Йоханес Хаан: Чести и резки смени на експерти не са от полза

Най-доброто от печата

28-09-2013, 06:50

Снимка:

Йоана Шарабова

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

35-те процента усвояване са под средното ниво

- Г-н Хаан, oтговаря ли последният вариант на предложеното от българското правителство Споразумение за партньорство на насоките, които даде Еврокомисията - за обръщане на приоритетите от инфраструктурата към иновациите, образованието, малките и средните предприятия и заетостта?
- Получихме първото проектоспоразумение за партньорство през пролетта. Всъщност изпреварихте всички останали членки на ЕС. Тогава изразихме желание да видим префокусиране на някои приоритети. Още преди да сме представили по-задълбочен анализ вследствие на текущата междуведомствена консултация от проекта, който получихме през август, е видно, че промените са направени. Приветстваме този ход. Това е жизненоважна промяна в мисленето: европейските средства да се възприемат като стратегическа инвестиция в инструменти за икономически растеж, а не само като подпомагане за материалната инфраструктура. Трябва да преценим внимателно в какво да се инвестират средствата, така че те да донесат максимална полза за българските граждани. Несъмнено дискусията ще продължи, но се надявам до края на годината да подпишем споразумението за партньорство.
- Преди няколко месеца рискът от загуба на евросредства в сегашния бюджетен период бе 276 млн. eвро. Каква е сумата към днешна дата?
- Предходното правителство започна да изгражда структури, които подпомогнаха усвояването на средства. Служебният и сегашният кабинет продължиха в тази насока, например с плановете за действие за всяко министерство. Със сигурност рискът вече е по-малък и това е благодарение на постигнатия напредък. Към момента годишният процент на усвояване е около 7, а през 2009 г. реално беше нула! Сега нивото на усвояване е около 35%. Това е стъпка в правилната посока. Трябва обаче да се опитаме да избегнем всякакви загуби - безспорно въпросът не търпи отлагане, но ние всяка седмица обсъждаме с българските власти различни мерки.
- В кои сектори още има риск от загуба на средства? Какво трябва да направи правителството, за да го минимизира?
- Най-проблемни са околната среда и регионалното развитие. Но смятам, че всички необходими мерки вече са установени. Остава да бъдат осъществени на практика. Скоростта на прилагането е особено важна, най-вече що се отнася до разрешаването на проблемите в системата за обществените поръчки. Друг основен проблем е управленският дефицит в публичния сектор - не толкова на министерско, колкото на общинско ниво. Можем да помогнем и обсъждаме въпроса.
- Кои грешки при усвояването на еврофондовете трябва на всяка цена да избегнем след 2014 г.?
- От ключово значение е да се избегнат драстични промени в установените системи за усвояване на фондовете. В момента българските власти нямат такива планове. Много е важно всички крайни бенефициенти - преди всичко общините, държавните институции и агенции, да са добре подготвени. Нуждаем се от по-уеднаквени и опростени процедури, например за подаване на заявления и за подбор. Критериите за подбор на проекти също трябва да се подобрят. Тези въпроси са технически, но имат решаващо значение за успешното осъществяване на проектите и за оползотворяването на инвестициите, които предоставят ключова възможност за икономическо развитие, а в крайна сметка и за добри условия на живот. Трябва да спомена, че България положи сериозни усилия и през последните години бяха подготвени достатъчно проекти, които могат да стартират в следващия програмен период.
- Отпускането на европарите след 2014 г. е обвързано с изпълнението на реформи в страните членки. Какво се крие зад мотото "Пари срещу реформи"?
- В рамките на нашата реформа в областта на регионалната политика, за която в момента очакваме окончателното решение на Европарламента (ЕП) и страните членки, определяме предварителни условия за бъдещо финансиране. Те ще обхванат реформи в няколко ключови области - водния сектор, здравеопазването, научните изследвания и железопътния транспорт. И в крайна сметка това може да се отрази върху възстановяването на плащания, в случай че реформите не са осъществени. Например, ако няма ясни доказателства за подобрена ефикасност на здравеопазването и на системата за неговото финансиране или установим, че през 2016 г. системата за управление на водите продължава да е неясна и неефективна, може да преустановим плащанията по проекти в тези области. Това може да доведе до загуба на финансиране. Но се надяваме дотам да се стига само в краен случай. Идеята е с тези условия да стимулираме осъществяването на реформи и по-ползотворното усвояване на средствата, а не да наказваме страните членки.
