Казусът на протестите е много прост: "Народът срещу мафията", смята Васко Кръпката

Васил Георгиев, известен като Васко Кръпката, е роден през 1959 г. в София. Китарист, певец и автор на песни, фронтмен на група "Подуене блус бенд". В началото на 90-те е сред музикантите, активно подкрепящи с изявите си демократичните промени. Водещ е на тв предаването "Карай да върви, това е блус". От 1990 г. досега заедно с групата си издава 16 албума. Последният - "Няма връщане назад", излезе тази година и включва саундтрака към филма на Кирил Станков "Джулай".

- Васко, да не сменяш професията? Заварваме те с четка в ръка.

- Приключвам вече. Реших сам да изрисувам стените на битака, та затова съм целият в бои. 

- Какво е това ново арт начинание?

- Това е "Винтидж мюзик битак". Изграждам депо за музикални инструменти, но не какви да е. Говорим за стари лампови уредби и винтидж китари, барабани, аксесоари. Защото във времето се доказаха старите инструменти, а новите китайски боклуци за нищо не стават. Тук ще се намират и някогашни български плочи - на "Щурците", на Георги Минчев и прочее уникати, които вече имат колекционерска стойност. Замисълът ми обаче далеч не се ограничава с прост магазин за музикални ретро стоки. Битакът се намира в седалището на моята фондация "София блус". Като се съборят една-две стени, това помещение ще се обедини със съседното кафене "Емигрант", което пък ще прерасне в блус и джаз клуб. Така вече става един цял център, в който ще се събираме музикантите, ще си приказваме за музика, ще се уговаряме за концерти... Точно това правехме едно време на Синьото кафе, преди това на "Кристал", а още по-преди на Попското... срещахме се, разменяхме си инструменти, един има микрофон в повече, друг - китара за продаване... После се пръснахме, загубихме връзка един с друг, някои съвсем се отчаяха от живота и се затвориха в себе си. Но за двайсет и колко вече години разбрахме, че животът си е в наши ръце и няма кой да ни организира нищо, ако ние не си го организираме сами - концерти, албуми, а защо не и места за срещи. Така ми хрумна идеята за това артистично местенце, което пак да ни събере под един покрив. Домакин ще бъде Камен Кацата, моят стар боен другар от съпротивата. Той ще е по цял ден на битака и ще посреща музикантите.

- Дебютира в напълно нова област - филмовата музика. Доволен ли си от резултата?

- Резултатът надскочи очакванията ми. Вече е факт 16-ият албум на "Подуене блус бенд" - "Няма връщане назад". Той съдържа саундтрака към българския филм "Джулай" - дебют също така и за режисьора Кирил Станков. Албумът включва 6 нови и 6 стари парчета. Всички те са подредени в последователността, в която вървят във филма. Киното е най-вдъхновяващото ме изкуство; понякога по цели месеци в главата ми са се въртели идеи, провокирани от някой филм. Въобще не се замислих, когато Кирил Станков ми се обади, моментално приех да се заема с музиката за лентата. Но не съм и предполагал, че писането на саундтрак за филм може да бъде толкова интересна работа. Оказа се, че е нужно да се съобразяваш с куп тънки моменти. Песента, която пишеш, например, трябва хем стои добре извън екрана, т.е. да има собствен самостоятелен живот, хем да пасва на филма. От друга страна, музиката не бива да отнема вниманието на зрителите. Тя трябва да помага за възприемането на сцената, но не и да откъсва от действието. Затова на някои песни им махнахме текста, остана само инструменталът, но в албума са си с пеенето. Няма да забравя дните, докато работехме. Нощем композирах. Оформих си едно малко домашно студийце, там си записвах разни демо неща с китара и хармоничка. Сутрин отивах при кинаджиите. Те са доста напред с техниката, имат хубава зала, в която сядаш пред един огромен екран, до една модерна звукова апаратура, слушаш, гледаш, пишеш, бришеш, хвърляш в кошчето, пак гледаш... "Тука слагаме пиано" - си казваш, обаче пак връщаш сцената и се мръщиш: "То, пианото, е хубаво, ама е твърде академично, за този кадър на плажа е подходящо да има китара, да има хармоника... " И така. По сто пъти една мелодия се преправяше и връщаше, докато пасне на сцената. Аз измислих около 50 неща, от които влязоха 6, останалите са записани като идеи. Много приятно занимание, много съм щастлив от този проект, огромна удовлетвореност изпитвам.

