Зад "бизнеса на сезона" стоят наркозависими, чиято цел е бърза и лесна печалба.

Кражбите на велосипеди отдавна са част от ежедневието на големите градове, но се превръщат в истинско бедствие през лятото. Не повече от 30 секунди са нужни на апашите, за да плячкосат колело.

Ако питате някой байкър в София разкриваемостта на тези престъпления клони към нула. Според МВР обаче разкриваемостта е 70%. Просто част от крадени велосипеди не се връщат при собствениците им. Причината: те не пазят документите си, с които да докажат, че возилата са техни.

"Помогнете! Откраднаха ми колелото... Оставих го пред мола и влязох за десет минути. Като излязох, открих само срязаното заключващо устройство."

Такива призиви за помощ са ежедневие във форумите за любителите на велосипеди. Няма ден, в който някой софиянец да не остане без любимото си превозно средство. Крадците пък само това дебнат - някой да остави велосипеда си без надзор. Въоръжени са с ножовки или клещи и не влагат никакъв майсторлък.

"Кражбите на велосипеди през лятото зачестяват. Те са като бич", признава старши инспектор Васил Стоев от столичното Трето РПУ. Най-често велосипедите се подкарват от апаши, докато са оставени пред магазини, в дворове, на стълбищни площадки в жилищни блокове. Децата пък се сбогуват с колелата си, подмамени от батковци с думите "дай ми го само за едно кръгче".

Зад "бизнеса на сезона" стоят наркозависими, чиято цел е бърза и лесна печалба.

Единственото, което трябва да умеят, е да карат колелото.

"Всеки велосипед си има автентичен номер на рамата. При кражба и препродаване няколко пъти колелото можем да го открием, но извършителя - трудно", каза Стоев.
Преди години плячката най-често се търгувала в заложни къщи или на случаен човек на улицата. В заложните къщи обаче вече искали лични карти от хората, които залагат стоки.

Проблемът е, че в София има около 3000 заложни къщи и отнема доста време, докато се установи в коя точно е краденото колело. Но по документите се стига до апаша, каза полицаят. Той сподели, че другото място, което се превърнало в пазар, е битакът в събота и неделя.

"Купувачите рядко се интересуват дали колелото има документи. Вярно - старо е, ползвано е, но цената е ниска", допълни старши инспектор Васил Стоев. Преди години имало и магазини за велосипеди втора ръка, които изкупували крадени стоки. Отказали се обаче, за да запазят бизнеса си. Дори започнали да помагат на полицаите.

Голяма част от апашите били добре запознати с марките и моделите. В зависимост от плячката им те определяли цената. Така например има велосипеди, чиято стойност достига 3000 лева, а крадецът може да ги изтъргува наполовина. Но има и такива, които въобще не гледали марката. Бързали да го продадат.

Засега не е установена банда, която да е специализирана единствено и само в кражби на велосипеди. При акцията си апашите действали спокойно. Често пъти те били с широки суитчери и носели клещи под дрехата. Без да им трепне ръката, се доближавали до мишената си, с тялото си прикривали заключващата верига и се правели, че отключват. После също толкова спокойно се качвали и потегляли. Засега в Трето РПУ нямало подаден сигнал от свидетел на кражба.

"Хората трябва да знаят, че при закупуването на велосипед е задължително да се издаде документ със серийния му номер, който е на рамката. Купувачът трябва да провери и дали номерът е вписан правилно. При евентуална кражба и намирането на колелото с този документ ще се докаже собствеността. Трябва да е подадена и жалба в полицията", предупреди Стоев. Понякога при откриване на крадено колело се извършвало разпознаване. Намирали се и се събирали возила от същата марка, модел, цвят и обраният собственик трябвало да покаже например специфични подобрения, направени от него. В повечето случаи специализирани магазини помагали, като доставяли велосипеди.

