7 извода от анализа на прокуратурата

Най-доброто от печата

06-07-2013, 07:57

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Често доказателствата за хора, заемали висши държавни постове, са недостатъчни за осъждане

Съобразно заръката на Европейската комисия прокуратурата с доклада си направи критичен анализ за цялостната си дейност и за провала на много от корупционните дела.

За последните 5 г. прокуратурата е обвинила 164 000 човека за корупция. Осъдени са 97 000, а оправданите от съда са 3800. Това не е малко. Но основният проблем е, че осъдените са дребните риби. Досега няма осъдени сред най-висшия държавен елит

Прокуратурата установява, че делата за корупция започват кампанийно след смяна на правителството - главно по сигнали на новото правителство. Често тези сигнали не са след обстойна проверка, а се бърза да се вдигне шум с политическа цел.

Прокуратурата установява, че много често доказателствата за хора, заемали висши държавни постове, са недостатъчни за осъждане. Но се повдига обвинение, за да се създаде впечатление, че прокуратурата се бори активно с корупцията по високите етажи. Всъщност прокуратурата в големия брой случаи бива сезирана от други държавни органи за престъпленията. Казано с други думи, основният проблем е това, че държавните органи и в частност контролните органи, не полагат постоянни усилия да установяват случаите на корупция. С което следва да се съгласим. А и как полицията и контролните органи да установяват корупция срещу хората от правителството, на което са подчинени. Изводът се налага сам – би следвало прокуратурата и следствието да полагат по-големи самостоятелни усилия при разследването на корупционните престъпления. И звената, борещи се с корупцията, да имат по-голяма независимост
Освен това прокуратурата следва да заделя повече ресурс за едната година след смяната на всяко правителство.

В доклада на прокуратурата се констатира, че много често се образуват дела срещу неизвестни извършители при положение, че извършителите са известни. Това удължава срока на разследването. А и известният “неизвестен извършител” може да бъде тормозен неограничено време и без средства за защита. Дори да не е виновен. Би следвало инспекторатът на Върховната касационна прокуратура да установи и да провери такива случаи. А наличието им следва да препятства професионалното израстване на съответния прокурор.

В доклада си прокуратурата критикува недостатъчните правни знания на прокурорите. Много прокурори не определяли точно спецификата на извършеното престъпление. Може да се срещнат наистина “уникални” дела на прокурори, нямащи нищо общо с престъпна дейност. Към това трябва да се добави, че не се изпипва спазването на процесуалните правила, което често води до връщането на делата от съда към прокуратурата. Констатира се и непознаване на съдебната практика. Изводът не е сложен – да се оценяват прокурорите по броя, а не по процента) спечелени от тях дела, сравнимо с другите прокурори, които се занимават със същия вид престъпления в съответната прокуратура.

Много често слабо се познават и освен това се злоупотребява с общо формулирани състави, касаещи пране на пари.

Нека магистратите се замислят и да помогнат да се подобри качеството на юридическото образование чрез много по-строги изисквания за прием на студенти чрез тестове, които показват и интелигентността, а също и чрез истински изпити за юридическа правоспособност.

Сегашното юридическо образование е на много по-ниско ниво в сравнение с това по времето на социализма. А би следвало да е обратното. Нужни са и още по-трудни изпити за магистрати. Като следва да се вземат много по-действени мерки, въпросите по тези изпити да се пазят в тайна.

Безрезервно трябва да подкрепим предложението на прокуратурата да се премахне
наказанието в нашия НК за провокация към подкуп.

Тази мярка се предлага от много години, но явно има много хора, които не желаят тя да се въведе. Именно чрез провокация към подкуп ФБР помогна да се пребори високата корупция в САЩ преди повече от 40 г. Без провокация към подкуп корумпираните се ловят много трудно. Иначе трябва да се разчита някой разочарован подкупващ да се оплаче в полицията или прокуратурата. Нещо, което освен че е много рядко, е свързано и с много главоболия за оплакващия се.

В цял свят кореспонденцията между адвокати и обвиняеми е неприкосновена. Може би има няколко африкански държави, където не е така. Ако кореспонденцията можеше да бъде гледана от прокуратурата и полицията, тази кореспонденция просто нямаше да съдържа нищо уличаващо и няма да представлява интерес за разследващите органи. Освен това неприкосновеността на кореспонденцията дава възможност за безпрепятствено разгръщане на защитата.

А това е основно право на всеки човек. Ето защо не може да се подкрепи предложението на прокуратурата за достъп до кореспонденцията между адвокат и подзащитния му.

Прокуратурата предлага полицаите да бъдат съдени от военни съдилища. Спомняме си как преди девоенизирането на полицията полицаите много се страхуваха от военната прокуратура и военните съдилища.

Изследователите са попитали желаещите да емигрират дали ще търсят контакти с българската диаспора там. Над половината или 56,3% са отговорили с твърдо да, но 23,6% се колебаят, да 14,7% казват, че не биха го направили.

