Дефицитът леко ще се свие, като планираният недостиг в бюджета е 1.46 млрд. лв. Стефан Антонов Дефицитът леко ще се свие, като планираният недостиг в бюджета е 1.46 млрд. лв.

Икономически растеж, който ще се движи поравно от съживените инвестиции и потребление, очаква правителството за 2014 г. Според макрорамката на бюджет 2014, която финансовият министър Петър Чобанов е представил на партийното ръководство, правителството и червени кметове във Враца, номиналният брутен продукт ще бъде 81.56 млрд. лв. при очакван 79 млрд. лв. за тази година. Реалното му увеличение спрямо 2013 г. ще бъде 1.8%.

И потреблението, и инвестициите се очаква да нараснат с между 1.8% и 2%, като за инфлацията също се очаква да е 1.8%.

"Това е амбициозна цел, но на практика тя не е свързана само с това, което ще покажем през бюджета, а и с редица закони, които се приемат за подобряване на бизнес средата, улесняване достъпа до обществени поръчки, подготвящото се антимонополно законодателство, а и от самото успокояване на средата разчитаме, че потреблението леко ще се раздвижи и най-накрая, че ще се появят и вътрешни инвестиции, тъй като тази година очакването е, че за поредна година те отново ще намалеят в реално изражение", коментира Петър Чобанов, цитиран от БНР. 

От думите му става ясно, че и през тази година инвестициите ще се свият спрямо предходната, но тенденцията ще се обърне през 2014 г.

Фискални цели

На фона на този растеж управляващите залагат догодина бюджетният дефицит да бъде около 1.46 милиарда лева. Това ще е 1.8% от очаквания брутен вътрешен продукт и представлява известно свиване, след като през тази година в актуализирания бюджет управляващите заложиха дефицит от 2% спрямо БВП.

"Категорично ясно е, че ще се стремим към по-малък бюджетен дефицит. Трябва да покажем ясно, че вървим към фискална консолидация, но тя няма да е идея фикс – ще го направим с ясни приоритети, за да рестартираме растежа", заяви министърът.

Това обаче не е прието с единодушна подкрепа, а част от депутатите в социалистическата партия са разкритикували финансовия министър, че не им позволява да реализират социалните мерки. Те са искали да се допусне дефицит от 2% спрямо БВП или дори да се преработят фискалните правила от Закона за публичните финанси, които не позволяват консолидираният дефицит да надхвърля 2% от брутния продукт, мерен по националната методология.

Минимална работна заплата

Въпреки недоволството на работодателските организации правителството ще повиши минималната работна заплата. Това трябва да стане от началото на следващата година и според финансовия министър увеличението няма да окаже негативно влияние върху българската икономика. Още след сформирането на това правителство синдикатите поискаха минималната заплата да се увеличи, но финансовият министър беше против с обяснението, че трябва да се оцени дали то няма да притисне компании и да увеличи безработицата. Впоследствие министърът отказваше изобщо да коментира повишението, като обясняваше, че то ще е налице само ако се постигне решение в националния съвет за тристранно сътрудничество (съвещателен орган на правителството, работодателските организации и синдикатите).

Реално обаче тристранката няма никаква законова власт и нито парламентът, нито правителството са длъжни да се съобразяват с решенията й. Финансовият министър не посочи изрично, че повишението ще е до 340 лв. при сегашните 310 лв., но лидерът на социалистическата партия Сергей Станишев заяви, че точно това е целта и партията ще работи то да се случи.

И други разходи

За догодина златното швейцарско правило за пенсиониране ще бъде възстановено, декларира още Чобанов. По думите му това ще даде възможност за последователно актуализиране на пенсиите, а за да се намали тежестта върху поколенията, ще бъде замразено увеличаването на пенсионната възраст. Тези мерки обаче ще бъдат комбинирани с промени в пенсионната реформа. Връщането към швейцарското правило вероятно ще стане от юли следващата година.

Коледни добавки тази година ще има само при възможност на бюджета да ги плати. Това ще стане ясно, след като се видят данните от деветмесечието, каза Чобанов.

По думите му финансовото министерство предвижда и повишаване на заплатите в държавния сектор. Цената за това обаче трябва да е вътрешни реформи и съкращения.

Левицата ще опита пак да атакува офшорките

Вербалната атака срещу офшорките от началото на лятото ще прерасне в реални законодателни промени, които да се гласуват тази есен и да влязат в сила от началото на 2014 г. Според източници на "Капитал Daily" мерките са договорени между БСП и ДПС и в момента се разработват от депутати на двете партии. Експерти в Министерството на финансите пък помагат с оценки за въздействието, което отделните текстове биха оказали. Очаква се, че едно от ограниченията да е компаниите с офшорна собственост да не се допускат до изпълнение на обществени поръчки. Така управляващите ще отрежат фирми, които опитват да избегнат данъчно облагане и прозрачност на собствеността си, да участват в преразпределението на средства, събрани от данъкоплатците.
Обмислят се и варианти, при които да се затвори възможността регистрирани в България фирми, кандидатстващи за обществени поръчки, да намалят облагаемата си печалба с плащания към офшорни доставчици. Един от вариантите е да се въведе еднократен данък от 10% върху всеки превод към офшорна зона, но законопроект в тази насока още не е готов.