"Трудна е борбата с кражбите на велосипеди, но се полагат усилия, за да ги пресечем", каза Стоев.

Междувременно вчера полицията в Бургас разби банда, която крадяла колела. Четирима души, сред които и жена, задигали велосипеди, оставени на стълбищни площадки в блокове. В актива си имат пет задигнати колелета. Три от тях вече са върнати на собствениците им.

В София в полицейски капан също падна крадец на колела. Криминалисти от Четвърто РПУ установили, че 21-годишният мъж от село Дрен има зад гърба си шест обира.

На битака: Велосипеди фантоми за 40 лева

Събота, малко преди обед. Решавам да направя тур из битака, за да открия дали през седмицата крадците са имали улов и са изложили плячката си. Отправил съм се натам, след като полицаи са ми казали, че е място, където може да се намери крадено колело. И то на добри цени.

Около битака вече гъмжи от хора - продавачи, купувачи или просто зяпачи. По улицата към пазара не срещаме велосипеди. Влизаме в самото тържище. Тълпата е многобройна. Между металните сергии по земята са опънати поне по два реда чаршафи и одеяла, застлани със всевъзможни джунджурии за продан. След пети минути обикаляне стигаме до първите велосипеди - един детски и един голям.

"Уникат"

"Колко искаш за малкото колело, че търся за детето ми?", питам аз. "130 лева", изстрелва млад мъж. "Леле, много, бе. Те са толкова и в магазина", учудвам се. "Точно като това няма никъде, затова цената е такава", отряза ме продавачът и ми обърна гръб, все едно си каза "От тоя пари няма да измъкна". Колелото беше от марка LEADER. Без да съм обикалял много по веломагазини, знам, че ги има почти навсякъде.

Половин час ми отнема, за да стигна до следващата "сергия" с колелета. Млад ром е облегнал едно до друго четири детски. "Цена?", директно питам. "40 - всяко", отвръща. Оглеждам ги - и на четирите веригите са ръждясали, на някои седалките са изпокъсани. За документи на колелото дума не обелва. Алъш-веришът не се завръзва. Мургавият мъж има още една сергия. Около нея се завъртат хора и той започва да ги обгрижва. А пък и аз решавам, че не си заслужава да се дадат пари за нещо, което може да се счупи всеки момент.

Обиколката из битака продължава. Из въздуха се носи миризма на скара и всевъзможна музика.

Точно до павилион с кебапчета и кюфтета е паркиран голям бял бус. Натъпкан е с авточасти, а пред него са паркирани и три колелета. Цените са им от 150 до 130 лева. Младо момиче ги оглежда. Семейство с детенце също се завърта около тях. Харесвам си едно - светлосиво, с много скорости. И докато го оглеждам, младото момиче ме изпреварва и започва пазарлъка за него. Явно не се притеснява за произхода му. Брои парите, качи се на новата си придобивка и си тръгна, въртейки педалите.

Алъш-вериш

През два реда, на които са изложени някакви жълти часовници, стари, ама много стари автокасетофони, бормашини и какво ли още не, виждам двама млади роми. Навъртат се около две розови детски колелета. Завъртам се и аз.

"Бате, много са хубави. И много запазени. Едното е почти чисто ново", веднага ме заговаря по-високият. Сигурно няма 25 години, но един от предните му зъби вече го няма. Започвам внимателно да оглеждам стоката. "75 лева са и двете", разяснява ми младият мъж.