Съобразно заръката на Европейската комисия прокуратурата с доклада си направи критичен анализ за цялостната си дейност и за провала на много от корупционните дела.

За последните 5 г. прокуратурата е обвинила 164 000 човека за корупция. Осъдени са 97 000, а оправданите от съда са 3800. Това не е малко. Но основният проблем е, че осъдените са дребните риби. Досега няма осъдени сред най-висшия държавен елит.

Прокуратурата установява, че делата за корупция започват кампанийно след смяна на правителството - главно по сигнали на новото правителство. Често тези сигнали не са след обстойна проверка, а се бърза да се вдигне шум с политическа цел.

Прокуратурата установява, че много често доказателствата за хора, заемали висши държавни постове, са недостатъчни за осъждане. Но се повдига обвинение, за да се създаде впечатление, че прокуратурата се бори активно с корупцията по високите етажи. Всъщност прокуратурата в големия брой случаи бива сезирана от други държавни органи за престъпленията. Казано с други думи, основният проблем е това, че държавните органи и в частност контролните органи, не полагат постоянни усилия да установяват случаите на корупция. С което следва да се съгласим. А и как полицията и контролните органи да установяват корупция срещу хората от правителството, на което са подчинени. Изводът се налага сам – би следвало прокуратурата и следствието да полагат по-големи самостоятелни усилия при разследването на корупционните престъпления. И звената, борещи се с корупцията, да имат по-голяма независимост.
Освен това прокуратурата следва да заделя повече ресурс за едната година след смяната на всяко правителство.

В доклада на прокуратурата се констатира, че много често се образуват дела срещу неизвестни извършители при положение, че извършителите са известни. Това удължава срока на разследването. А и известният “неизвестен извършител” може да бъде тормозен неограничено време и без средства за защита. Дори да не е виновен. Би следвало инспекторатът на Върховната касационна прокуратура да установи и да провери такива случаи. А наличието им следва да препятства професионалното израстване на съответния прокурор.

В доклада си прокуратурата критикува недостатъчните правни знания на прокурорите. Много прокурори не определяли точно спецификата на извършеното престъпление. Може да се срещнат наистина “уникални” дела на прокурори, нямащи нищо общо с престъпна дейност. Към това трябва да се добави, че не се изпипва спазването на процесуалните правила, което често води до връщането на делата от съда към прокуратурата. Констатира се и непознаване на съдебната практика. Изводът не е сложен – да се оценяват прокурорите по броя (а не по процента) спечелени от тях дела, сравнимо с другите прокурори, които се занимават със същия вид престъпления в съответната прокуратура.

Много често слабо се познават и освен това се злоупотребява с общо формулирани състави, касаещи пране на пари.
Нека магистратите се замислят и да помогнат да се подобри качеството на юридическото образование чрез много по-строги изисквания за прием на студенти чрез тестове, които показват и интелигентността, а също и чрез истински изпити за юридическа правоспособност.

Сегашното юридическо образование е на много по-ниско ниво в сравнение с това по времето на социализма. А би следвало да е обратното. Нужни са и още по-трудни изпити за магистрати. Като следва да се вземат много по-действени мерки, въпросите по тези изпити да се пазят в тайна.

Безрезервно трябва да подкрепим предложението на прокуратурата да се премахне
наказанието в нашия НК за провокация към подкуп.

Тази мярка се предлага от много години, но явно има много хора, които не желаят тя да се въведе. Именно чрез провокация към подкуп ФБР помогна да се пребори високата корупция в САЩ преди повече от 40 г. Без провокация към подкуп корумпираните се ловят много трудно. Иначе трябва да се разчита някой разочарован подкупващ да се оплаче в полицията или прокуратурата. Нещо, което освен че е много рядко, е свързано и с много главоболия за оплакващия се.

Проф. Иван Т. Тородов

В цял свят кореспонденцията между адвокати и обвиняеми е неприкосновена. Може би има няколко африкански държави, където не е така. Ако кореспонденцията можеше да бъде гледана от прокуратурата и полицията, тази кореспонденция просто нямаше да съдържа нищо уличаващо и няма да представлява интерес за разследващите органи. Освен това неприкосновеността на кореспонденцията дава възможност за безпрепятствено разгръщане на защитата.

А това е основно право на всеки човек. Ето защо не може да се подкрепи предложението на прокуратурата за достъп до кореспонденцията между адвокат и подзащитния му.

Прокуратурата предлага полицаите да бъдат съдени от военни съдилища. Спомняме си как преди девоенизирането на полицията полицаите много се страхуваха от военната прокуратура и военните съдилища.

Изследователите са попитали желаещите да емигрират дали ще търсят контакти с българската диаспора там. Над половината или 56,3% са отговорили с твърдо да, но 23,6% се колебаят, да 14,7% казват, че не биха го направили.

* Материалът е написан след консултации със специалисти по наказателно право.