Ранното пенсиониране не само не отваря място за млади работници, но и работи против тях

Решенията на управляващите по отношение на пенсионната система, които предвиждат замразяване на увеличението на възрастта и стажа за пенсиониране, са повторение на старите грешки и пороци по отношение както на пенсионната реформа, така и на всички реформи. Приказките, които се изприказваха в предизборната кампания за това, че ще спрем пенсионната реформа, ще замразим възрастта, просто са приказки от типа: "Ще ви направим училище. Ама ние нямаме деца. Нищо, и деца ще ви направим." Т.е. няма абсолютно никакви разчети, никакви експертни оценки, направени предварително, на които да се базират предизборните обещания.

Към електората отново се подходи почти като към малоумни:  

"Ние знаем какво искате, затова ви го обещаваме! Ама после ще го изпълним или няма, не ни питайте!"

Но сега вече, вкарани в капана от протестите, очевидно не биха могли да се забравят предизборни обещания и започва да се подготвя следващата грешка: "Не ни интересува какъв ще е ефектът от спирането на пенсионната реформа, след като сме го казали, ние трябва да го направим." Дори по време на първото заседание на Консултативния съвет се оказа, че на НОИ тепърва ще се възложи да направи разчети от ефекта на такива действия. Всичко това показва, че пенсионната реформа отново се употребява в партизански, корпоративен план. Най-тъжното е, че ефектът от подобни неразумни действия ще продължи след това с години.

Това правителство ще сме го забравили, но минусите от него ще продължат да действат

В същото време стопирането на пенсионните промени не е в полза на идеята в бъдеще да се получават по-високи пенсии. Защото по никакъв начин по-малкото години работа, които водят до по-малко внесени осигуровки, при това върху ниски заплати, няма как да доведат до по-високи пенсии. Отделно по-големият дефицит в системата няма да позволи и политическо увеличение на пенсиите. А самият проблем с дефицита е като проблема с всяко блато - след като веднъж си нагазил в него, колкото повече мърдаш, толкова повече потъваш. Той поставя в зависимост размера на пенсиите от възможностите на бюджета. След като вече 60% от парите се осигуряват от данъци, а не от вноски, това означава, че размерът на пенсиите зависи не от броя на работещите и парите от осигуровките, а от това колко данъци започваме да събираме. В резултат на това мърдане в блатото ние ще продължаваме да затъване, защото с въвеждането на едно скрито ранно пенсиониране чрез замразяване на пенсионната възраст и стаж ние всъщност увеличаваме пенсионерите.

А като увеличаваме броя им, дори при ниските пенсии ние увеличаваме разходите на НОИ. В резултат на което увеличаваме трансфера на бюджета. Заради това пък намаляваме парите за здравеопазване, за образование, за инфраструктура, за всичко, за което може да отидат тези пари, вместо да допълват бюджета на НОИ. А инвестициите в тези сфери са жизненоважни за осигуряването на заетост, защото за да имат хората работа, трябва да са здрави, да са квалифицирани, да има инфраструктура, която да им позволява лесно да стигат до работните си места, а на бизнеса - да се развива.

Искането да се премахне възрастта за пенсия на военните е отново отказ от достигнатите нива. Аз очаквам следващата стъпка да бъде продължаване на ранното пенсиониране на миньорите, после да се поиска ранно пенсиониране в селското стопанство заради тежкото положение там, после на лекарите... Изобщо кой каквото поиска, ще му го дадем.

Откъде го даваш - от джоба си ли, или отново разрушаваш системата? Когато започнахме в 1998 г. да правим реформата през 2000 г., оценката беше, че сме закъснели с 20 г. Сега по този начин ни се подготвя ново закъснение с 20 г.

Другата илюзия е, че възрастните работници, като се пенсионират, ще освободят място за младите. Пълен абсурд е, че тази наивна идея се превръща в управленско решение. Младите пенсионери винаги са по-предпочитани от работодателите, отколкото младите работници. Те са по-квалифицирани, по-дисциплинирани, по-опитни в житейски план, по-лоялни към работодателя си и на всичкото отгоре са готови да работят при по-ниски заплати, защото имат алтернативен доход. Обяснението, че това, което се прави със замразяването на увеличението на възрастта, е в подкрепа на младите, е лъжа. Напротив, то е насочено против младите работници. Може да не го искат управляващите, но това се получава като краен резултат. На подхода, който се възприема, минусите дори не могат да се изброят.

Нещото, което трябваше да се направи, според общото мнение на повечето членове на Консултативния съвет, за оптимизиране на осигурителната система към социалния министър, е да се започне с цялостна система за отпускане на инвалидните пенсии

Те си остават големия трън в петата на осигурителния модел и въпреки това отново не се търси решение за тях. В тази система вече няма нещо, което да не е сбъркано. Толкова много деформации са натрупани, че трябва да започнем съвсем отначало изграждането на модела. Просто цялата система на пенсиониране по болест е болна, проказата я е обхванала отвсякъде и това не може да се промени с малки корекции.

Трябваше да продължи възприетата схема от ГЕРБ, а разчетите показват, че даже трябва да бъде ускорена. Трябва да се оправи и законодателството за втория стълб. То не е довършено, а всички критикуват пенсионните фондове, че не управляват добре парите за втора пенсия, че не се получава този ефект, който всички очакват от тях. Първо, доходите замръзнаха, което намалява вноските по партидите. Второ, в страната няма инструменти, достатъчно атрактивни за инвестиране. Трето, бави се новото законодателно решение, свързано с намаляване на размера на таксите. Фондовете може да се дърпат, но когато има политическо решение, те ще са длъжни да се съобразят с него.

Ясно е, че Консултативният съвет не може да стане решаващ орган. Решенията се вземат от правителството, от парламента. Излиза, че експертизата е в експертния съвет, а пък решенията ще ги вземат неексперти. Това е много опасно като прецедент. И ако експертизата се ползва само като параван, както е при обществените съвети - елате тук, за да не викате по улицата, тогава няма голям смисъл от работата ни в съвета. Но ако наистина експертите вече не са в управлението, би трябвало политиците да са благодарни, че толкова много специалисти са готови да им помогнат с анализи и предложения. В този смисъл ние не чувстваме, че работим не напразно. Напротив, надяваме се, че най-най-после някой ще чуе тази експертиза.

* Авторът е бивш социален министър, председател на Балканския институт по труда и социалната политика и член на Консултативния съвет за оптимизиране на осигурителната система.