- Г-н Симеонов, какво следва оттук насетне след отхвърленото вето на президента Росен Плевнелиев? Да очакваме ли гореща политическа есен?

 

- Най-вероятно предстои нов импулс за протести в началото на есенния сезон. Знаете, че през лятото обикновено политическият процес замира, или пък общественият интерес към него не е толкова голям. Така че голяма социологическа динамика трудно може да се отчете. Отделно от това, през есенния и особено през зимния период на преден план излизат и проблеми, свързани със социална чувствителност - като сметките за ток и парно, ежедневните битови нужди. Това може да ви се струва като примитивно обяснение, по повярвайте ми, то дава ефект. Така че очаквам нов импулс за протести. Трудно ми е обаче да кажа дали ще бъде сравним с първия. Ще обясня защо. Ако в началото забелязвахме един стихиен, доста мощен протест, то след това станахме свидетели на по-различна фаза - на позиционно сражение, на едно успоредно „мирно съвместно съществуване” между управляващите и протестиращите. Това беше сериозно предизвикано в онази прословута вечер с белия автобус. Като че ли беше повратен момент. Сега ми изглежда, че управляващите са се укрепили доста добре, но съм убеден, че и те изчакват началото на септември, за да преценят как да действат оттук насетне.

 

- Виждате ли обаче конкретни искания от страна на протестиращите, освен призива за оставка и то на всички?

 

- Не мисля, че и протестът има подобни претенции. Причината е, че когато се появят много искания, има огромен шанс той да се разфокусира. На второ място - когато се появят претенции, митингът трябва да произведе и лидери. Ако това стане, рискува да се изправи пред проблема с легитимността им. Струва ми се, че засега митингуващите постъпват мъдро, като се отказват от тези две неща - да има друго искане освен оставка и да има лица, които ги представляват. Дали обаче това ще бъде удържано занапред, не мога да кажа. Най-малкото, защото в един момент обществото започва да се пита: „Ок, оставка, но вижда ли се алтернативата?” Не мисля, че в момента българите виждат кой знае каква алтернатива.

 

- Това не е ли парадокс? От една страна, се иска оставка и то не само на кабинета. Протестиращите са против всички партии в парламента. От друга страна, и последното ви изследване сочи, че хората не виждат друга алтернатива.

 

- Това е проблем на предлагането. Търсене за нови алтернативи винаги ще има. Вярно е вашето наблюдение, че като че ли протестиращите са против всички парламентарно представени партии. Наистина, случващото се напоследък се оказа благотворна среда за развитието на Реформаторския блок, но той не може да бъде новата голяма надежда от калибъра на Борисов, както беше. Камо ли пък от калибъра на Симеон Сакскобургготски. Може би сме свидетели на края на един партиен модел. Спомняте си, че от 2001 година насам има една цикличност - голямо електорално опиянение, съсредоточаване на надежди в лицето на някого, четири години след това идва разочарованието. Това води до безизходица, която от своя страна ражда надеждите за нова алтернатива. 2009 година имахме отново голямо опиянение. Струва ми се, че на този цикъл вече му идва краят. Ако не друго, избирателят вече има обеца на ухото от случващото се. Така че аз лично не се притеснявам толкова от факта, че не се вижда ярка политическа алтернатива. Напротив, радвам се, че в наличните по терена партии се сменят поколения. Не се вижда вече Иван Костов, Георги Първанов е встрани от политическата сцена. Не виждам Румен Овчаров например. ГЕРБ пък спря да показва лица като Цветан Цветанов. Виждаме на преден план личности като Лиляна Павлова, Томислав Дончев, Делян Добрев. Добре е, че партиите се освежават.

 

- Тоест на преден план трябва да излязат новите лица, така ли?

 

- Точно така. Също така това принуждава партиите да говорят на друг език. Вижте и поредицата протести - спомнете си Катуница, протестите от февруари, „зелените” митинги. Те са коренно различни, но обединени от едно - не са партийни, започват от конкретен повод, стават бързо масови и накрая завършват с недоверие към политическата прослойка. Всичко това за мен е един оздравителен процес. От нищо не следва, че трябва да се произведе нова огромна алтернатива, нито пък, че точно  протестите трябва да я произведат. Протестът си е просто протест и нека не му вменяваме някакви свръхзадачи. Един митинг само казва, че има проблем и оттам насетне политиците трябва да решат този проблем. Затова още след февруарските протести социологическите данни показаха, че протестите стихват, но протестният потенциал остава висок. Знаехме, че при първия проблем хората отново ще излязат на улицата. Според мен това, че управлението е под постоянен обществен натиск, е оздравително и за самото правителство. Дори да няма голям нов народен любимец, може да е за добро. Появата на любимци показва, че ние не мислим особено зряло. По-добре е партиите да се възприемат като необходимо зло и да се вглеждаме в тях като необходимост – а не като любимци.

