Най-големите противници на икономиите са гърците. Дори в Германия строгите мерки не се радват на популярност

Българите са най-големите привърженици в ЕС на политиката на затягане на коланите. Това става ясно от проучване на на Gallup по поръчка на европейската платформа за дебати - Debating Europe. Цели 61% от запитаните у нас са убедени, че бюджетните ограничения и строгата фискална дисциплина работят, но изискват време. 6% са твърдо убедени в правилността на мерките за финансови ограничения, докато 28% категорично ги отхвърлят.

През август премиерът Пламен Орешарски изрази учудване, че актуализацията на бюджета и отпускането на разходите вливат нови сили на протестите, и коментира, че вероятно сме единствената страна в света, където има недоволство срещу "отпускането на коланите". Изследването на Gallup обаче потвърждава, че почти седем от десет българи наистина са убедени, че държавата трябва да простира харчовете си според чергата, дори с цената на икономии.

Съвсем естествено най-малко вяра, че политиката на строги икономии в Европа работи, имат гърците - общо 80% от запитаните. В ЕС средно 34% са на мнение, че този тип политика върши работа, а цели 51% я отричат напълно. Любопитни са данните в Германия - там 39% смятат, че политиката на икономии работи, но със закъснение, а 53% я отричат. Показателно е обаче, че противно на общите настроения, Ангела Меркел, която досега бе символ на бюджетната дисциплина и затягането на дефицитите в ЕС, спечели изборите и получи нов мандат за управление.

Политиката на затягане на коланите обслужва интереса само на отделни държави, вярват 67% от анкетираните европейци. 22% са на противоположното мнение и смятат, че тя е положителна за цяла Европа. В това отношение българите се намират почти в средата. Въпреки че като цяло одобряват тази политика, 85% смятат, че само отделни държави се облагодетелстват от нея. Тук попадаме най-близо до мнението на гърците и кипърците. 77% от участниците в анкетата, които смятат, че затягането на коланите облагодетелства само отделни държави, посочват Германия, Франция и Великобритания като основни печеливши. Всъщност това са държавите, които правят най-големи вноски в европейския бюджет.

В Европа е обща нагласата (60%), че има по-добри алтернативи на политиката на икономии. На това мнение са почти всички гърци, а на другия полюс са малтийците. 54% от българите също смятат, че има други начини за стабилизиране на икономиката, освен фискалната строгост. Само 16% от запитаните европейци като цяло не намират по-добри начини за справяне с кризата.

Проучването е проведено между 13 и 23 септември във всички страни от ЕС без Люксембург. То обхваща общо 6177 души, набирани пропорционално на населението на всяка от страните.