Само полкът в Разград тръгва да се бие със съветските "катюши"

Преврат, въстание или революция - какво се случи на 9 септември 1944 г.? Историците у нас все още не са дали категоричен отговор на този въпрос. Политиците - също. Истината е, че и ръководството на БКП за 45 г. на власт непрекъснато променя интерпретацията си за събитията на 9 септември 1944 г. През 1947 г. например датата се отбелязва като Ден на народната армия. През 1949 г. формулировката е "Деветосептемврийско въстание", а през 1952 г. 9.09 става Ден на свободата и празник на народната армия. През 1963 г. празничната дата се отбелязва като "победа на социалистическата революция в България", която обаче е започнала като Деветосептемврийско народно въоръжено въстание. Пропагандният апарат на БКП разясняваше този "двоен етикет" с прословутата доктрина, че народната демокрация е една от формите на диктатура на пролетариата. След 1989-а сред историците се утвърждава позицията, че това е военен преврат, като властта впоследствие е овладяна от комунистите. А в БСП и досега продължават да я карат по инерция. И днес ще се държат речи за "освобождаване от хитлеристка окупация" и сваляне на монархофашистката диктатура. Въпреки че още в далечната 1969 г. покойният акад. Илчо Димитров - тогава още доцент - защити тезата, че правителството на Муравиев не е фашистко. Да не говорим, че на 9 септември 1944 г.
в България няма и един немски войник
Но и историци, и политици, и отляво, и отдясно са единодушни в едно - без съветската окупация нямаше да има никакъв социализъм в България. Какво всъщност става на 9 септември?
Образуваното на 2 септември правителство на Константин Муравиев де факто е загубило всякакъв контрол. Още на 4 септември 1944 г. началниците на полицията в София - полковниците Богданов и Чавдаров, сами търсят среща с представителите на Отечествения фронт и обещават, че стражарите ще си стоят в участъците и няма да се съпротивляват при неизбежната смяна на властта, която на следващия ден ръководството на БРП (така се нарича тогава БКП) и Главният щаб на Народоосвободителната въстаническа армия определят за нощта на 8 срещу 9 септември - петък срещу събота, в духа на традицията на българските военни преврати. На 6 и 7 септември започват вълнения в различни части на България. 
Избухват стачките на пернишките миньори
на трамвайните служители в София, бунтовете в Пловдив и Габрово. Разбити са затворите в Плевен, Варна, Сливен и са освободени много политически затворници, които веднага се включват в битката за властта. На отделни места стачките и митингите прерастват във въоръжени сблъсъци с полицията, дадени са жертви и от двете страни. Междувременно на 8 септември съветската армия навлиза на територията на България. По нареждане на правителството българските войски не й оказват съпротива. Малко известен е фактът, че тази заповед не се изпълнява единствено от 19-и пехотен полк в Разград. Неговият командир, подполковник Атанасов, е готов да се бие с руснаците, които разгръщат своя артилерия, включително "катюши", срещу казармите. И едва в последния момент кръвопролитието е избегнато.
През нощта на 8 срещу 9 септември армейски части, начело с Танковата бригада, заемат ключовите пунктове в София - Министерство на войната, Министерство на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата. Практически - без да срещнат съпротива и без жертви. На 9 септември всички партизански формирования
слизат от планините и вземат властта
На повечето места това става без бой, но в отделни селища военни, и най-вече полицейски и жандармерийски части, оказват съпротива на силите на ОФ. Като цяло обаче армията, в която доминират офицерите от "Звено", подкрепя новото правителство, в което министър-председател е звенарят Кимон Георгиев, а министър на войната е неговият съпартиец Дамян Велчев. Комунистите имат само 4 министерства от общо 16, но са взели най-важното - МВР.
Установяването на новата власт става най-рано в Исперих - още на 7 септември, а най-късно в Хасково, където артилерийските казарми се предават на новата власт едва на 12 септември.  
"Преврат в центъра, въстание в периферията" - е оценката на доц. Искра Баева и нейния съавтор Евгения Калинова в книгата им "Българските преходи". Като че ли това наистина е възможно най-точната оценка на случилото се на 9 септември 1944 г.