 

- Като че ли точно тази черта на българина - да търси новото, се оказва губеща?

 

- Така е. Но в това донякъде има и надежда. Ставаме особено критични като граждани. Самите ние си взехме поука от случващото се през годините, надявам се, че и партиите ще го направят. Все пак мен малко ме притесняват тези настроения срещу всички. Те могат да са хранителна среда за всякакви политически предприемачи, за всякакви популисти, които казват на хората, че вече няма ляво и дясно, а само добър народ и лош елит. Това вече сме го гледали и мисля, че имаме имунизация. Успокояващото е, че и в Европа се случват подобни явления. На сцената в много страни излизат такива политици - в Белгия, Холандия, Франция, Полша.

 

- Как ще коментирате действията на президента Росен Плевнелиев? Изследването ви отчете, че по-голямата част от хората не смятат, че той действа безпристрастно?

 

- Според мен с всяко включване на президента в текущия политически дебат той рискува да загуби подкрепа. Обикновено тази институция е встрани от политическия дебат, извадена от злобата на деня. Така в нея е съсредоточено одобрението на обществото. Смятам, че президентът Плевнелиев е направил за себе си калкулация на възможните рискове.  В момента има голям протестен ресурс, особено в столицата, и струва ми се, че държавният глава усеща това и проявява инстинкт за позициониране. Дълго време всички се чудехме дали той е нещо различно, или по-скоро е функция от политическа партия ГЕРБ. Дали успява да се разграничи, не знам, но по-сложна ми се струва позицията на ГЕРБ. Защото в момента като че ли от едната страна имаме президентството и протестът, от другата - властта. Позицията на държавния глава по странен начин взема почва под краката на ГЕРБ. Така формацията изпада в една деликатна ситуация. Странното  решение на ГЕРБ да напуснат парламента по-скоро им донесе негативи, отколкото позитиви. Затова и сега се връщат в пленарната зала. Реалната опозиция в момента е протестът - властта. Затова се питаме изобщо къде е ГЕРБ в цялата ситуация?

 

- Проучването ви показа, че като че ли ГЕРБ е най-големият губещ за момента. Фигурата на Цветан Цветанов ли породи тези негативи?

 

- Едва ли е само заради фигурата на Цветан Цветанов. Но на базата на изследването мога да кажа, че наистина той не се ползва с такава подкрепа сред привържениците на ГЕРБ, както преди. Рейтингът му се срути много след скандала с имотите. Тогава имаше 14 пункта падане на доверието и от тогава загуби тези астрономически нива на подкрепа, с които се ползваше. Сега като че ли е в най-ниската си точка - 8%. Това свидетелства за проблем. Самият Цветанов е проблем за политическа партия ГЕРБ и нейните привърженици. Ще видите, че има разделение дори сред симпатизантите на партията. Като публичен образ Цветанов не помага на ГЕРБ. Дори ми се струва, че голяма част от възможните партньори на партията също виждат Цветанов като препятствие за евентуално сътрудничество. Затова не изключвам варианта ГЕРБ да започне да мисли за някакво прочистване, да се дръпнат старите лица назад и да се даде път на младите. Това е начин за махане на тапата пред възможните сътрудничества, защото в момента ГЕРБ е в изолация. Ако видите данните, ще ви направи впечатление, че дори тези, които са против сегашното правителство, съвсем не искат ГЕРБ да се върне на власт. Така че партията е в деликатна ситуация. Затова трябва да се освободи от противоречивите личности.

 

- Възможно ли е преливане на електорат от ГЕРБ към Реформаторския блок?

 

- Да, разбира се. Все пак една част от гласувалите за ГЕРБ имат своя десен профил. Нормално е в такива условия тези хора да потърсят друга алтернатива. А и Реформаторският блок вече направи това, което на ГЕРБ му предстои - изведе на преден план нови лица. Така че е напълно възможно това преливане на гласове.