И през старческо перде се вижда, че свети в синьо.

Няма начин застъпник за българската левица да хареса Найо Тицин, както не може да се случи и обратното. Той е толкова ярко олицетворение на старата буржоазия, градската интелигенция и новите “лумпени”, че и през старческо перде се вижда, че свети в синьо.

На съвсем пръв поглед може да заблуди, че е кротък, слабичък човечец по бермуди, с фотоапарат и стълба на рамо. Така се явява колегата Тицин всеки ден на протеста в София. Снима лица, емоции, детайли и панорамни кадри, засищайки с тях предимно Facebook - ядрото на гражданския бунт. Но точно когато най-малко очакваш, в сряда, Тицин минава през полицейския кордон пред парламента, омотан в усмирителна риза, с маска на лидера на “Атака”.

Цял свят гледа по телевизията как арестуват предрешения провокатор, след малко го пускат, протестиращите викат “Браво, Найо”, а на финала той заявява засмян: “Целта на този пърформанс беше да има кадри как полицията извежда вързан Волен Сидеровот парламента. Тя е постигната.”

Екстравагантно! Досега не е правено, коментират хората. Други казват, че било безвредна простотия и дори изгъзица. Сидеров не реагира публично, но интернет потребители заподозряха, че е автор на коментар в сайта на БНТ. Ето го, точно под новината за “пърформънса”.

Revolucioner: “Естествено, че ще арестуват такъв подкупен провокатор. Напоследък много от платените провокатори се оказаха журналисти и медии. ГЕРБ и другите, които инсценират протестите, влагат средства в това медии и медийни личности да нападат “Атака” и други партии. Такива платени и нагло държащи се журналисти, които са верните кученца на ГЕРБ, не заслужават нищо друго освен затвор!!!”

Който и да е, авторът познава Волен по-добре от Тицин. Затова няма представа, че точно този журналист, независимо колко човека го харесват, никога не е криел политическите, професионалните или личните си пристрастия.

Двамата със съпругата му, оперната певица Александрина Пендачанска, или Джиджи, която досега има три номинации за “Грами”, винаги са били възторжени сини идеалисти, верни на Иван Костов до последно, непримирими воини срещу комунизма.
По тази причина едва ли друг красив ум освен Тицин може да опише с по-мили думи партиен лидер, известен с прозвището Командира: “С Иван се познаваме от 20 г., а сме приятели от 10.

Някак съдбовно той се появи в живота ми като близък човек, когато баща ми почина. Не че родителят може да бъде заменен, разбира се.

Баща ми, художникът Атанас Нейков, възпита в мен свободомислието, лекотота в общуването с хората и преклонението към красивото и изкуството. Един учител по житейска етика, справедливост и изтънченост, който си отиде в момента, когато започнахме да говорим на един и същ език.

Точно тогава се сближих с Костов, като с един нов учител, непохватен именно в общуването с хората и разбирането на изкуството, но страстен защитник на справедливостта и борбата за отстояване на позициите на доброто. Нещо като в STAR WARS, когато Люк изгубва ОбиУан Кеноби, се появава Йода.”

Найо всъщност е дипломиран пианист, журналистиката я учи в движение. И арестът с маската на Сидеров далеч не е най-върховото му постижение. В нощта на 10 януари 1997 г., след поредния ден на протест срещу управлението на Жан Виденов, БНТ изтегля екипите си от площада. Тицин научава от Дарик радио, че пред парламента има към 2000 души.

Скача в обувките, грабва личната си камера, отива там и заснема побоя, без да подозира, че това са единствените кадри от това кърваво събитие “Тогава бях репортер в ЕФИР 2 - припомня той. - Излъчиха кадрите ми както в новините, така и в рубриката “Частен случай”. БНТ ги пусна и по международния видеообмен и така видяха ефир по CNN, BBC, EVRONEWS и т.н.”

Той се бори със злото като Фродо, не като Робин Худ. За него тази битка е епична:
“В нощта на 10 срещу 11 януари 1997 г. бях на площада с Джиджи. В в един момент, когато полицията атакува гражданите, се изгубихме и половин час не знаехме къде е другият, жив ли е, здрав ли е.

В един момент се видяхме сред мелето и се втурнахме да се съберем. Отстрани погледнато изглежда мелодраматично и сополиво, но да го преживееш, е невероятно преживяване!” Колко хора имат такива филмови спомени от площадни сблъсъци? А онзи ден, когато полицията го отвежда, двете дъщери на Тицин правят страхотни снимки от “ареста на Волен”.

Акциите на Найо винаги са изненадващи. Един ден в началото на мандата на НДСВ той причаква премиера Сакскобургготски в тълпа репортери пред летището. Симеон мълчи, докато охраната му помага да стигне до колата си. Зад волана е Бойко Борисов. Медиите плътно обграждат важната персона и изведнъж в блъсканицата прозвучава звънливият глас на репортера Тицин: “Ваше Величество, колко ви е часът?” Толкова шокиращо, че дори самият цар е впечатлен. “Този въпрос беше олицетворение на невъзможността царят да говори конкретно”, обяснява журналистът.

Дразни го, че премиерът разговаря с всички други, но не и с българите.
По-късно Найо издава книга с интервюта, носеща същото заглавие.

Той отдавна не е в ресорната журналистика. От години пътуват с Джиджи, половината време са във Франция, където тя работи, а двете им дъщери учат. Другата половина - на друго място. “Най-дълго живея на Земята, Слънчева система, Галактика “Млечен път”, казва той. Заради вечния му оптимизъм, ентусиазъм и чувство за хумор студентското предаване “Ку-Ку” го наричаше галено Зайо Цицин.

На този журналист не му е нужно самочувствие назаем. Израснал е в центъра на София в семейство на обаятелни и талантливи хора. На стената му е окачен
негов портрет с маслени бои като 5-годишен, рисува от Дечко Узунов, който му се пада правуйчо или нещо подобно. Джиджи се е учила да пее от майка си, известното сопрано Валери Попова. Двамата са близки от деца и естествено техните приятели са като тях, добри деца от елитни семейства - покойният Чочо Попйорданов, Хилда Казасян, Константин Каменаров.

Може да е скучаещ “сит” интелектуалец, но професионалният “продукт” на Найо е с високо качество. Фотографската му изложба от Ню Йорк, документалният му филм “В търсене на Дон Жуан”, който му донесе специалната награда Golden Artist, винаги открива нещо, което не сме видели сами.

Сравнявайки недоволството през 1997 г. с днешното, Тицин казва: “Тогава протестът продължи 40 дни, сега сме едва на средата. Тогава хората протестираха, защото страната беше изпаднала в тотален колапс и икономическа и политическа криза. Днес хората протестират, защото има криза на взаимоотношенията политици - граждани. Оказа се, че тези отношения бавно, но сигурно са се превърнали в отношения мафия-граждани."

Как ли изглежда ДАНСwithme през очите на дъщерите му?Н