"Ама на едното му няма педала", забелязвам. Но продавачът веднага ме засича: "Нищо му няма, навсякъде се продават педали." Продължавам с огледа. "Ти колко даваш", изстрелва ромът, явно бързайки да прибере парите ми. Казвам, че повече от 50 лв. не бих извадил. Стрелва ме с поглед, недоволен от офертата. "Другото колело е перфектно. Давай 70 и детето ти ще е много доволно", не сваля цената ромът. Не крия, че по-големият и по-запазеният велосипед наистина ми харесва. Но в този момент нямам толкова пари у себе си. Дори и с неудобни въпроси не успявам да го убедя за по-малко пари - "Ако го взема, да не ме спрат отвън полицаи и да ме питат откъде го имам. "Документи има ли?" Продавачът веднага се сеща за какво го питам: "Не е крадено бе, братле..." Следват няколко секунди мълчание. Виждам как ромът се напряга. Явно мисли убедително оправдание. "На дъщеря ми е. Но е голямо. Страх ме е да не се пребие и затова го докарах да го продавам", отсича той. Но не казва защо другото, по-малкото, също го продава, при положение че то ще стане за момичето му. Заявявам, че отивам да поразгледам още и ако не намеря нещо подходящо, ще се върна. "Няма на друго място такова колело. Давай сега 70 лева, че веднага друг ще го купи", убеждава ме продавачът. Настоявам, че все пак ще потърся. След 15 минути се върнах с надеждата, че цената ще е по-ниска. Но от ромите и колелата нямаше и следа. Явно нещо ги е уплашило.

В този момент на изхода на битака видях двама униформени полицаи. С тетрадки в ръце направиха една малка обиколка из пазара и излязоха. Последвах ги. Отвън на сянката ги чакаше тяхна колежка. Постояха около две минути, качиха се в патрулката си и тръгнаха. Не ги видях да проверяват ония момчета с колелата. А освен велосипеди сигурно има и други стоки, които нямат документи.

Пострадал: Трета година търся моя байк

Млад мъж остана без велосипеда си след апашка атака. През лятото колелото му е единственото превозно средство. Трета година той се опитва да намери превозното си средство, но без успех. Пред "Труд" младият мъж, който пожела анонимност, разказа за перипетиите си след обира:

"Изпатих си от апашите в началото на лятото преди 3 години. В край на работния ден, след дежурство и със задоволство от добре свършената работа, се отправих към колелото, за да се видя с приятели. Като стигнах до стойката за колела, установих, че тя е празна. В първия момент не си и помислих, че велосипедът е откраднат, тъй като бе оставен зад будка на охранители. Опитах се да се сетя дали не съм го оставил на друго място. Но не. Обърнах се към охраната, но ми отговориха, че нямат представа. Започнахме да оглеждаме за заключващата верига. Но и нея я нямаше. А по нея може да има отпечатъци от крадеца. От този, който ми развали вечерта, а и лятото, защото колелото ми е най-ефективният начин за придвижване и за разтоварване от тежкото ежедневие. Дори и охранителните камери не бяха хванали крадеца.

Същия ден в ресторанта на сградата имаше абитуриентски бал. Явно бандитът е използвал суматохата покрай зрелостниците, както и повечкото работа на охраната в този момент. Отидох в полицията и подадох жалба за кражбата.

Униформени ми обясниха, че общо взето, си губя времето. След месец обаче ме повикаха, за да обясня отново какво точно е станало и какви са отличителните белези на колелото. Предоставих им серийния номер на рамата, както и описание на неща по велосипеда, които не са фабрични. Полицаи ме посъветваха къде да проверя дали не се продава колелото ми. Но ме предупредиха, ако го открия, да не се саморазправям, а да ги повикам. Това ме учуди - след като знаят, къде се продават крадени велосипеди, защо аз да ходя да проверявам...

Но и до ден днешен няма и помен от колелото ми. Купих си ново. Но вече го заключвам с по две вериги и го слагам на места, където винаги е под надзор.

Съвети на МВР:

1. Никога не оставяйте колелото си без надзор.
2. Задължително при закупуване на велосипед искайте документ със серийния му номер и го пазете.
3. Не оставяйте децата да карат, без да има близък край тях. Или ги посъветвайте на никого да не дават двуколката си.
4. Задължително да се ползват заключващи устройства. Вече има и такива, направени от закалени вериги, които са пречка пред апашите.