Дискусия за медиите показа, че доверието в журналистиката е почти напълно загубено

Публични дискусии за състоянието на българските медии се водят от много години. Тъжната констатация е, че те почти не дават резултат. Българските медии сякаш не осъзнават, че се саморазрушават като подкопават доверието на зрителите и читателите си.

Поредната такава среща беше проведена във вторник в София, организирана от фондация "Конрад Аденауер" и "ПанЕвропа – България" под заглавие "Свобода и многообразие на медиите. Къде е България?". Както отбеляза в началото на изказването си един от гостите - посланикът на Германия в България Матиас Хьопфнер: "Ако медиите не работят добре, една държава би изгубила своя демократичен характер, дори и да запази демокрацията като фасада".

Матиас Хьопфнер: Свободата се е изродила в слободия

Един от сериозните проблеми, които открои Хьопфнер и които неведнъж са обсъждани публично и от други западни посланици, е този за концентрацията на медии в едни и същи ръце и непрозрачността на медийната собственост.

"Олигархичните кръгове имат естествения рефлекс все повече да влияят на медите, за да защитават политическите и икономическите си придобивки, а свободата се е изродила в слободия, което създава истински вакуум в медиите. Ако концентрацията на медии е прекалено висока, а собствеността е концентрирана в олигархични структури, тогава демокрацията е застрашена, защото медиите са еликсирът на живота на модерната демокрация", отбеляза посланикът на Германия в притихналата зала. Изслушаха го безмълвно и собствениците, и издателите, и главни редактори на вестници, журналисти и представители на неправителствени организации, които се бяха събрали в малката зала на Гранд хотел София.

По думите на Матиас Хьопфнер, броят на медиите в България е впечатляващ, но при внимателно вглеждане в съдържанието им се откриват тенденции, които не са толкова положителни и създават загриженост. "Собствеността в медийните компании е в ръцете на няколко души, често пъти тя е непрозрачна, затова в България има само привидно разнообразие на медиите", каза Хьопфнер.

Той посочи, че няколко медийни магнати в България имат възможността да влияят на общественото мнение. Нещо повече – "от тяхното влияние не могат да избягат дори президентът, правителството и парламентът". "От време на време чуваме как някои вестници са купени от личности, за които се питаме откъде имат пари за това", каза посланик Хьопфнер и допълни, "това е реалността в България". Според него държавата е тази, която трябва да гарантира независимо и разнообразно медийно пространство през адекватно законодателство.

Той даде пример с Германия, където практиката на подставените лица в медиите се санкционира с глоба от 50 хил. евро, а в страната има специална Комисия за разследване на концентрацията в медиите. Тази комисия същуствува от 1997 г. Посланикът предложи такава да бъде създадена и в България, като Германия е готова да сподели опита си и да изпрати експерти у нас. Там например, веднъж на всеки 6 месеца има правилото да се публикува собствеността в медиите, видът и размерът на участието на всеки съдружник, както и промените вътре в нея, продължи посланикът. Разбира се, по принцип може да се работи с подставени лица и с офшорни субекти, но в моята страна това е забранено, каза посланикът.

Друг основен механизъм за справяне е саморегулацията, но тя също не работи добре, предвид честите на нарушения на Етичния кодекс. Говорейки за натиска върху медиите, дипломатът отбеляза, че някои от механизмите на този натиск са добре познати. "Едно обаждане от политик тук, обаждане на рекламодател там, и неудобните теми минават на заден план." Някои медии в България симулират медийна свобода, търпят натиск, има порочна практика на натиск в журналистическата им дейност. Това е знак, че системата не работи, а успоредно съществува и сериозна автоцензура, продължи посланикът, обръщайки внимание и върху съдържанието на медиите.

Посланик Хьопфнер напомни за практиката на платените публикации и за оплакването на по-малките партии, чиито членове са притискани да си плащат за всяко интервю. "Някои частни компании предпочитат рекламата за тях да е под формата на статии и това се прави, макар че публиката в случая е подведена." Подобна практика е забранена в Германия, подчерта Хьопфнер и предложи това да бъде въведено и в България.

