Икономиката пред колапс заради свито потребление

Рецесията чука на вратите ни. Финансисти, бизнесмени и политици не крият безпокойството си, че икономиката ни ще изпадне в колапс. "Бизнесът още не се е паникьосал, но това не може да продължава до безкрай. Сега туризмът функционира на пълни обороти и спасява положението", коментира проф. Чавдар Николов. Вероятността до края на годината да се влезе в рецесия е обективна, заяви и шефът на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев. Като аргумент в подкрепа на тезата си той посочи, че потреблението не само не се увеличава, но и се свива. Според данните на националната статистика икономическият ръст на страната ни е едва 0,1% в сравнение с края на 2012 г. Прогнозите са през летните месеци икономиката да свие още.

Ще доведе ли хаосът в държавата до рецесия в икономиката? Дали кризата ще предизвика хиперинфлация и до какво ще доведат протестите, в които от двете страни на барикадата застават бивши състуденти и техният преподавател, попитахме професора по икономика от Югозападния университет Чавдар Николов.  

- Професор Николов, запознат ли сте с актуализираната програма на правителството и смятате ли, че тя може да бъде изпълнена?
- Убеден съм, че това правителство няма смисъл да пише такива програми, защото е обречено. То не може по никой начин да си завърши мандата и не може да направи успешни реформи, дори и да иска. Хората са на улицата, така държава трудно се управлява. Това не може да се отрече.

- Хората са улицата и са много. Но не става ясно какво искат, освен оставка. Какво ще стане после - това не е ли по-важно от падането на правителството?
- Това е специфичното на ситуацията в България. По-добре така, отколкото това, което стана през 1997 г. - да тръгнат след човек като Иван Костов.

- Сега не се знае след кого ще тръгнат - това не е ли по-опасно?
- Сега съставът на протестиращите е доста разнообразен. Сред тях има и леви, и десни. Това, което бих искал да видя, но не знам дали ще се случи, е дифомията (музика на два гласа - бел. ред.) социалдемокрация и християндемокрация. У нас нито левицата е лява, нито десницата е дясна по европейските стандарти. Това, което ни се сервира, са някакви крайни реакционни идеи, копирани от най-десните маргинали на Републиканската партия в САЩ. Превърнали сме се в опитна лаборатория. Съвсем наскоро прочетох, че първото експериментално налагане на плосък данък е ... може ли да познаете къде? - В окупиран от Америка Ирак! При нас плоският данък дойде от Русия, което също е показателно. По-нагло и по-олигархично нещо от него трудно може да се измисли.

- Ще има ли резултат от актуализацията на бюджета, който да се почувства - от бизнеса, от хората?
- От официалните обяснения трудно може да се разбере за какво се прави, какво се цели. Вярно е, че Симеон Дянков (вероятно поради авантюристичния си характер) караше през цялото време по ръба и това доведе в бюджета и във фискалния резерв да няма достатъчно буфери. Това влоши конюнктурата и изведе хората на улиците. Сега се създават именно такива буфери, трупат се пари именно от този страх. Но по-страшното е, че потреблението не се вдига, а това е много лош симптом, особено на фона на нови съкращения, дори и в администрацията. Добре е, че се разплатиха с бизнеса, дано да не са изтекли пари към дедесарите. Главната задача е да се тръгне към растеж, който няма да се получи от само себе си, трябват решителни мерки. Нужни са инвестиционни проекти, да се привличат целево инвеститори с различни отстъпки, да се съживяват производства дори с държавна помощ. Трябват работни места, друг начин няма. Иначе да се надяваш само на голия пазар - няма смисъл, видя се какво се случи - монополи, олигархия и безработица. Винаги трябва да има държавност, да има отговорност на политическия елит, да се оправдаваш само с пазара не става.  

- Вчера се чуха предупреждения, че вървим към рецесия и са необходими крути мерки за овладяване на положението. Вие какво мислите, толкова ли е тревожно положението? 
- Нищо чудно да вървим към рецесия. Това и аз писах в статия преди месец. Има опасност държавата да стане неуправляема, с толкова хора по улиците. Икономиката, бизнесът просто изчакват в момента, още не са се паникьосали, но това не може да продължава до безкрай. Сега туризмът функционира на пълни обороти, та спасява положението. Но някакви особени мисли и намерения за развитие бизнесът няма. Най-важното нещо в икономиката е доверието, точно то е в дефицит.    

