Големият лед дава малка фира, е печелившата формула на Тони Тонев

Кризата има много лица. Грозното е добре известно - фалити на фирми и море от работници, останали без препитание. Но тя крие и много възможности за предприемачите с нюх.
В новата поредица на "Труд" ще ви представим нови бизнес модели, възникнали от началото на кризата.
Ако имате ваши примери - пишете ни на business@trud.bg. 

Големият лед дава малка фира. Това е печелившата формула на бизнесмена Тони Тонев. Във време на криза той е измислил своя бизнес- вземаш вода, правиш я на лед и го продаваш.

Не е толкова просто, колкото изглежда, защото като всяко нещо на пазара и ледът си има качество.

Тони Тонев е родом от Ямбол. Цял живот обикаля по градовете на България, работил е като барман и управител на заведения, сред които култовата китенска дискотека “Зангадор”.

Като барман през ръцете му са минали тонове лед и когато остава безработен, интуитивно му идва идеята да превърне кубчетата замръзнала вода в стока.
Ледът се харчи в заведенията, а и той има подходящите лични контакти, за да убеди собствениците на заведения и клубове да зареждат от неговата стока.

Инвестициите

Първоначалната инвестиция в бизнеса му е малко над 20 000 лева. Парите идват основно като помощ по програмата за безработни. Негова позната видяла реклама на програмата по телевизията и му се обадила, защото знаела, че е останал без препитание.
“Съвсем случайно научих за програмата за подкрепа на предприемчиви безработни, кандидатствах и спечелих”, разказва търговецът на лед.

Тонев първо изкрал задължителни курсове по програмата, подал документи и след 7-8-месечно чакане подписал договора за финансиране на 25 март т.г. с директора на Агенцията по заетостта.

През май получил авансово 20 процента от сумата по проекта, която общо е 20 000 лева. Събрал още пари назаем от родители, близки и приятели и купил машините за производство на лед от Италия.

Тънкостите на занаята
 Като дългогодишен барман Тони знае тънкостите, които са нужни за бизнеса. Правилото е, че колкото ледът е по-дребен, толкова по-голяма фира дава и по-бързо се изхвърля. В същото време качествените машини правят по-големи бучки и когато ги продадеш на бар и се сервират на клиента, те се разтапят по-бавно и така загубата е по-малка.

“Ако от дребния лед днес купиш 30 килограма, от моя е нужно да вземеш само 20. Така че тези, които купуват, предпочитат големия лед”, обяснява Тони Тонев.
Иначе цената и на дребния, и на едрия лед е една и съща - 60-70 стотинки за килограм.

Как се прави лед

Най-добрият лед се получава при температура до 20 градуса на въздуха и 7-8 градуса на водата, гласи формулата за качество на Тони Тонев.

“Ако една машина за лед я опънат на пясъка, тя се нагрява до 30 градуса, а на къмпинг “Корал” например черният пясък се нажежава до 80 градуса. Няма как да стане лед. Затова моето производство в Китен е в масивна тухлена сграда и така поддържам идеалните градуси”, обяснява собственикът на фабриката за лед.

Контактите са важни

“Продавам лед от началото на сезона. Не съм само аз на пазара, конкуренция има, но съм работил в доста известна дискотека в Китен и собствениците на заведения ме познават.
Естествено че е въпрос на качество, но и на връзки, защото като те познават, ти имат доверие и когато цената на леда е една и съща, снабдителите предпочитат да купуват от този, когото познават”, обяснява начинаещият бизнесмен.

В момента сам кара автомобила, с който разнася ледената си стока, но в най-скоро време ще назначи двама души да му помагат, тъй като има такова задължение по програмата.
От близо месец и половина е подал документи да му възстановят вложените средства, като му платят и остатъка от парите по проекта.

Конкурентни предимства

Производителите на лед в страната са доста. В Китен например има още един като мене, казва Тони Тонев, но отново повтаря значението на качеството и контактите.
Така е и при производителите на машини на лед. Такива има и в Унгария, и в САЩ, и у нас, но италианците с машините си за голям лед са номер едно, категоричен е Тонев.
20 години Тони Тонев бъхтал по заведенията в София и Бургас, а всяко лято идвал да работи в Китен. Познава добре проблемите на туризма и вкусовете на туристите и клиентите.

Според него сезонът по Южното Черноморие от година на година е все по-труден. Туристите са кът. Нощните заведения не са пълни, защото българите нямат пари. Чужденци има, но от Бургас надолу курортите са предимно за семеен туризъм и летовниците по-рядко ходят по заведения.

Дава за пример “Зангадор”, където предишни години са се събирали над 2000 души, а сега посетителите са намалели до 1000.
Все пак има твърда клиентела. Тонев дава за пример курорта Лозенец, където също зарежда лед. Там няма чалготеки, а елитни ресторанти и клубове, които държат една добра клиентела.

Планове за бъдещето

Изключено е да фалирам, отсича Тонев. Той даже смята да направи инвазия и на други места. Има ниши в Бургас и Слънчев бряг, гласи неговата информация. Ледът в огромния брой заведения там не достига. Затова възнамерява да си пробва късмета и там.
Тонев прогнозира, че ще си възвърне инвестираните пари, като работи през този и следващия летен сезон.

Когато свърши лятото, през студените месеци също не смята да стои със скръстени ръце. Машините са мобилни, така че ще си потърси късмета в София през зимата.
Освен това, ако цял живот си продавал краставици и домати, по-добре отвори плод-зеленчук, а не дискотека, смята Тонев.

Той има и още една идея за бизнес. Пак е свързана с туризма, но я пази в тайна, за да не му я откраднат. Иначе хобито на търговеца на лед е да гледа филми. По някаква случайност един от любимите му е “Титаник”.