Той коментира и критиките, прозвучали от трибуната на парламента от някои депутати към работата на обществените медии БНТ и БНР и медийния регулатор СЕМ. "Не е чудно, че в класацията на "Репортери без граници" свободата на словото в България от 2007 г. постоянно се влошава", посочи посланикът.

България е слязла в класацията за медийна свобода в проучване на "Репортери без граници" от 37-о място през 2007 г., когато е приета в ЕС, на 87-о място днес от изследвани 187 държави. С този резултат България се нарежда на последно място в страните от ЕС, каза Хьопфнер. Той обясни, че смята за свое задължение да посочва проблемите, но не с нравоучителен тон, а като човек, който работи в България. Упреците за намеса във вътрешните работи на България към някои посланици са неуместни, защото в ЕС почти няма вътрешни работи, "като изключим решенията за връчването на някой ордени", каза с усмивка посланикът, след което последваха аплодисменти в залата. Хьопфнер заедно с бившия френски посланик Филип Отие подписаха писмо в подкрепа на протестите, след което Отие бе лишен от орден "Стара планина".

Накрая той припомни, че всяка страна членка на ЕС е поела ангажимента да гарантира свободно медийно пространство. Младите хора, които протестират, настояват и за пълна и качествена информация, което е право на всеки човек.

Георги Лозанов: Трябва да чакаме парламент с авторитет, който да направи промени в медийния закон

Председателят на СЕМ Георги Лозанов също беше доста критичен. По думите му българските политици си мислят, че като спечелят изборите, това им дава право да се разпореждат и с медиите, "мислят си, че те дават парите за медиите". Не може парламентът да разпределя парите на обществените медии и по някакъв начин да се намесва в тяхната работа, допълни Лозанов.

Той цитира проста формула за свободата на словото, която се определя по това кой ти казва какво да кажеш. Според него, ако ти сам си казваш, какво да кажеш - това е абсолютна свобода. "Ако, някой друг, освен теб, ти казва какво да кажеш, трябва поне да може да се напише кой го казва".

Лозанов припомни, че към СЕМ е имало парламентарна критика, но когато тя идва от политици, се обезсмисля и се превръща в нещо обратно, не води до резултат, а увеличава усещането за ограничения и липса на свобода, каза председателя на СЕМ. По думите на председателя на СЕМ, трябва да чакаме парламент с авторитет, който да направи законова промяна по отношение на монополите в медиите и концентрацията на собствеността. "Трябват и сериозни регламенти в отношенията между журналистите и собствениците на медии", допълни Лозанов.

И политиците, и бизнесът трябва да се пазят от медиите - сега всеки като че ли гледа да участва в разпределението на собствеността в тях, завърши изказването си Горги Лозанов, но не даде примери с имена на конкретни собственици.

Иван Бедров: Не може да се говори за медийна собственост без Делян Пеевски

Журналистът започна изказването си емоционално с думите: "Няма доверие в медиите, не ви ли притеснява, че така се самоубиваме".

По думите на Бедров, трите вълни на протести у нас са спомогнали някои медийни табута да паднат.

"Когато говорим за медии, не знам дали сте видели големият балон пред парламента. На него пише "Кой предложи Пеевски?". Къде е Пеевски, всъщност, не можем да говорим за медии без него", каза Иван Бедров. Преди него, никой в залата не посмя да изрече името на депутата от ДПС.

Според Бедров споменаването на името на медийния магнат е едното табу, което вече е изчезнало. "Името му се споменава, а колегите от големите телевизии не спират да задават въпроси за него", допълни Бедров.

Той засегна и проблема с превърналия се във формален Етичен кодекс на медиите. "Колко от вас, които сте тук, сте видели как се дават пари на протестиращи и защо тази информация се тиражира? После политиците твърдят, че протестите са купени и на въпрос "откъде знаете", те отговарят "от вестниците", каза Бедров, обръщайки се към присъстващите в залата медийни шефове, редактори, журналисти и гости.

Защо, при все, че сме се подписали под текст, че няма да изтъкваме етническата принадлежност, тогава, когато тя не е свързана с новината, в медиите има заглавия "Циганин уби баба", а няма сходни материали с "Българин с такси уби 15 души на спирка", даде пример журналистът.