- Излиза, че обичаш колективната работа.

- Ами аз съм "синя каска", обичам да обединявам хората, да ги събирам, да си говорим за нещата, да не се отделяме един от друг. Това че някои музиканти сме повече или по-малко известни не значи, че трябва да се отделяме от народа. Трябва да стъпваме на земята, да ходим сред хората, да сме с тях, с техните болки и с техните празници.

- Тогава защо бяхте толкова малко музикантите на единствения концерт, с който подкрепихте гражданските протести през септември? Сравнено с концертите през 90-те, имам предвид.

- Мисля, че това е естествено. Нищо не се повтаря. Фестивалът Удсток е бил един-единствен. Опитвали са се да го повторят, но нищо не се е получило. Така и патосът на 90-те няма да се повтори. А и сегашните граждански митинги са един спонтанен протест, на който чарът му е в това, че не е организиран. Тази спонтанност създава чувството, че сме далече от партии, от наточени за власт кандидат-политици, от хора с някакъв сценарий в главите, със задни мисли. Аз съм сигурен, че голяма част от музикантите напълно подкрепят народното недоволство, но просто ги е страх да не ги обвинят в политиканстване. Сигурен съм, защото ги видях на площада, нищо че не се качиха на сцената. Голяма част от интелигенцията беше на тези протести.

- Ти лично срещу какво протестира, излизайки на импровизираната сцена на площада?

- Нещата са много прости и ясни. Хората отдавна вече са уморени от крадливи политици, но пък тези, сегашните, са най-крадливите. Видя се, че в настоящото правителство са най-големите мутри, най-големите престъпници. Имаме областен управител на София, който е бил във ВИС 2, в силови мафиотски организации, то това му е изписано на физиономията на Емил Иванов. Виж сега, аз не съм почитател на правителството на ГЕРБ. Но при него България поне беше обърната към широкия свят и тази партия поне се съобрази с искането на хората да слезе от власт. А тук виждаме абсолютен гьонсуратлък, виждаме хора от подземния свят. И казусът всъщност е "Народът срещу мафията". Нищо друго не бива да се търси зад тези протести. В тях няма партийност, няма нищо. И политиците най-накрая са длъжни да разберат, че имат коректив и това е улицата. Народът изнемощя, обезсили се от борба за оцеляване в тази крадлива държава, която пречи на всяко честно начинание. Сега затихнаха протестите, но като стане студено и дойдат първите сметки, улиците пак ще се напълнят, нямам съмнение в това. Аз смятам,че общественото мнение е най-важно като отпор срещу злите сили, които ръководят страната. Все още живея с усещането, че се докосвам до свободата и не всичко е изгубено. Причина за това е, че още сме част от свободния свят. Загърбим ли свободния свят, обърнем ли се към Русия, с чувството ни за независимост е приключено, край на свободата.

- Дай определение за "свобода".

- Да успееш да накараш душата си да полети, да имаш надежда, да вярваш, да се усмихнеш... Да умееш да търсиш слънцето в мъглата, това е свобода.

- Музиката помага ли да се почувстваш свободен?

- Със сигурност. Музиката е направила света по-добър. Ние нямаше да сме това, което сме, без "Бийтълс", "Лед Цепелин", "Пинк Флойд", Джими Хендрикс, Джанис Джоплин... Нямаше да сме това, което сме, без техните послания, без техния начин на мислене, без техния порив за мир и любов. Това, което всъщност са направили световните блус, рок и джаз музиканти, е, че са запалили огъня на свободата, за която толкова често говоря.