- Мислите ли, че сегашната политическа ситуация в България - слаба управляваща коалиция и силна съпротива срещу правителството, може да е пречка пред усвояването на еврофондовете?
- Бяхме свидетели на напредък в усвояването на средствата при 3 правителства. Каквото и да се случва на политическата сцена в управлението на евросредствата, задължително трябва да има приемственост. Това не е политически въпрос, защото средствата ще се усвояват не само от настоящото правителство, но и от всяко следващо. Смятам, че всички партии и политици в България трябва да се съгласят, че използването на тези инвестиции за постигането на целите на ЕС до 2020 г. за по-висок икономически растеж и повече работни места - а в крайна сметка и за по-добър живот на българските граждани, е въпрос от национален интерес.
- Има ли риск бюджетната рамка на ЕС за 2014-2020 г. да не бъде одобрена от ЕП и как това може да засегне България?
- Вярвам, че ЕП е наясно с необходимостта да одобри постигнатото споразумение, когато гласува бюджета на ЕС за 2014-2020 г. Може и да има някои въпроси, които трябва да бъдат разрешени, но е ясно, че тези инвестиции са необходими както на България, така и на всички останали страни членки.
Въпросът не е дали, а кога. Призовавам страните членки и евродепутатите да одобрят споразумението възможно най-скоро, тъй като определено не искаме да бавим инвестициите и готовите проекти.
- Може ли България да разчита на европейско финансиране след 2014 г. за довършване на магистрала "Хемус", или трябва да търси други източници?
- Решението дали да се финансира "Хемус" с евросредства зависи от избора на България и от нейната досегашна интегрирана транспортна система. Това означава, че може да се иска финансиране от Европейския фонд за регионално развитие.
В миналото беше необходимо в страната да се построят магистрали и структурните фондове финансираха това. Разбирам, че тази мрежа още не е завършена. Но с новите реформи по линия на Кохезионния фонд не може да се финансират такива магистрали, тъй като те не попадат в основната инфраструктура на Tрансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). Вече няма да финансираме локални пътища и тяхната поддръжка. Не в това се изразява добавената стойност на подкрепата от ЕС.
- Къде е България по усвояване на евросредствата сред останалите страни от Централна и Източна Европа?
- 35-те процента усвояване са под средното ниво. Но важното е да продължавате в този дух и да ставате още по-добри.
- След 7 години в ЕС какво не достига на българската администрация за качествено управление на евросредствата?
- Някои от министерствата работят не чак толкова зле в усвояването на средствата. Важно е да се използват опитните хора в тази насока. Защото има феномен, и то не само в България, при политически промени да се сменят и хора на експертно ниво. Увериха ме, че е в интерес на правителството да няма такова текучество. Бих препоръчал още да се променят нагласите на хората, които се занимават с усвояването на средствата - да поемат повече отговорност.
- Пречка ли е честата смяна на ръководителите на управляващите органи у нас?
- Наличието на приемственост, оценяването на експертизата и запазването на добрите служители е от изключителна важност. Липсата на тези неща обикновено забавя усвояването. Точно по тази причина помолихме българските власти да избягват такива резки промени. Те никога не са предимство. Струва си тук да отбележа, че през последните 3 години не е имало прекъсвания по програми в България. С такова постижение могат да се похвалят още само скандинавските държави.
- Неотдавна отправихте критика, че в здравеопазването, водния сектор, иновациите и развитието на железниците се разпиляват средства и няма ясна политика?
- Говорих за фокус и стратегия. Прекалено дълго, когато ставаше въпрос за регионална политика, в много членки на ЕС мисленето бе "Нека подготвим проектите, а после ще мислим за стратегията". Трябва да е обратното. И точно този принцип е сърцевината на това, което ще изискваме при прилагането на новата регионална политика. Без правилно фокусирани стратегии - в сферата на иновациите например, еврофондовете просто ще се разпределят по региони и сектори без някакъв значим ефект.