Борба с кризата – мисията възможна?

Портфейл

27-08-2013, 18:26

Автор:

Даниел Петров

Всичко от Автора

Ударно усвояване на европари и диалог между инстиуциите и бизнеса е пътят към откриването на работни места и битка с безработицата

На фона на политическите страсти и двубои, в иначе ваканционния август, държавните органи призвани да защитават българските граждани в смутните напоследък времена, доказаха че са на бойния си пост. Знайни и незнайни блогъри и анализатори често посочват тези или онези кривици на властта и държавните служители, но когато е необходимо да се посочи и добрият пример, голяма част от тях не отделят от скъпоценното време на иначе продуктивните си пера. Такъв именно е казусът, възникнал  при усвояването на прословутите европари за заетост. Критики много, недоволни има, но хората работят и резултатите са налице. Такъв именно е случаят на Васил Узунов от София – ръководител на фирма за поддръжка на сигнално-охранителни системи и Иванка Бранкова от Ихтиман – работник в сферата на строителството.

По думите на Узунов българският бизнес не трябва да гледа на европрограмите като на коледен подарък – лъскав, приятен, но с ограничен срок и действие. Самият той планира да наеме включените чрез схема „Подкрепа за заетост” ( в рамките на ОП „Човешки ресурси”) работници не само в рамките на договорения характер на служебните задължения. По думите му подкрепата на държавата и в частност на Агенция по заетостта дава чудесна възможност на служителите да получат допълнителна квалификация, нови професионални умения и респективно растеж в йерархията и по-високи доходи. Смело можем да добавим, че в противодействие на бича сред младите – високата безработица, са нужни дела, а не думи. Такива каквито безспорно е извършил г-н Узунов с помощта на социалното министерство.

Различен е проблемът на Иванка Бранкова от Ихтиман. За разлика от наетите във фирмата на Васил Узунов, тя е минала отдавна младежката възраст. И се е сблъскала с обичайната за своите връстници дискриминация: „Съжалявам, търсим хора до 30 години”. На фона на кризата и стагнацията във всички отрасли на българската икономика, да останеш без работа на предпенсионна възраст е същинско бедствие. И тук на помощ се притича държавата и еврофондовете. Които за повечето българи изглеждат като мащеха, но понякога са и майка. Г-жа Бранкова получава работа и възможност за добиване на нови професионални умения, в сфера коренно различаваща се от професионалното и поприще до този момент. В следствие, което съумява да излезе от трудното си социално и материално положение. Благодарение на иновативния и работодател, адекватното отношение на служителите на местното Бюро по труда и разбира се европарите по схема „Развитие”.

Ще завършим този очерк с няколко числа. Пред които , както знаем, Богове, политици и медии мълчат:

Работодателите от реалната икономика, сключили договори по проект „Подкрепа за заетост“ по ОП „РЧР”, са 3513. Направеното от АЗ прогнозно проучване за устойчива заетост доказва, че 40% от тях имат нагласа да оставят на работа наетите лица след приключване на субсидираната заетост по проекта.

Към 15 август 24 393 лица са започнали работа по проекта . Най-много (3 648) безработни са започнали работа по схемата на територията на регионалната служба по заетостта в Монтана, следвана от тази в Ловеч (3 567) и Пловдив (2 989). От всички райони на страната, реализиращи „Подкрепа за заетост”, Благоевградският регион е с най-голям брой започнали работа в реалната икономика.

Близо 54 000 лица са започнали работа до края на юли след успешно приключване на обучението по схема „Развитие” по ОП „РЧР”. На 53 264 от тях е осигурена заетост в общини и общински предприятия, а на 709 – в реалната икономика. Най-много (8 924) безработни са започнали работа по схемата на територията на регионалната служба по заетостта в Пловдив, следвана от тази в Ловеч (8 382) и Русе (8 145). От всички райони на страната, реализиращи „Развитие”, Пловдивският регион е с най-голям брой започнали работа (261) в реалната икономика.