Лекарства, памперси, бебешко мляко, и дезинфектанти - това са най-често продуктите, които осигурява на бежанците Българският червен кръст.

"При нужда се събират и осигуряват помощи под формата на храни, като на нуждаещите се осигурява и достъп до болница с придружител преводач", обясни днес в интервю за Дарик ръководителят на Бежанско-мигрантската служба към БЧК Марияна Стоянова. 

Всеки, който желае да направи дарение може да се обърне към клоновете на Българския червен кръст в страната или директно към Държавната агенция за бежанците.

Как БЧК реагира на ситуацията с нарасналия бежански поток към България?

БЧК непрекъснато следи ситуацията с увеличения брой на лицата, които търсят закрила в България. От миналата година изпълняваме един проект на Върховния комисариат за бежанците по отношение на мониторинг на местата за прием на тези хора - както знаете това са трите центъра на Държавната агенция за бежанците и двата дома към дирекция "Миграция" на МВР.

Още в началото на тази година се забеляза доближаване на максимум капацитета на домовете, а към настоящия момент този капацитет дори вече е надминат. Т.е. увеличенията миграционен натиск към нашата страна датира още от началото на годината. Основната група това са бежанците от Сирия и това са предимно семейства с деца. Между тях има голям брой хронично-болни, хора с диабет, деца на инсулин, сърдечносъдови заболявания. Но като цяло потокът на лица, търсещи закрила, са едни травмирани хора, които са преживели, част от тях включително и насилие по пътя до България. Всичко това е доста тревожно, защото трябва адекватно да се посрещнат техните нужди. При положение, че капацитетът на центровете е запълнен, може да си представите при какви условия те живеят. Имаме случаи по 12-16 човека в една стая или както е в Пъстрогор - общо помещение, бивша столова е пригодена за настаняване на близо 150 човека от Африка.

БЧК, освен да прави мониторинг на условията и съответно да се застъпва за подобряване на тези условия и за поддържане на един минимален стандарт на прием на бежанците, мобилизира целият си ресурс и за оказване на директна хуманитарна помощ. Тя се изразява основно в памперси, бебешко мляко, лекарства, медикаменти и дезинфектанти, но това е според наличния ресурс и индивидуалния случай. Когато имаме хора, които се нуждаят от животоспасяващи лекарства или медицинска интервенция, БЧК се опитва чрез своите структури в Хасково, в Сливен - областните съвети, които помагат на хората в двата дома. Отделно оказваме съдействие в София на голяма група лица, търсещи закрила, настанени тук - превод, придружаване до болнични заведения, до лекар, пред различни институции, където трябва да се подават документи.

Освен със сега пристигащите лица, търсещи закрила, ние работим и с хората, които вече са в процедура по предоставяне на закрила и тези, които са получили статут на бежанец или хуманитарна закрила, и се опитват да се интегрират в България.

Това е много сериозен проблем, защото тези хора не знаят език, трудно си намират работа, а след като получат статут на бежанец те трябва да напуснат центровете и трябва да си потърсят дом.

Точно така. Сроковете за оставане в приемателните центрове порави миграционния натиск са намалени - в рамките на 5 до 7 дни семейства с деца или сами хора след като получат решение за хуманитарна закрила, трябва да напуснат центровете. Освен нас тук е много силна ролята на общностите, на бежанските общности особено арабската - те изключително много подпомагат намирането на квартири и първоначалното устройване на тези семейства. В България знаете съществува от близо 40 години Сирийска общност, която изключително подпомага с храна и ние си съдействаме с тях, както и със Съвета на жените-бежанки, за да може на семействата с най-големи нужди да се окаже поне минимална помощ, за да могат те да водят един нормален живот и да останат в България. Защото другата тенденция, която се наблюдава е, че поне половината от хората, които търсят закрила в България или получат такава, напускат страната ни и търсят съдействие на близки и познати в западноевропейските държави.

Казахте, че нараства броят на идващите семейства с деца и на деца, които са непридружени. Това е сериозен проблем.

