Големите партии си запазиха щедрите държавни субсидии

Най-доброто от печата

19-07-2013, 05:51

Снимка:

Борислав Николов

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Натискът да не се пипа субсидията идвал основно от ДПС

Лицемерието на политическата класа стигна своя връх вчера. След като месеци наред говореха, че държавната субсидия за партиите е прекалено висока и трябва да се намали, БСП и ДПС я запазиха непроменена и се отказаха да правят съществени поправки в Закона за политическите партии. Единственото изменение, което успя да се промуши, е в угода на статуквото - то засяга парламентарното номадство и отменя разпоредбата парите да следват депутата. Така след бурно обсъждане на проблема в правната комисия и редица предложения за снижаване на сумите чрез промяна на механизма за определянето им се запазва сега действащият режим и парламентарните партии и тези, прескочили бариерата от 1% на избори за НС, ще получават по 12 лв. на глас. Само за последните 4 г. това струваше на хазната над 200 млн. лв. 

Остана доброто намерение орязването на парите да бъде направено наесен с приемането на новия държавен бюджет, както предвижда и самият закон. В момента правителството обсъжда актуализация на бюджета, но депутатите дадоха да се разбере, че няма да се възползват от тази възможност. При дебатите вчера не бяха обсъждани конкретни проценти на намалението. Отхвърлено бе единственото предложение на левия Георги Кадиев да се промени механизмът за определяне на субсидията, а оттам и размерът й. Така след едномесечно разтакаване и фалшиви дебати в правната комисия не бе изпълнено едно от основните искания на протестиращите. Но дебатът даде възможност на управляващите в продължение на седмици да симулират загриженост и "чуваемост" към гласа на улицата. 

В самия Закон за политическите партии няма фиксиран размер на субсидията. До 2011 г. в него бе описан механизмът за определяне на субсидията - за всеки глас партиите, прескочили 1% на изборите, получаваха по 5% от минималната работна заплата за страната за текущата година. В разгара на икономическата криза обаче под обществен натиск ГЕРБ реши субсидията да се замрази. Затова този текст бе премахнат от Закона за политическите партии и размерът би трябвало да се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет. Въпреки че партиите трупат огромни суми по влогове, а пари за социални дейности постоянно не достигат, размерът на субсидията не бе намален нито веднъж. Няма гаранции, че това ще стане и при гласуването на бюджета за 2014 г.

Всичко това не попречи вчера червената депутатка Татяна Буруджиева публично да обяви, че БСП и ДПС са гласували субсидията да бъде намалена, което предизвика възмущението на ресорните репортери. "Само едно ще кажа на тези хора, които се опитаха сутринта да ни спрат да не влизаме в парламента: днес ние приехме и гласувахме намаляване на субсидиите на политическите партии, при това запазвайки субсидиите за партиите, които са надхвърлили 1% на изборите. Точно това беше едно от основните искания на протестиращите", заяви убедено Буруджиева. И доразви манипулацията: "Какво щеше да произтече, ако ни бяха спрели (протестиращите) и не можехме да влезем тука? Питам всички, които искат да не работят институциите: как си представят, че ще се подобрят нещата, ако институциите не работят?" 

Дори и след като бе коригирана, Буруджиева изтъкна като голяма заслуга на партията си запазването на държавната субсидия за малките партии след настояването на "Атака" тя изобщо да отпадне. Политоложката обясни, че БСП и ДПС са отказали да се ангажират с конкретни цифри колко да бъде субсидията, тъй като били нужни "много по-сериозни изчисления и въпрос на много по-широк дебат". С което на практика потвърди подозренията за популисткия характер на цялото законодателно упражнение. "Никой не е луд да си реже субсидията преди избори", далеч по-откровени бяха в мотивите си пожелали анонимност депутати от мнозинството. 

По неофициална информация натискът да не се пипа субсидията идва основно от ДПС. Ден по-рано социалистите свиха знамена пред коалиционния си партньор и се отказаха от собствените си предложения, внесени за обсъждане в правната комисия. 

Залата вчера отхвърли единственото конкретно предложение за намаляване на субсидията, направено от червения депутат Георги Кадиев - по 6 лв. на глас и 45 хил. лв. за спечелен мандат. С мотива, че не е редно размерът на субсидията да се вкарва в постоянно действащ закон, както обясни зам.-председателят на парламента Христо Бисеров (ДПС). Той допълни, че партията му принципно е съгласна да се намали субсидията, но при приемането на държавния бюджет наесен. Същата позиция изрази и колежката му от БСП Мая Манолова. Нито един от двамата обаче не спомена с колко.

БСП и ДПС се опитаха да потулят скандала, като не приеха предложение на "Атака" да се отнеме държавното финансиране на извънпарламентарните партии, взели над 1%, както и правото им да вземат под наем държавни и общински помещения за своите нужди. Според управляващите това би поставило малките формации в неравностойно положение. Със същия аргумент отхвърлиха и идеята партиите да получават отделно пари за всеки спечелен мандат.

---- ПОДКРЕПА

БСП и ДПС неочаквано се застъпиха за ГЕРБ, след като Георги Кадиев поиска на партия, която не участва в пленарните заседания, да се намалява субсидията пропорционално на времето на отсъствие. "По конституция в работата на НС участват народни представители, а не партии", изтъкна Христо Бисеров и предложи да се въведат по-тежки санкции за отсъстващите депутати. Подкрепи го социалистът Таско Ерменков, според когото излизането от пленарна също било "начин на участие в политическия живот".