За случилото се започна да се пише едва след свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989

На 1 юни 1980 г. във Враца се случи нещо, което не бе отразено от медиите тогава. Още същата вечер обаче в емисиите си на български език радио “Свободна Европа” и “Гласът на Америка” съобщиха, че при посещение в града срещу комунистическия самовластник Тодор Живков е извършено неуспешно покушение и атентаторът е арестуван.

На другия ден всички български вестници публикуваха подробни отчети за срещите на първия партиен и държавен ръководител във Враца и словото му пред митинга заря в чест на Ботев и загиналите за свободата на България. И, естествено, нямаше и дума за инцидент с Тодор Живков.

Липсата на информация, както винаги бе заменена от плъзнали из Враца и страната слухове, които в повечето случаи си противоречаха. Според някои нападателят на Живков носел пистолет, според други държал нож, трети разправяха, че лично са видели как младежът ударил Живков и той паднал.

Милицията обаче зорко следеше къде какво се говори за инцидента и малцина се осмеляваха да обсъждат това извън дома си или пред повече от един човек. Във Враца десетки бяха привикани в окръжното управление на МВР за т.нар. профилактика. Те излизаха оттам с предупреждение да си затварят устата и да не разпространяват “зловредни слухове”.

За случилото се тогава започна да се пише едва след свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Повечето публикации определяха станалото във Враца в Деня на Ботев през 1980 г. като атентат и опит за убийството на Живков.

От затвора вече беше излязъл Цветан Килограмски от Кнежа, който бе определян като човека, измъкнал се от множеството при посрещането на комунистическия диктатор и направил неуспешен опит да го убие.

Малкото гласове, че не е имало атентат, а младежът от Кнежа искал просто да връчи на Живков прошение, останаха почти нечути тогава. Много врачани също разказваха публично небивалици какво оръжие е държал Килограмски, но после се оказваше, че изобщо не са били там по време на “покушението”, дори не можеха да посочат мястото, където бе посрещнат Тодор Живков.

Когато Първия бе свален от власт от съпартийците си, България бе залята от свободни митинги. Във Врачанско навсякъде на тези организирани от все още непреименувалата се БКП “спонтанни” събирания се искаше пълната реабилитация на Иван Тодоров - Горуня, организирал заедно с армейски генерал Цветко Анев първия и неуспешен заговор за свалянето на Живков.

На митинг в Мездра през есента на 1989-а се появи и Цветан Килограмски. След като изслуша заедно с въодушевените хора обвиненията срещу диктатурата на Живков и призивите за реабилитация на Горуня, на него също му бе дадена думата.