Точно това е другата ни тревога. Вече по официална статистика са 78 непридружени деца, които са обикновено момчета на гранична възраст между 15 и 17 години. Това са деца най-вече от Алжир, Мали и Сирия, за които не винаги е най-подходящото място един приемателен център, тъй като те изискват едни по-специални грижи. И това с общините усилия на Държавна агенция за бежанците, отделите за закрила на детето и БХК се опитват да решат положението им в най-добрия интерес на детето. Големият въпрос идва като получат закрила, какво се случва с тях - това е нашата тревога. Увеличеният им брой поражда предизвикателства пред институциите, които се занимават с деца в риск. В това отношение Държавната агенция за бежанците прави дори повече от това, което се иска от тях, за да може да ги устрои и някой да поеме ангажимент за тези деца.

А иначе бройката на другите деца, които са със семейства, е вече 500. Може да си представите каква голяма група представляват децата в този поток от 2 320 лица, които са потърсили закрила от началото на тази година.

Налага ли се да помагате с храни на границата, където пък заради недостига на места в центровете влизащите престояват доста по-дълго от едно денонощие, за което имат осигурена храна?

До момента единствено от Елхово са подали молба до нашия областен съвет в Ямбол. Голямото притеснение е, че колегите от Гранична полиция имат 24 часа, в които трябва да обгрижват тези хора по закон. Излизайки от тези 24 часа те нямат право нищо да закупуват и да осигуряват на лицата, които са при тях. Доколкото зная колегите от Ямбол така са мобилизирали местни донори, за да осигуряват при нужда някаква храна или поне подкрепителни сандвичи или напитки, но това е много трудно, защото и ние не разполагаме със специален ресурс за такива случаи.

Кажете - има, сигурна съм, хора и бизнес, които могат да помогнат. Има ли нужда и към кого да се обърнат?

Има нужда. Могат да се обръщат както към нас - БЧК, за да предоставят дарения, както и към Държавна агенция за бежанците, защото хората са директно в приемателните центрове и там е най-голямата нужда. Ние се явяваме като един посредник като дарителите и приемателните центрове. Мога да се кажа, че се отзовават български фирми, които даряват памперси, дрехи и дезинфектанти. Апелирам кой както може да помогне. Бих могла да дам за пример една от сирийските фирми, която дари за близо 20 хиляди лева обувки сега пролетта, верига за бързо хранене, която всяка седмица доставя картофи и хляб в приемателните центрове. Това са едни примери как корпоративният сектор може да отговори на нарасналата потребност специално от храна, облекло и продукти от първа необходимост.

В случай на бежанска вълна какво може да осигури БЧК?

Има един национален план за действие, който ако се обяви, че влиза в сила, е разписано всяка институция какво прави. Конкретно БЧК разкрива едни т.нар. подкрепителни спирки, които да посрещат влизащите мигранти, осигуряват първа долекарска помощ, психологическа помощ. Има екипи доброволци, които са в готовност - основно в областните съвети на червения кръст в Ямбол, в Хасково. Те са подготвени да окажат такава помощ и съгласно плана на действие в синхрон с щаба, който ще управлява този план, да отговори.

Освен това ние мобилизираме веднага и наличен ресурс от хуманитарна помощ, който имаме в складовете на БЧК в страната. А ако държавата прецени и се обърне към Червения кръст, може да се отправи и апел по линия на Международната федерация на Червен кръст и Червен полумесец, апел към международната общност за събиране на финансов и материален ресурс за България, за да се отговори адекватно на бежанска вълна.

Имаме ли достатъчно палатки?

Ние като организация разполагаме с определен брой палатки, но мисля, че преди това други институции също ще отговорят с палатки. Доколкото сме запознати, се търси по-добро решение отколкото един палатков лагер, тъй като все пак наближава есента и зимата и се търси сграден фонд. Това ще бъде по-адекватно на нуждите и в по-дългосрочен период ще може да се осигурят тези минимални условия за прием.

Факт е това - наистина през зимните месеци е трудно да се преживява на палатка. Успех ви желая и дано не се случва тежка бежанска вълна!

Все пак засега сме далеч от бежанска вълна. Бройките сами по себе си говорят за увеличен миграционен натиск.