- Уличните протести и сблъсъци асоциират и с нещо по-страшно - хиперинфлация и пробив във валутния борд, вие сте свидетел на това преди години. Повтаря ли се историята?
- Хиперинфлацията означава разтуряне на валутния борд. Няма начин и да няма мераклии, които са готови да го направят с изкуствен натиск. Имаше време, някъде в края на 90-те години, когато и аз си мислех, че можем да излезем от валутния борд - с плаващ курс с малки амплитуди например, за да можем да си подпомогнем експорта. Сега обаче излизане от борда може да стане само с приемане на еврото, но не веднага. Срокът 2010-11 г. беше нереалистичен и опасен. Според мен това трябва да стане 2016-17 г., защото той ще стане спирачка за развитието ни. Но това не трябва да е под натиск, а при състояние на икономически растеж. Тогава и лихвите ще паднат. Иначе е страшно.    

- Намеренията на правителството на Пламен Орешарски са да реши някои проблеми, които отдавна чакат и създават напрежение. Като например взаимоотношенията банки - клиенти да са равноправни. Ще може ли?
- Банковото лоби е много сериозно у нас. Банките купуваха депутати и успяха да си напишат закона така, както на тях им изнася. Нито един депутат не защити интересите на хората, затова сега банките диктуват всичко. Даже трябва направо да говорим за банков картел, което е още по-лошо. След 1997 г. кредитните институции бяха продадени на чужди собственици и това до голяма степен предопредели случващото се сега. Като започна кризата, тези собственици си изтеглиха парите. Останаха само депозитите на българските граждани. В един момент, когато кредитирането в България достигне мъртва точка, нищо чудно тези депозити също да бъдат изнасяни навън, за да финансират чужди икономики. Системата на кредитирането е доста порочна, защото по никакъв начин не се поделя рискът между банката и нейните клиенти. Така че е наложително да има някаква промяна в законите, за да няма кредит до гроб, че и след това. Ниската кредитна култура на населението и прекалената услужливост на банките доведоха до лавинообразното нарастване на лошите заеми. Правилно е решението тази култура да се вдига, защото както са поставени сега нещата, дори финансово грамотни хора биха се объркали. 

- Не е достатъчно финансово ограмотяване. Колкото и да си вещ, когато правилата се променят, и професор по финанси няма гаранция, че ще се оправи, не мислите ли? 
- Това би трябвало да се промени, да се закачи лихвата към някакъв репер, например юрибор, и да бъдат регламентирани надбавките, поне за момента на кризата. Иначе наблюдаваме пир по време на чума. Но това ще се обърне в края на краищата срещу банките, защото ще увеличи броя на лошите кредити. А свободните пари никой не ги иска, защото те просто не работят. Според мен банките работят в някакъв свой измислен свят и по свои правила. И това не е само български проблем, а световен. Особено важно е, за да се стимулира конкуренцията, наказателната лихва за предсрочното издължаване да бъде премахната. Начин да се подпомогне финансово бизнеса пък е държавата да вкара поне 1 млрд. лв. в Банката за развитие и тя да започне да конкурира останалите, защото само с дребни регулации картелът е непробиваем.    

- Защо хората не протестират за работа, срещу бедността? Добре, оставка, а след това?
- Като че ли наистина протестите се разделиха на две - януарски и юлски... 

- Те дори се изправиха едни срещу други...
- Сегашните назначенията отприщиха морални искания, които надделяха над базовите, те по никой начин не са удовлетворени. В момента преобладава емоцията. Но тя трябва да бъде насочена по-конструктивно, управлението на тълпата е особен вид наука. Аз също ходех на протестите в началото и беше конфузно, когато там се засякох едновременно с двама мои бивши студенти - единият беше сред протестиращите, другият - полицай...   

- Какво си казаха те, какво вие им казахте?
- "Момчета, само да не стане някой сакатлък!" Ситуацията беше много двусмислена, но после като се замислих, разбрах, че не е така, просто такова е нашето общество.