Обществени поръчки за строежа на българския участък на газопровода едва ли ще бъдат обявени до края на годината

Правителството не е съгласно с голяма част от подписаното споразумение между България и Русия за изграждането на "Южен поток" и ще иска по-ниска лихва по заема от предложените 8% от "Газпром". Това заяви министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев след срещата си със Зорана Михайлович, министър на енергетиката и околната среда на Сърбия. Българският министър заяви още, че ако не се защитава националният интерес и няма полза за българската държава, няма да се предприемат конкретни действия по проекта.

Всъщност предложението за финансирането на българската част от проекта със заем от "Газпром" с такава лихва всъщност дойде малко след встъпването в длъжност на настоящето правителство и беше обявено на срещата на шефа на руската компания Алексей Милер с премиера Пламен Орешарски.

Забавяне за "Южен поток"

На въпрос на "Капитал Daily" кога ще бъдат обявени обществените поръчки за строежа на българския участък на "Южен поток" Драгомир Стойнев отговори, че все още се преодолява забавянето по изграждането на проекта, предизвикано от правителството на ГЕРБ. "Предишното правителство обяви "Южен поток" за проект от национално значение, но след това нищо не последва", заяви той. Според министъра не трябва да се правят прибързани стъпки с обществените поръчки, преди да се изяснят финансовият модел, начинът на финансиране и ангажиментът на България, което според по думите му "може би ще стане до края на годината". Всичко трябва да бъде прозрачно и да е съгласувано с Европейската комисия и едва тогава можем да говорим евентуално за първа копка и за обществени поръчки, коментира още Стойнев.

Сръбската връзка

След срещата със сръбския си колега Драгомир Стойнев обяви, че реверсивният газопровод София – Ниш - Димитровград, който ще свърже газопреносните мрежи на България и Сърбия, ще бъде готов до 2017 г. От сръбска страна дори е изразен оптимизъм, че междусистемната връзка ще бъде готова до края на 2016 г. Според Стойнев проектът вървял по план, макар че в информацията за проекта, публикувана в сайта на министерството, е написано, че се предвижда газопроводът да бъде пуснат в експлоатация в края на 2015 г.

Българският участък от газопроводната връзка се финансира от оперативна програма "Конкурентоспособност на българската икономика". Стойнев информира, че има споразумение с Европейската комисия финансирането да продължи и за следващата оперативна програма, която ще обхване периода 2014 - 2020 г.

Зорана Михайлович от своя страна заяви, че Сърбия в момента получава газ само от едно място и за страната е жизнено необходимо да си осигури още едно трасе. "Сърбия, подобно на България, желае да бъде енергийно стабилна и независима и за нас и "Южен поток", и Ниш - Димитровград са добри, защото ще се увеличи потокът на газ от различни източници", каза още тя.

Целта на газовата връзка между България и Сърбия е да се гарантират диверсификацията на маршрутите, междусистемната свързаност и преносът на природен газ. Очаква се чрез изграждането на газопровода да се осигури възможност за доставка до 1.8 млрд. куб. м годишно на природен газ в двете посоки с възможност за последващо увеличаване на потока до 4.5 млрд. куб. м/г. Общата дължина на трасето е 150 км, от които около 50 км са на българска територия.