Той припомни и скорошния случай, когато вестници публикуваха на първата си страница снимката на 14-годишно момиче с нож в челото, публикувана на първата страница на водещ всекидневник.

Реакцията на издателите

След Иван Бедров думата взе издателят на "Труд" и "24 часа" Венелина Гочева. Тя изрази съжаление, че Етичният кодекс действително не работи. Обяснявайки как е един от авторите му, Гочева обясни как още преди седем години при написването му, "някои медии не подписаха".

Без да уточнява за кого става дума, Гочева заяви, че "няколко души си присвояват правото да говорят от името на всички български медии", което не е справедливо. Затова тя покани германския посланик на "друга дискусия", за да се убеди, че "не е 100 процента прав" в изказванията си за българския медиен пазар. "Заповядайте на заседанието на нашия съюз на издателите, за да видите как се вземат решенията", допълни Гочева.

Инициативата й за "собствена" дискусия, различна от провеждащата се, бе подета и от бившия шеф на новините на ТВ7 и настоящ член на борда на директорите на медията Жени Павлова. Тя даже предложи Хьопфнер да присъства на заседание на АБРО, където членува ТВ7.

Венелина Гочева засегна въпроса за собствеността на онлайн медиите, а сериозен проблем в това видя и Валери Запрянов (издател на сп. "Тема" и вестник "Преса"), който е председател на създадения преди две години Български медиен съюз (БМС), в който влязоха част от отцепилите се медии на съюза на издателите. В БМС членуват и всички медии контролирани от Делян Пеевски.

Според него проблемът с неясната собственост на медиите у нас, всъщност засяга интернет-медиите. Мнението му защити и Гочева, която коментира: "Ето, ние не знаем кой стои зад един или друг сайт. Защо това е така?"

В изясняването на проблемите с медийната среда у нас се включи и настоящият издател на в. "Репортер" Петьо Блъсков, който през 1997 г. продаде вестниците "24 часа" и "168 часа" на немската компания ВАЦ, а преди няколко години продаде "Монитор" и "Телеграф" на Ирена Кръстева.

"През 97-ма германският концерн ВАЦ превзе българската преса и внесе един бацил на блюдолизничество", заключи той, обвинявайки за всички беди в медиите у нас именно тях.

Казусът "Дойче Веле"

Високата температура на дискусията от конференцията за състоянието на българския медиен пазар спадна на започналата час по късно в същата зала пресконференция, дадена от "Дойче Веле".

От медиата обясниха, че ще търсят компромисен вариант за стила на коментарите си за България, след като са установили, че имат принципни различия с начина на писане у нас спрямо този в Германия. От началото на казуса с отстраняването на журналистите Иван Бедров и Еми Барух, като коментатори в "Дойче Веле", защото техни текстове не отговаряли на стандартите на германското държавно радио, в сайта на българската секция не се публикуват коментарни и аналитични текстове. Тази практика, обаче скоро щяла да бъде възстановена.

В началото на пресконференцията говори директор Мултимедия-Региони на "Дойче Веле" Кристиян Грамш, който определи казуса Бедров-Барух като "възникнало публично недоразумение относно медийните продукти, които публикуваме".

Освен него на пресконференцията присъстваха Верица Спасовска, която е ръководител на програмите за Средна и Югоизточна Европа и ръководителят на българската секция Александър Андреев. Те двамата потвърдиха, че са провели среща с двамата български коментатори, с цел възстановяване на работата с тях за българската секция на "Дойче Веле". Иван Бедров потвърди, че са се провели срещи, но те все още продължават и не може да се каже, че авторите са се съгласили отново да пишат за германската медия. Верица Спасовска обясни, че не по всички въпроси е постигнато единомислие между "Дойче Веле" и двамата журналисти.

Александър Андреев казаи, че той носи главната отговорност за спазване на стандартите в медиата. "Поемам цялата отговорност, че не съм видял онези места, в които текстовете не отговарят на стандарта", каза Андреев

В края на пресконференцията верица Спасовска потвърди, че е взела интервю от мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. " С това интервю мисля, че се изчистват въпроси за банката", лаконично каза Спасовска.