко, нито косвено. В нормативен акт една дума може да означава изключително много. А ако тази дума е "косвено" и не е дефинирана по никакъв начин, тя може да означава всичко. Налице ли е косвено участие на офшорно дружество, ако то участва чрез 100% дъщерно българско дружество? Безспорно.

А ако притежава само 50% от дъщерното? А ако са 5%? Ако е 1%? Ами ако са свързани по друг начин – например не чрез собствеността, а чрез управителя? Или чрез съпругата на управителя? Или чрез 17-ата братовчедка на майката на бившата съпруга на кума на управителя? Кой ще направи преценката – очевидно това е оставено на компетентните държавни органи.

При това положение абсолютно всеки гражданин или дружество може да бъде по някакъв начин свързан с офшорка – стига "компетентният" държавен орган да поиска. Звучи ви абсурдно – това го прави още по-вероятно да се случи в България.

Ако можем да съберем 1+1, ще достигнем до извода, че с този закон се създава удобен инструмент за изземване на активи на произволен принцип. Това би било противоконституционно и вероломно погазване на международното право.

Е и? Нима това е гаранцията, че няма да се случи? Дали целта не е вече точно набелязани активи и концесии, които да сменят собственика си? В крайна сметка всеки успял млад човек в България може да ви каже – бизнесът не търпи вакуум. Ако някой някъде бъде отстранен, мигновено мястото му ще бъде заето от друг. От такъв, който по-добре познава "формулата на успеха".