Като конкретен пример за неоснователното административно ограничаване на дейностите с отпадъци е изискването за предоставяне на банкова гаранция при подаване на заявлението за издаване на разрешение за дейности с отпадъци.

С транспонирането на изисквания на европейското законодателство в Закона за управление на отпадъци (ЗУО) се направиха редица промени, с които необосновано се регламентира обременяване с административни тежести на дейността с отпадъци, в частност с отпадъците от черни и цветни метали, дейността на организациите по оползотворяване и дейностите по управление на отпадъците от общините, пише money.bg. Сега действащият Закон е един от най-ярките негативни примери за регулация, която отблъсква инвеститорите и затруднява дейността на работещи стопански субекти, отбелязват от Българската асоциация по рециклиране.

Като конкретен пример за неоснователното административно ограничаване на дейностите с отпадъци е изискването за предоставяне на банкова гаранция при подаване на заявлението за издаване на разрешение за дейности с отпадъци. Данните сочат, че към момента над 22 млн. лева са блокирани в банките под формата на „банкови гаранции" в сектора. Преди започване на дейността всяка фирма трябва да представи банкови гаранции по 25 000 лева пред всяко РИОСВ на територията, на което фирмата ще осъществява дейност и по 5 000 лева за всяка площадка. Гаранциите се издават в полза на принципала МОСВ, което предполага, че една банкова гаранция от 10 000 лева за площадка е достатъчна за обезпечаване на дейността на фирмата.

Този фактор, както и допълнителното обременяване с административни тежести на дейността с отпадъци от черни и цветни метали доведе до рязко намаляване на местата, където могат да бъдат предавани отпадъци от черни и цветни метали. По обобщена информация от РИОСВ, към момента броят на площадките за дейности с отпадъци от черни и цветни метали, които отговарят на законовите изисквания е 889, което е рязко намаление спрямо януари 2012 г., когато техният брой е бил 2372 (по данни на МИЕ).

Голяма част от „закритите" 1500 площадки вече са преминали в сивия сектор, като една от причините е именно невъзможността да изпълняват строгите изисквания на Закона и високите банкови гаранции. Много от тях вече са регистрирани като автоморги и изкупвачи на хартия и пластмаса, за което не се изисква внасянето на банкова гаранция.

Рязкото намаляване на броя нa площадките (към януари миналата година една площадка е обслужвала 3086 български граждани, а към момента една площадка трябва да приема отпадъци от 8267 души) е предпоставка за образуване и изхвърляне на отпадъци на нерегламентирани сметища, и e в абсолютно противоречие с прилагането на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъците, където се посочва, че е необходимо икономическо стимулиране на гражданите с оглед по-добра събираемост на рециклируемите отпадъци, с което ще се избегне замърсяването на околната среда.

Всичко това е в пълно несъответствие с заложените промени в Закона за управление на отпадъци, които трябва да се прилагат след 13 юли 2014 г., съгласно които, предаването на отпадъци от черни и цветни метали с битов характер от физически лица се извършва безвъзмездно само на общинските площадки. Отделен е и въпросът колко общини са предприели мерки за осигуряване на общински площадки за събиране на отпадъци, след като на 1 януари 2013 г. те не бяха готови да осигурят или организират разделното събиране на отпадъците от метали, хартия и картон, пластмаси и стъкло от ползвателите на търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради. Трябва да се отбележи също така, че в общините с население под 10 000 човека, гражданите ще бъдат съвсем онеправдани, защото тези общини дори нямат задължение за изграждане на такива площадки.

Споменатите законови рестрикции са основната причина за намаляване на оборота на компаниите с 30 - 40 % спрямо с 2011 г., както и за над 10 000 човека, освободени от работа до момента.

Като отрицателни резултати от прилагането на ЗУО може да се посочи още, че бизнесът декларира над 2 млн. лева щети, висок процент на междуфирмена задлъжнялост и невъзможност на компаниите да обслужват своите кредити.