Почитателите на надбягването със смъртта не намаляват

Хиляди ентусиасти, облечени в бяло, с червен шал около врата, чаша бира или сангрия в ръка се тълпят в Памплона за началото на празника Сан Фермин, най-известния празник с надбягване с бикове в Испания.

От сутринта те чакат на централния площад началото на деветте дни, които ще преминат под знака на надбягването с бикове из тесните улици на града.

Всеки ден стотици почитатели на силните емоции ще се хвърлят да бягат – възможно най-близо от рогата на тичащите бикове с надеждата да не бъдат прободени или стъпкани през четирите минути, които трае надбягването в историческия център на града.

 Улиците са заградени с дървени парапети и са специално пригодени, за да "канализират" тичащите тежки животни. За да предотвратят инциденти, властите се опитват да попречат на участието на добре почерпени веселяци. Освен това  покриват маршрута на бягането с химикал, за да се избегнат хлъзганията.

Предполага се, че традицията да се пускат бикове по улиците на града е свързана с работата на касапите, които тичали пред биковете, доведени в града от селата за празника Сан Фермин. Фестивалът прави от 250-хилядния град място, в което живеят и се веселят около 3 милиона души. Традицията става известна на света, когато Ърнест Хемингуей я описва в романа си "И изгрява слънце" ("Фиеста").

Почитателите на надбягването със смъртта не намаляват и сега.