Днешните деца ще са първото поколение, което ще е по-бедно в сравнение с родителите си

Беше време, и то не толкова отдавна, когато почти цяла Великобритания припяваше химна на новите лейбъристи "Нещата могат само да стават по-добри". Но правителствен доклад, който ще бъде официално огласен в четвъртък, ще потвърди опасенията, които всички имаме напоследък - че за младото поколение нещата могат да стават само по-лоши.

Според доклада днешните деца ще бъдат първото поколение, което ще бъде по-бедно в зрялата си възраст в сравнение с поколението на родителите. Затънали в студентски кредити, изключени от жилищния пазар заради нарастващите цени и по-трудните условия за кредитиране, обречени на по-ниски заплати и по-малко социални бонуси от продължаващи мерки за затягане на коланите, лишени от наследството си заради нарастващите такси, които родители им днес са принудени да плащат за здравни и социални грижи, тези млади хора - прелъстявани от поредица правителства да потребяват сега и веднага, в крайна сметка ще се озоват в лоното на бедността. Едно наистина прелъстено и изоставено поколение.

Но да се фокусираме върху поколенията,изключвайки всичко останало, е подвеждащо. Пък и това не е най-тревожното заключение на доклада. В крайна сметка дългият период на възстановяване и изграждане след Втората световна война стигна зенита си и щом бе постигнат адекватен жизнен стандарт, би било нереалистично да се очакват все по-високи заплати, все по-големи къщи и по-щедри пенсии за всички. Общо погледнато, ако икономическият растеж се забави, темпът на подобряване на жизнения стандарт също се забавя.

Шокиращият извод обаче не е свързан толкова с конкретно поколение, а с конкретна социална група, която ще бъде ударена най-силно - децата на средната класа. Тези, чиито родители печелят достатъчно добре, че да не могат да се класират за държавна помощ, но чиито средства не са достатъчни, за да гарантират добър живот. Парадоксът е, че в тази група попадат хората, които полагат всички усилия да изпълняват задълженията и отговорностите си и се стремят към нещо по-добро.

Ако работиш усърдно и играеш по правилата, както обичаше да казва Бил Клинтън, би трябвало да имаш достоен живот и шанс децата ти да имат още по-добър живот от твоя. Това със сигурност трябва да бъде водещ принцип на всички правителства по света. Във Великобритания обаче не само следващото поколения рискува да бъде наказано за това, че постъпва правилно, но и родителите на това поколение, както и много от родителите на техните родители.

Иначе казано - клещите стискат здраво средната класа тук и сега. Да работиш усърдно и да играеш по правилата може да означава затъване в заем за вземане на диплома, след което да установиш, че дипломите вече не носят нужните заплати и премии, с които да покриеш заема и да живееш спокойно. Може да означава да изчакваш с раждането на дете, докато можеш да си го позволиш, след което да установиш, че не ти се полагат детски надбавки. Може да означава свиване и спестяване за депозит за купуване на жилище, след което да се окаже, че цените отдавна са надхвърлили нивото на спестяванията ти. Може да означава, че заделяш средства за пенсия, след което да установиш, че лихвата по вноските е сведена до минимум и че спестяванията ти са изядени от инфлацията и ниските лихви.

Познато ли ви звучи? Само преди няколко седмици новият шеф на Bank of England Марк Карни се извини на хората с фиксирани доходи за поддържаното ниско лихвено ниво. Но не само възрастните хора, изживели живота си в надлежно спестяване за пенсия, са засегнати. Родителите в трудоспособна възраст, които имат скромно платена работа, също са ощетени. Днес бедни деца могат да се намерят както в семейства, в които поне единият родител работи, така и в домакинства, които са напълно на държавна издръжка. И причина за това са ниските заплати и пролуките в данъчната система, а не щедрите социални добавки.

Тези аномалии изискват не нов договор между поколенията, а осъзнаване от страна на правителствата, че ако родителите бъдат наказвани за това, че постъпват правилно, децата им нито ще работят усърдно, нито ще играят по правилата. И кой има право да ги съди за това?