За секса възраст няма, може и на 90, казва Карл Джераси, бащата на хапчето антибебе:

Най-доброто от печата

19-05-2013, 08:06

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Около 100 милиона жени на ден използват хапчето против аборт

Проф. Джераси, с какво е по-различно вашето хапче антибебе от съвременния му вариант?
Има минимални химически промени. Но нека уточня. Моля да го наричате хапче против аборт. И аз съм майката на това хапче, а не бащата.
Правена ли е статистика колко жени на ден използват хапчето против аборт?
Около 100 милиона.
Кои методи против забременяване сега са най-популярни в света?
Кондомите се използват наравно с хапчетата, особено след 80-те години, след като е изолиран ХИВ вируса, причиняващ СПИН. В последните години все повече двойки извършват стерилизация на един от партньорите. Аз също съм си направил вазектомия преди години. Стерилизацията е налице при около 50 процента от семейните двойки в Китай, в САЩ този процент е 33. В Европа е по-различно: само 1% в Италия, 5% в Германия, 23% в Англия.
Има ли пределна възраст за половия живот?
Аз съм на 90 години и не знам за такава. Може би след 100 години... Сигурно има сексуален живот и след 100-годишнината, но за съжаление жените не могат да имат деца в напреднала възраст. Докато при мъжете май това не важи. Природата иска млади яйцеклетки и млади сперматозоиди. Според мен нито жената, нито мъжът е добре да имат поколение, когато са над 60 години. В Исландия е направено проучване, което показа, че по-възрастните бащи създават по често деца с аутизъм. Получават се генни дефекти.
Много сте младолик и пълен с енергия за 90-годишен. Каква е тайната ви?
Аз съм работохолик, пътувам много. Винаги започвам деня с един час фитнес.
Знаете ли, че все още има българки, които се притесняват, че противозачатъчните имат странични ефекти?
Първите медикаменти имаха. Но след повече от 40 години подобрения на формулата и клиничен опит мога да кажа, че страничните ефекти са пренебрежими спрямо ползите.
Проф. Джераси, работи ли науката за създаване на антибебе за мъжа?
Преди половин век, когато навлязоха противозачатъчните медикаменти, масовият страх беше дали жената ще може да забременее след прием на хапчетата. Нали сте наясно, че ако един мъж приема подобни хапчета, първият му страх ще е свързан именно с това дали ще може да създаде деца, когато спре контрацептивите. Изключително важен за мъжа е и въпросът дали няма да има проблем с потентността. Всеки представител на силния пол може да получи еректилни дисфункции в даден момент. Ако приема противозачатъчно, със сигурност хапчето ще бъде главният “заподозрян” за това състояние. Може би заради това фармацевтичните компании не разработват такъв медикамент за мъжа. В момента фармацевтичната индустрия не се интересува от контрацепцията, а от създаване на лекарства за болестите на възрастните хора. За съжаление Европа застарява ­ раждат се 1,4 деца, а за да има възпроизводство една нация, всяка семейна двойка трябва да има средно 2,1 деца. В България проблемът е още по-сериозен, защото се комбинират ниска раждаемост и масова емиграция. Тези два фактора по мои прогнози “ще стопят” българите след четиридесет години до 5,5 милиона.
Как се чувствате в България?
Обичам много България, за това съм тук. Но това е една от най-корумпираните страни в Европа и няма защо да го крием. Трябва да си го признаем. Младите са длъжни да направят нещо, за да променят положението.
Създател сте на нов жанр в драматичното изкуство – science-in-theatre ­ “науката-в-театър”. Какво ви накара да пишете сценарии, да се занимавате с изкуство?
След 60-ата си година се отдадох на литературата, за да направя науката по-разбираема за обикновените хора. Имах нужда от друг вид интелектуален живот, защото аз съм интелектуално полигамен. Обичам да се занимавам с няколко неща. С химия се занимавах половин век. 99% от хората обаче не ме чуват, когато съм учен. Мечтаех да направя научните факти по-достъпни, по-разбираеми, по-популярни за хората, а не само за учените. Полезно за всички е те да бъдат понятни за по-широк кръг от хора, които се занимават с друга дейност. Науката е магически свят от много интересни неща, но когато хората не ги разбират или се плашат от тях и създават митове за опасности, или не ги дооценяват. Затова и създадох жанра “науката-в-театър”. Така всеки ще може по-лесно да намери отговор на въпросите, които го интересуват. Тъй като обаче не всички ходят на театър, но същевременно обичат да четат, започнах да пиша и книги. Така се случи, че най-популярни от творчеството ми станаха книгите “Дилемата на Кантор”, “Гамбита на Бурбаки”, “Семето на Менахим” и моята автобиография “Майката на хапчето”. Сега бих искал в България да бъде преведена и издадена книгата ми Insufficiency, Phallacy or both (“Недостатъчност, фалистичност или и двете”). Действително аз съм създател на новия жанр в драматичното изкуство science-in-theatre (“науката-в-театър”). Пиесите ми се поставят в много държави, сред които и България. В Калифорния имам имение от 1200 акра. Там в памет на дъщеря ми основах програма, с която подпомагам млади художници, а самият аз живея или в Сан Франциско, или в Лондон.
Как искате да ви запомнят – като учен или като писател?
Искам да ме запомнят преди всичко като човек, който не направи вреда. След толкова много работа разбрах, че най-важни са човешките взаимоотношения.
Визитка
Роден е във Виена на 29 октомври 1923 г.
Баща му Самуел Джераси е български евреин, известен кожен лекар в София, а майка му е еврейка от австрийски произход. Двамата се развеждат, но се женят отново, за да може Карл и майка му да получат българско гражданство и да се спасят от холокоста
Учи две години в Американския колеж в Симеоново, а след това емигрира с майка си в САЩ
Завършва химия
През 1951 г. той синтезира норетиндрон ­ хормона, влязъл в състава на първото хапче антибебе
Обявен от “Лондон Таймс” за една от 30-те най-велики личности на миналото хилядолетие