Светослав Петров, човекът, който може би спаси света

Преди 30 години, на 26 септември 1983 година, секунди делят света от разруха

Преди 30 години, на 26 септември 1983 година, светът бе спасен от потенциална ядрена катастрофа. В ранните часове на сутринта, системите за ранно предупреждение на СССР сигнализират за ракети, изстреляни и насочени към Съветския съюз.

Протокола по това време е да се отвърне на удара незабавно с ядрена атака. Дежурния офицер Станислав Петров, чиято работа е да регистрира подобни атаки и незабавно да докладва на началниците си, не го прави, а вместо това, отбелязва, че атаката е фалшива.

Това е ужасяващо нарушение на инструкциите, които той има, макар че най-лесното нещо за него тогава е било да ескалира проблема към своите началници, без да поема никаква отговорност за проблема.

Но неговото решение може би спасява света. "Имах цялата информация, за да предположа, че това е реална ракетна атака. Ако бях изпратил доклада си нагоре по командтната верига, никой не би казал и дума против него", каза той пред руския филиал на BBC, 30 години след съдбоносния ден. Светослав Петров, който се е пенсионирал с чин подполковник, сега живее в малко градче, близо до Москва, е бил част от добре обучен екип, който служи на една от руските бази за предупреждение от атаки, която се намира недалеч от Москва.

Обучението му е трудно, инструкциите му са ясни и последователни. Работата му и била да регистрира и докладва всякакви ракетни удари срещу СССР на военния и политически елит. Политическия климат в Съветския съюз през 1983 година е бил такъв, че ответен удар е бил абсолютно сигурен.

И все пак, когато момента настъпва, Светослав разказва, че замръзнал на мястото си. "Сирената виеше, но аз просто стоях замръзнал на мястото си няколко секунди, гледайки екрана пред мен с надпис "изстрелване". Системата му показва, че нивото на достоверност на сигнала е "Висок". Не може да има никакво съмнение - Америка е започнала ракетна атака. "Минута по-късно, сирена спря отново.

Втората ракета беше заредена, после третата, четвъртата и петата". "Компютрите смениха режима си от "зареждане" на "изстрелване", разказва той. "Нямаше правило за това, колко време да мислим, преди да отчете вероятен удар, но ние бяхме наясно, че всяка секунда в такива ситуации е ценна и незабавно трябва да се докладва на началниците и политическите лидери". "Трябаше само да вдигна телефона, да установя връзка с началниците ми, но аз просто не можех да помръдна, имах чувството, че стоя върху горещ тиган", разказва Светослав Петров. Въпреки правилното си решение в онази опасна вечер, Петров не се мисли за герой, мисли, че е изпълнил дългът си.

Секундите, в които е мислил какво да направи със сигнала за ракетна атака от страна на Америка , всъщност са съдбоносни, всъщност е спасил света. Не може би, а го е направил.