Ножицата в доходите на богати и бедни все повече се разтваря

37 на сто от българите смятат, че икономическата ситуация ще се влошава, показва проучване на "Отворено общество"

Ножицата между доходите на най-богатите и най-бедните българите все повече се разтваря от 2009 г. досега. Докато при първите има увеличение, при вторите има загуба на доход. Това показват данните от изследване, проведено от институт "Отворено общество". Тази тенденция се вижда най-ясно в градовете - не само в големите, но и в по-малките, посочват от института.

Средният доход на човек от домакинство у нас през първата половина на юли 2013 г. е бил 425 лева. Под линията на бедност, която е 210 лева, живеят 19,3 на сто от домакинствата.

Делът на бедните е най-малък сред жителите на София  (10%), а най-висок - сред живеещите в селата (33 на сто).

37 на сто от анкетираните са притеснени, че икономическата ситуация в България ще се влошава. Песимистите са се увеличили с 10% за последните 12 месеца.

Най-засегнати от свиването на икономиката се чувстват българите на възраст от 31-45.
Едва една четвърт от тях споделят, че не са засегнати от икономическата криза. А като цяло сред всички този дял е по-голям - една трета. Показва национално представително проучване на общественото мнение, осъществено от Институт "Отворено общество" – София за периода 5-16 юли.
Заради кризата всеки пети - 20,6 на сто, е с намалена заплата. Това ниво остава непроменено през последните две години, отчете още Боян Захариев от "Отворено общество".

18% от акетираните споделят, че са съкратени от работа. На други 12% са намалели доходите от самостоятелен бизнес. И при дела на тези хора няма подобрение от 2011 г. насам.

Средният доход на човек от домакинство у нас през първата половина на юли 2013 г. е бил 425 лева. Под линията на бедност, която е 210 лева, живеят 19,3 на сто от домакинствата.

През последните 4 г. има три сфери, които фокусират силни желания на хората за реформи. Това са здравеопазването, пазарът на труда и икономическият растеж.

През 2013 г. обаче към тях се  присъединяват  още 2 приоритетни сфери - социалната политика (24%) и образованието (21%). Настояващите за спешни реформи там се увеличават спрямо миналата година съответно с 6 и 4%., показва още проучването.